Джеф Абът
Адреналин (24)

24

Наблюдавах как Мила ми изгражда нови самоличности. Бях като чудовището Франкенщайн, сътворено от хартия с водни печати, кредитни истории и биографии. Тя ме направи канадец, американец, германец и новозеландец. Всичките с различни имена. Гледах я как влиза през задни вратички, зад които се намираха уж непристъпни правителствени бази във Вашингтон, Берлин, Отава и Крайстчърч, и вмъква кодовете на паспортите в тях, превръщайки ме в легитимен пътник. Мила с лекота проникваше в различни банки и ми издаваше кредитни карти на имената на предишните ми самоличности.

— Фирмата може да търси старите ми имена — отбелязах аз.

— Може. Ще поемем този риск.

За пореден път се зачудих коя е тази жена. Мила си подсвиркваше песен на „Бананарама“, докато работеше.

* * *

Ротердам. Пристанището приемаше четиристотин кораба дневно, океански и речни, и имаше лабиринт от железопътни линии и пътища. Беше като град с товарни кранове вместо назъбени небостъргачи и огромни водни канали вместо улици, важна артерия между стотици милиони хора в Северна Америка и стотици милиони хора в Европа и други страни.

Влязох в контейнера, в който първоначално се бях скрил. Мила не искаше да рискува в случай че паспортният контрол на пристанището беше получил предупреждение за паспорта ми, и се тревожеше, че екипажът може да проговори. В утрото на пристигането ни тя раздаде още подкупи. Мълчанието струваше пари.

Зачаках да спуснат контейнера на земята и Мила да дойде да отвори вратата.

До нея стоеше униформен мъж, пристанищен инспектор.

— Всичко е наред — каза ми тя на руски.

Инспекторът влезе вътре и показа огромен интерес към сапуна от Върмонт. Мила му заговори бързо на холандски и той кимна, без да ни поглежда.

Двамата с Мила тръгнахме в сивия облачен ден.

— Много те бива с подкупите — подхвърлих, докато бързахме по оживените докове.

— Популярна съм и ме обичат. Имам приятели във всяко кътче на света.

Сляхме се с потока от стоки и хора, които пристигаха в Европа.