Джеф Абът
Адреналин (91)

91

„Адреналин“ пулсираше от музика, надсвирване на китари и пискливо пеене. Повечето изпълнители бяха във вътрешния двор и слушаха невероятно модернистична група. Спрях пикапа зад бара на запазеното за собственика място, набрах кода, който Мила ми беше казала, и влязох през служебния вход, носейки трупа на Ясмина на рамо. Никой не ме видя. Луси все още беше заключена в стаята без прозорци. Оставих я там. Видех ли я, можех да я убия. Трябваше да се съсредоточа. Затворих вратата. Стаята беше звукоизолирана, но пак чувах далечния ритъм на музиката.

В килера имаше аптечка. Намерих скалпел, постлах найлон на пода и внимателно разрязах огнестрелните рани. Не можех да се отърся от образа й на любима дъщеря в очите на баща й и празната черупка, в която се беше превърнала Ясмина.

Открих единия куршум и го извадих. Избърсах го и го сложих на масата.

Куршумът беше по-дълъг и тънък от другите. Беше леко изкривен от проникването в тялото на Ясмина и на върха имаше решетка като на шрапнела от бомбата и пистолета. Разглобих го. Вътре имаше сложна мрежа от миниатюрна технология.

Направих му снимки и ги качих в компютъра на бюрото.

След това взех мобилен телефон от лавицата, проверих го и набрах номер в Ню Йорк.

Телефонът иззвъня три пъти.

— Хауъл.

— Обажда се Сам Капра.

— Сам.

— Жена ми е при мен.

— Какво?

— Залових съпругата си.

Последва дълго мълчание.

— Ти беше прав, Хауъл. Тя е предала мен и Фирмата. Имам доказателство.

— Карай по-бавно.

— Заловихте ли онази пратка цигари?

— Не. Митничарите от Ротердам не са я открили.

— Слушай. Луси е свързана с групировка — „Новем солес“, за която ме попита и която е откраднала някакво високотехнологично оръжие. Ще ти изпратя снимки на куршум, който искам да бъде анализиран.

— Не, Сам. Ела тук. Постъпи правилно.

— Не. Ще ти изпратя снимките. Мисля, че те са взели на прицел деца с тези оръжия.

— Деца?

— Видях списък с петдесет души, които са набелязани. Повечето са деца. Има и няколко мъже и жени. Кажи ми адрес в електронната поща, на който да ти изпратя информацията.

— Донеси ми доказателствата, Сам. — Той понижи глас: — Ще ти простим всичко, ако наистина си заловил Луси.

Ако обаче му разкажех всичко, щях да издам и Мила, а аз не бях готов да го направя.

— Кажи ми имейл. Няма да стане по друг начин.

Хауъл с нежелание изпълни искането ми. Затворих, приближих се до компютъра и използвах програма за анонимност за достъп до серия сървъри, която свършваше с популярен южноафрикански сайт с клюки за знаменитости. Това беше фасада на Фирмата. Влязох в някогашния акаунт на Питър Самсън и изпратих снимките. Щях да дам на Хауъл два часа и след това пак щях да му се обадя.

Облякох сухи дрехи, които намерих в килера, и после отключих звукоизолираната стая. Луси седеше на пода, окована с белезници до стената.

Погледнах я така, сякаш бяхме съвършено непознати.