Джеф Абът
Адреналин (46)

46

Ник държа превръзката на очите ми, докато влязохме вътре. Вратата издрънча като стоманена, когато я затвори. Махна кърпата от лицето ми и видях, че се намирам в стар машинен цех. Струговете бяха на местата си.

Близо до входа бяха натрупани кашони и палети. Въздухът миришеше на къри и ферментирала бира. В средата на помещението имаше метална маса, на която бяха разхвърляни вестници. Мръсните стъкла на прозорците пропускаха кафеникава светлина.

От двете ми страни стояха двама мъже — близнаци. Единият беше въоръжен с револвер „Глок“, а другият — с щурмова пушка. Очите им бяха мъртвешки. Главата на единия беше обръсната, а на другия — обрасла с рядка червеникава коса. Устните им бяха изкривени в жестоки усмивки.

— Това са близнаците — каза Ник, сякаш аз не бях забелязал еднаквите им физиономии.

Близнаците ме претърсиха за оръжие и подслушвателни устройства, но не намериха нищо. И те пропуснаха малкия предавател в яката на ризата ми.

Погледнах да видя дали някой има същата татуировка на „Новем солес“ като убиеца в апартамента ми. Нямаше следа от такова нещо. Може би Ник и близнаците бяха само наемници.

До масата седеше изрусеният до бяло мъж, когото бях видял на видеозаписа. Пит. Трафикантът. Беше по-висок от мен, метър деветдесет и пет, с широки рамене и тесен ханш. Под ръкавите му се виждаха извивките на мощни оръжия. Имаше вид на човек, който се бие с удоволствие. Носът му беше чупен и очите му приличаха на две капки петрол, студени и неотстъпчиви. Усмивката под ледените му очи и кривия нос беше като белег, оставен от назъбен нож. Имах чувството, че тази усмивка е била последното нещо, което са видели много хора. Той очевидно беше човек, за когото жестокостта е забавна игра.

А, да, имаше и малък японски меч уакизаши. Беше на бюрото и блестеше на слабата светлина.

Мъжът с белега не беше там.

Усмихнах се на Пит.

— Разбрах, че можеш да ни помогнеш, Питър Самсън — каза той на английски.

— Разбира се, че мога.

Пит стана и ме заобиколи. Съмнявам се, че изглеждах страшен. Стари джинси, износени обувки и старо сиво яке. Мила ми беше купила дрехи втора употреба и бе изрязала всички етикети. Изглеждах спретнато облечен, но отчаян. Срещнах погледа му, но после наведох глава. Оставих го да си мисли, че той командва положението.

— Имам петдесет пакета за Съединените щати. Не трябва да бъдат открити и заловени. Искам да бъдат там за десет дни. Да пристигнат заедно и да не се разделят по време на транспортирането. И да имат възможно най-сигурното прикритие? Как ще го направиш?

— Колко големи са пакетите?

— Широки по-малко от метър и дълги един метър.

— И са петдесет? Добре. Тежки ли са?

— Не. По пет килограма.

— Тогава вероятно ще ги замаскирам като чаши от оловен кристал от Полша. Ще ги маркирам като чупливи, но оловният кристал ще обясни тежестта. Може да ги представя и за замразена риба. — Повдигнах рамене. — Ако стоката може да бъде опакована в лед, без да й навреди, този избор е добър. — Това беше стандартната контрабандна търговия. — Или електроника от Финландия. Те изнасят с кораби тонове мобилни телефони и свързаните с тях технически средства. Ако стоката е електроника, това ще улесни замаскирането й, ако я прегледат на рентген. Друг лесен маршрут са фалшивите цигари — британски, френски или турски сортове. Една от всеки три цигари, изпушена в Канада, е фалшива. Този бизнес е голям.

— Не искам да я преглеждат на рентген.

— Имам връзка в Ротердам. Ще се погрижи да не изберат контейнера. — Лъжех, но това нямаше значение.

— Ами американската митница?

— Имам приятел в митническия персонал в Ню Йорк. Трите му деца учат в колеж и гимназия, затова разходите му са големи. Няма да провери онова, което му кажа.

— А откъде ще намериш съответните документи за износ, опаковката и товарителниците от легитимен производител?

— Преди да издам всичките си професионални тайни, бих искал да си получа парите.

Пит се втренчи в мен.

— Защо дойде в Амстердам?

— Заради водата — отвърнах.

— Ха! Един от любимите ми филми. „Казабланка“.

Използвах реплика на героя на Богарт, барманът Рик Блейн, когото питат как ще обясни присъствието си в изпълнения с интриги град. Усмихнах се.

— Нуждаех се от промяна.

— Там ли беше базата ти?

— В Прага и Хърватия. Останах там, след като се уволних от армията. Страната ми харесва. — Погледнах Ник и после отново Пит. — Какво има в петдесетте пакета?

— Не ти трябва да знаеш.

— Къде е Едуард? — неочаквано попита Ник.

В края на краищата изпълнението ми трябваше да убеди шефа на Пит, че не може да има доверие на Пит, който е по-скоро неприятност, отколкото придобивка, а Пит беше сам. Нямаше кого да убеждавам. Едуард. Той беше мъжът с белега. Запомних името. Едуард. Човекът с въпросителния знак близо до окото, който беше отвлякъл жена ми.

— Едуард го няма — отговори Пит. — Остави на мен да преценя този човек.

— Този човек снощи се би в един бар, за да защити доброто ти име — рекох, — а дори не те познавам.

— Да, това е интересно. Благодаря за подкрепата. Не съм свикнал с алтруизъм.

— Търсех те.

— Ти и турчинът.

— Популярността е проклятие, но всъщност не те търсех, докато турчинът не започна да те заплашва. Предостави ми се възможност и аз се възползвах. Но се надявам, че тук няма други дърдорковци.

Пит погледна Ник и после отново мен.

— Искам да чуя какво е казал турският джентълмен снощи.

— Турчинът говореше на единия си приятел в бара, преди Ник да дойде.

— Говориш ли турски?

— Достатъчно. Прекарвал съм стоки през Истанбул, предимно руско артилерийско снаряжение, предназначено за Африка. Турчинът каза, че е уредил да пренесе нещо в Америка за теб и че ще те накара да му предадеш някаква жена, която държиш, в замяна за гладкото транспортиране на стоката. — Наблюдавах лицето на Пит, когато хвърлих най-силния си коз. Ник не беше толкова добър актьор и завъртя глава към мен при този неочакван обрат.

— Някаква жена — повтори Пит.

— Да. Щял да се погрижи със стоката да не се случи нищо лошо и ченгетата да не я заловят, ако получел някаква жена, която била при теб. Някоя си Ясмина? — Повдигнах рамене. — Може да не съм чул правилно името.

Пит не мигна, но свитите му в юмрук пръсти, се разпериха и се приближиха до меча уакизаши, сякаш тежестта му ги привличаше. А после отново ги сви в юмрук.

— И това ли беше всичко?

— Да.

— И заради това си се бил за честта на името ми? — засмя се Пит.

— Не. Реших, че няма да искаш турчинът да прецака сделката ти. Нуждая се от работата. Едва по-късно осъзнах, че онова, което съм чул, може да е ценно за мен. Сега не можете да използвате неговия маршрут до Америка, но можете да използвате моя. Предположих, че щом сте прибягнали до услугите на турчина, нямате редовен маршрут до Америка.

— Но ние не те познаваме.

— Искаш препоръки за мен? Попитай Петрова в Киев. Попитай Джуки в Атина. — Подхвърлих имената на двама трафиканти.

— Петрова е мъртва — рече Пит.

— Не съм чул.

— Миналия месец е била застреляна от конкурент.

— О, късно е да изпратя цветя.

Той се подсмихна, сякаш щеше да хвърли карта, с която да вземе ръката.

— Джуки е изчезнал преди няколко месеца.

— Вероятно се крие. — Фактът, че знаех тези имена, не беше достатъчна препоръка. И не очаквах, че ще бъде. — Или е в Китай и урежда прекарването на фалшиви „Гучи“ и „Ралф Лорън“.

— Ако можех да го намеря, щях да го предпочета пред теб. Него поне го познавам. Ти може би разчистваш бъркотията и също като турчина работиш за бащата на Ясмина, само че подхождаш към мен от различен ъгъл.

— Това е само хипотеза.

— Какво работеше при Джуки?

— Момичета от Молдова и Украйна, прекарвани с кораби за Израел, Единбург и Торонто. Пренасял съм оръжия от Албания и Узбекистан за Мексико, фалшиви цигари и фалшив софтуер за „Уиндоус“ от Китай за Канада и Съединените щати, предимно за Хюстън и Ню Йорк.

— Прекарвал си момичета с Джуки? — Пит повдигна вежда.

— Да. Два пъти. Намери го в Китай и го питай за мен. — Повдигнах рамене. Джуки не се криеше, а беше мъртъв. Той беше гръцки трафикант, когото Фирмата завербува и издаде информация за маршрутите и методите си срещу тлъста сума и имунитет, а после беше убит, когато се опита да офейка, след като Фирмата го върна на полева работа, за да служи като информатор. Джуки беше боклук. Бях го виждал един-два пъти и ми бяха поверили задачата да пусна слуха, че той е отишъл да прави сделки в Китай.

— Къде има белег? — попита Пит и аз загубих ума и дума.