Джеф Абът
Адреналин (49)

49

— Да повикаме ли подкрепления? — обърна се Огъст към Хауъл. Седяха в микробуса, паркиран на половин пресечка от адреса, който им беше казал китайският студент. Номерът беше на сив блок в индустриален район. Имаше много сгради, но комплексът изглеждаше запустял. Пред вратата в края бяха спрели две превозни средства. Останалата част на паркинга беше празна.

— Много си плах — отбеляза Хауъл. — Изненадваш ме.

— Предпазлив съм. И не искам приятелят ми да умре, когато ни е по-ценен жив.

— Харесва ми идеята да нахълтаме веднага. Няма свидетели — обади се Ван Флек.

— Не трябва да вдигаме шум. Не искам да привличам вниманието на холандските власти. Какво имаме в микробуса? — попита Хауъл.

— Четири щурмови пушки, бронежилетки, инфрачервени очила. — Огъст го погледна намръщено. — Само тримата сме.

— Мога да броя, агент Холдуайн.

— Моите уважения, но мисля, че трябва да повикаме подкрепления. — Огъст погледна Ван Флек. — Капра е обучен. Не знаем какъв е другият човек. Трябва да влезем със смазваща мощ.

— Тук има две превозни средства. Микробусът, който е докарал Капра, и свръзката му. Другата кола е малка. Няма цяла армия вътре. — Хауъл се усмихна. — Да влезем, господа. Писна ми Сам Капра да бъде проблем за нас.

Ван Флек и Огъст облякоха бронежилетки.

— Вдигнете на крака младежа. — Хауъл посочи китайския хакер. — Ще го използваме.