Джеф Абът
Адреналин (35)

35

Отворих очи.

Чух бебешки плач и за един приятен миг си помислих, че е Вързопчето и че всичко в света е наред и атентатът в Лондон не се е случвал.

Но таванът беше странен, син и заострен, с бели греди, кръстосани под ъгъл. Бях в Амстердам. Утринната светлина блестеше в лицето ми. Още чувах плача на бебето. Станах и се приближих до малкия прозорец с изглед към канала Принсенхрахт. Видях измъчена майка, която буташе детска количка. Дъждът беше спрял и утрото изглеждаше хубаво.

Не се бях замислял много какво е да си баща. Когато Луси ми каза, че ще имаме бебе, отначало се изненадах и се зарадвах. След това се сетих за баща си, който беше завел мен и брат ми в шест континента, преди да навършим десет, и който беше зает да спасява света и често ни пренебрегваше. Той беше добър баща в някои отношения и безразличен в други. Нямаше да повтарям грешките му, ако имах шанс.

На вратата се почука. Взех пистолета и отворих. Беше Мила, издокарана като счетоводителка в спретнат сив костюм, шал в пастелни тонове и стилни обувки. Носеше скъпо куфарче и чанта с покупки. Тя беше един малък хамелеон.

— Работа ли ще си търсиш днес, Мила?

— Да. Надявам се много скоро да работя с по-добра класа хора. Вземи си душ. Ще направя кафе. Днес имаме много работа.

Изкъпах се набързо, избърсах се и облякох джинси, черна тениска и яке. Когато влязох в малката кухня, Мила беше сложила сладкиши в чиния, а от машината вдигаше пара кафе. Лаптопът й беше отворен. Някакъв видеозапис.

Ясмина. Застрелваше човек. Кадрите свършиха и започнаха отново.

Мила ядеше кифла и пиеше кафе.

— Качеството на филма е лошо, но посланието е ясно.

— Боже мой. — Пуснах пак записа и се вгледах в лицето на убития мъж.

Екзекутираният беше турчинът, с когото се бих в бара снощи.

Натиснах интервала на лаптопа и видеото спря, показвайки Ясмина, вдигнала пистолета. Лицето й се виждаше ясно. Всички други лица, с изключения на мъртвеца, бяха дигитално замъглени.

— Нека да отгатна — рекох. — Изнудване на Бахджат Заид, втора част.

— Пристигнало е на електронната му поща сутринта. Препрати ми го по секретна линия.

— Превърнали са я в атентатор и убиец. Не могат или не искат да я заведат в банка като Пати Хърст и затова сами нагласяват ситуации, с които да покажат, че тя се е присъединила към похитителите си.

Мила шумно отпи от кафето.

— Заид ли е изпратил този човек? — Гневът започна да притъпява болките, които чувствах от снощния бой. — Наема мен, наема и него, а не се познаваме? Това не ми харесва.

— Той можеше да съобщи името ти, ако го знаеше.

— Да, но сега ще внимават много повече. И двамата използвахме същата тактика, и се опитахме да се свържем с Пит. Сега съм прецакан, Мила. Задачата ми стана хиляди пъти по-трудна точно когато започнах да се сближавам с Ник. — Станах и закрачих напред-назад. — Доведи Заид. Трябва да поговорим. Каква е тази стока, която другият наемник е трябвало да открадне, по дяволите?

— Заид ми каза, че напуска Амстердам.

— Къде е той?

— Не знам.

— Тогава да го намерим. — Седнах и отворих имейла, който Заид беше препратил. Източникът на съобщението от похитителите на Ясмина беше минал през програма за анонимност и не можеше да се проследи, но прегледах имейла на Заид до Мила. В заглавните файлове на източника беше закодирана информация за доставчика. Качих я в уебсайт, който даваше информация за местоположението на сървъра. — Заид е изпратил видеозаписа от Унгария. Какво прави там, по дяволите? Нае ме да спася дъщеря му, а вместо да стои тук, близо до събитията, той отива в Унгария. — Усетих се, че повиших тон. — Там е работила Ясмина. Защо е в Унгария?

— Не знам, Сам, и няма да го намериш, като ми крещиш. Компанията му има институт там. Може би се грижи за бизнеса си.

Да, онзи, по който беше работила Ясмина.

— Не ми харесва, че Заид е наел друг агент да се опита да спаси дъщеря му. Можеше да си попречим, или единият да помисли другия за член на бандата и да го застреля. Предполагам, че турчинът е получил същите заповеди като мен — да спаси Ясмина и да убие похитителите.

Мила повдигна рамене.

— Вероятно. Трябва ни друг подход.

— Не. Ние не знаем цялата история. Заид е искал турчина да открадне нещо, което ще бъде транспортирано, и да го изтъргува за дъщеря си. Трябва да разберем каква е стоката.

— Ще разберем.

Замислих се.

— Бях в бара, преди Ник да дойде. Мога да кажа, че съм чул турчинът да отправя заплаха към Ник и Пит.

Тя ми се усмихна.

— Изяж си закуската. Трябва да се подготвиш да уплашиш Ник много сериозно.

Изгледах видеозаписа още веднъж.

— Какво ли ще искат от Заид? Заснели са филма, защото са разбрали, че турчинът ги преследва, но и за да съсипят отново Заид. Сега има кадри как дъщеря му поставя бомба на гарата и как екзекутира човек. Ами ако не са промили мозъка й и тя го прави доброволно?

— Нищо в миналото й не предполага насилие.

Вгледах се във видеото и отново видях как Ясмина става убиец.

— Струва ми се, че те искат Заид да страда. Въпросът е личен.

— Ти си мислиш така. Може да грешиш.

— Проблемът е, че не знам как да спечеля предимство пред Ник и Пит, без да предизвикам подозрения.

— Може да хванем Ник и да го принудим да ни каже.

— Не. Щом искате цялата банда да бъде елиминирана, тогава ще трябва да се внедря в нея и да събера всички накуп. В момента Ник е ключовият играч.

— Как ще го убедиш, че си необходим?

— Във всяка операция като тази има предизвикателство. Искам да знам какво е тяхното предизвикателство и да бъда решението.

— Как ще го разбереш?

Замислих се.

— Грегор ми каза, че Ник живее над кафене в „Джордан“. Знам, че фамилията му е Тен Бум. Това е начало.