Джеф Абът
Адреналин (7)

7

Дойде декември. Единият пазач спомена, че е Коледа. Не употреби думата „весела“. След това започна януари. Датата на раждането на бебето, десети, настъпи и отмина. Може би синът ми се беше родил и се нуждаеше от мен. А аз бях затворен в каменна адска дупка.

Същия ден в килията ми влезе Хауъл.

— Детето ти трябва да се роди днес.

Вдигнах глава от черния хляб и картофената супа, които ми бяха дали за обяд.

— Окажи ни съдействие и може да намерим Луси. Издирваме я във всички болници в Европа. Ще можеш да видиш сина си, Сам. Не искаш ли да видиш момчето си?

Лицето ми се превърна в камък, колкото и разбито да беше сърцето ми.

— Искам. Казах ви всичко. Пусни ме, Хауъл. Позволи ми да изляза оттук и да ви помогна да намерите Луси.

— Как ще го кръстиш?

Не исках да говоря с Хауъл за изчезналия си син.

— Майната ти. Какво ти пука как ще кръстим детето си, по дяволите?

— Днес си много ядосан, Сам.

— Писна ми от теб! От всички вас! От изключителната ви тъпота.

Хауъл се втренчи в мен и после стана.

— Виж, борих се за теб. Повярвах ти, когато каза, че не знаеш нищо. Мисля, че си невинен. Ако те интересува. — Той пусна лист на каменния под. Снимка от ултразвуков апарат. Вързопчето в цялото си величие. Хауъл излезе.

Разгледах снимката. Моето дете.

Баща ли съм вече? Родил ли се е? Трябва да се махна оттук. Детето ми се нуждае от мен.

Продължих да седя на студения каменен под и да мисля.