Джеф Абът
Адреналин (61)

61

Огъст дойде час по-късно. Седях на задна маса в „Де Роде Принс“, близо до завесата, закриваща коридора, който водеше към кухнята. Той се отпусна тежко на стола срещу мен. Бях го ритнал в главата и от слепоочието до челюстта му имаше мораво охлузване. Под сакото му се виждаше бинт.

— Как се чувстваш?

— Ужасно. Хауъл отиде на среща. Казах им, че искам да подишам чист въздух. — Огъст ме изгледа. — Сам, какви ги вършиш, за Бога?

— Една от престъпните фамилии, от които се интересува Фирмата, е Лин. Базата им е тук. Единият човек от Лангли спомена за тях в Лондон.

— Те ли са отвлекли Луси?

— Не, но искам да знам дали Фирмата все още ги наблюдава.

— Защо?

— Трябва да знам къде са контрабандните им стоки, защото смятам да открадна някоя от тях.

Той отвори уста, затвори я и после пак я отвори.

— Безумието не ти подхожда, Сам.

— Това е единственият начин да се доближа до човека, който ми отне Луси. Той… държи заложница, Огъст, затова не мога да нахлуя със сила. Трябва да го привлека към себе си, но искам да разбера какво знаем за маршрутите на фамилията Лин.

— Побъркал си се, Сам. Не мога да си представя загубата ти, но мисля, че от скръб не знаеш какво вършиш. Трябва да се примириш, че няма да си върнеш Луси и бебето. Те изчезнаха безследно. Знаеш, че похитителите не биха я държали жива месеци наред. Не биха се натоварили с гледането на бебе. — Той изведнъж млъкна, сякаш се ужаси от думите си.

Втренчих се в него.

— Всичко това е… напразно — добави той. — Няма да си ги върнеш. Много съжалявам, но аз…

— Моля те, направи каквото ти казвам. Ако някога сме били приятели.

— Приятелите не поставят хората, на които държат, в такива положения, Сам. Може да загубя всичко.

— Може. Аз вече го загубих. Знам, че си свестен човек и че ще ми помогнеш, Огъст. Не може да не ми помогнеш. — Искаше ми се да добавя: „Аз спасих живота ти днес.“ Обаче не можех да изиграя тази карта, защото той не ме видя и не беше честно.

— Той ще ми отреже главата.

— Хауъл остави група жени в машинния цех.

— Какво?!

— След като ти и другият агент бяхте ранени и Хауъл ме принуди да избягам, претърсихте ли сградата?

— Хауъл го направи.

— Каза ли ти, че в дъното има сексуални робини, които държат в плен?

Той пребледня и прокара пръст по небръснатата си челюст.

— Не. Не знаех. Кълна се!

— Вярвам ти. Хауъл е капитан Ахав от „Моби Дик“, а аз съм белият кит. Той губи преценка кое е важно и кое не е, Огъст.

— Не… знам.

Поех си дълбоко дъх:

— Знам, че с Луси сте се срещали, преди аз да започна да излизам с нея. Тя не спомена за това. И двамата го пазехте в тайна, и не ви обвинявам, Фирмата не трябва да се намесва във взаимоотношенията ви. Но аз знаех. И ти не ме заряза като приятел, защото се виждах с бившето ти гадже.

— С Луси не си подхождахме — отвърна Огъст. — Връзката ни продължи само месец.

— Защо?

— Не й вярвах. — Той бръкна в джоба на сакото си и аз се запитах дали ще извади пистолет. Честна дума, не знаех. Огъст беше последната сламка към нормалния ми живот и сега го молех да направи нещо невероятно опасно. Нямам представа какво намекваше за жена ми. Не исках да обсъждам този въпрос.

Последва дълго мълчание.

— Да ти се обадя ли на този номер, ако открия нещо за фамилията Лин? — попита той.

— Да. — Помъчих се да не покажа облекчението, което изпитах. — Благодаря.

— Още не ми благодари. Нищо не ти обещавам. — Огъст стана и излезе от „Де Роде Принс“, без да добави нищо повече.

Седях и пиех от хубавото кафе на Хенрик. Затворих очи и се замислих как да открадна контрабандната стока, като имах предвид ограниченията, с които щях да се сблъскам.

Пет часа по-късно Огъст се обади:

— Имаме информатор в средите на фамилията Лин. Камионите им спират пред нелегална фабрика във Франция. Не ги нападай там, чуваш ли? Ще провалиш текущо разследване срещу тях. — Той ми каза адреса. — Камионите са обозначени с емблемата на фирма „Лъв и дракон“.

— Благодаря. — Наистина му бях благодарен.

— Не ми се обаждай повече, Сам. Желая ти късмет — рече той и затвори.

Загубих и най-добрия си приятел. Тъгувах само десет секунди.

Обадих се на Пит:

— Имам каквото ни трябва.