Джеф Абът
Адреналин (59)

59

— Не правя много бизнес с китайците — каза Грегор, погледна мен, а после Пит и преглътна. — Говоря сериозно, момчета. Не мога да ви помогна.

— Трябва ми някой във фалшификаторската верига — рекох. — Сигурно познаваш някого. Няма начин тези Ролекси да са истински.

— Много моля, Сам. Истински са — възмути се той и се обърна към Пит: — Честна дума, не се сещам към кого да ви насоча.

Бях голям длъжник на Грегор и убиването на Пит и премахването на всякаква опасност за него вероятно щеше да бъде хубава отплата.

— Трябва да имаш връзки сред китайците, Грегор — настоях.

Часовникарят изглеждаше измъчен и уплашен и сякаш отново се бореше с настинка. Той извади капсула чесън от пакетче, пъхна я в устата си и подсмръкна.

— Имам една-две, но не съм сигурен дали ще одобрят, ако ти кажа име. Китайските фалшификатори много внимателно подбират партньорите си.

— И са изключително предприемчиви — допълних. — Убеден съм, че ще им направим съблазнително предложение.

— За какво са ви?

— Искаме да ги наемем да прекарат стоки — излъга Пит.

Чесновата капсула изтрака между зъбите на Грегор.

— Попитай твоя приятел Ник. Той няма ли да знае?

— Ник е мъртъв — казах аз.

Грегор избърса носа си с хартиена кърпичка.

— Сериозно? — Погледна ме така, сякаш искаше да каже „Браво“.

— Да. И така, трябва ни име от китайците. Ще ти платим, Грегор.

Той взе листче и написа име и телефонен номер.

— Нужна ви е госпожа Лин. Тя се занимава с голяма част от търговията, която идва в Холандия. Купувал съм часовници от нея. Госпожа Лин има легитимна експортна фирма, но я използва като фасада. Взимам от нея фалшиви часовници „Суоч“ и ги продавам по интернет. — Грегор довърши: — На ваше място не бих ядосвал госпожа Лин.

— Трябва да се страхувам от една жена? — изсумтя Пит.

Нямах намерение да играя ролята на глупак.

— Разкажи ми за нея.

— Тя не ходи никъде без тримата си сина. Подозирам, че баща им е дяволът и госпожа Лин е спечелила попечителството върху децата. Те са зли хора. Не правя бизнес с тях, освен ако не се налага.

— Къде са те? — нетърпеливо попитах. Е, добре, щях да имам работа с лошите Лин. Единственото ми желание беше да се добера до Едуард. Бях си помислил за детето си в мига, когато смятах, че ще умра, и все още не можех да се отърся от мисълта за моето бебе.

— Обадете им се — рече Грегор, — но не споменавайте за мен. Кажете, че искате да предложите взаимноизгодна сделка.

— Той говори като от роман на Дикенс — измърмори Пит. Не очаквах, че има познания в областта на литературата, и си напомних да не го подценявам.

— Благодаря, Грегор. — Хрумна ми, че той може да реши един-два свои проблема, след като ние си тръгнем, като се обади на китайците и им каже, че ще им навлечем неприятности. Или че ние носим неприятности. — Хайде, Пит. — В главата ми вече се оформяше план как да използвам Лин, за да се отърва от част от бандата.

— Почакай — каза той.

Обърнах се.

Пит и Грегор се бяха втренчили един в друг.

— Какво? — попита Грегор. — Какво има?

— Той е много нервен. Опасява се, че ще предупредиш госпожа Лин за нас, и затова мисли да те убие — обясних. Вярвах в честността в отношенията с хора като Грегор. Той беше мошеник, но не и зъл убиец, и изнасилван като Пит. Боклуците имаха различни нива.

Пит ме стрелна с поглед.

— Но ако те убие, аз ще убия него — завърших.

Пит протегна ръка и сграбчи Грегор за шията. Часовникарят се помъчи да се отскубне. Тънките му, изящни пръсти се вкопчиха в дебелата ръка на другия.

— Дръж си затворена проклетата уста и ще получиш дял.

— Добре, добре. — Грегор се задави. Пит извади късия японски меч и прокара острието по челюстта му с ужасявана нежност.

— Пусни го! — заповядах. — Веднага.

Пит блъсна Грегор, който падна на пода. Изплю чесновата капсула и запухтя, за да си поеме дъх.

— Всичко е наред. Няма проблем.

Пит излезе ядосано от часовникарския магазин.

— Не се тревожи, Грегор. Той няма Да те притеснява отново. Обещавам.

Часовникарят не ме погледна.

— Моля те, не идвай повече при мен. Много те моля. Не искам да оставам в този бизнес. Не желая да ме забъркваш в твоите сделки. Имам съпруга и дете.

Бях го притиснал твърде много и той искаше да се измъкне. Не го обвинявах. Грегор ми беше дал много.

— Добре, Грегор. Благодаря, че ми помагаш.

Пит беше седнал в кафене на отсрещната страна на улицата.

Настаних се срещу него.

— Ти не издаваш заповедите. Следващия път, когато направиш такова нещо, ще извадя меча уакизаши и ще отрежа единия ти пръст. Разбираш ли? Тук си никой.

— Да, никой, който обаче спасява задника ти. Не го забравяй. Следващия път, когато решиш да удушиш някой, който ни помага, ще ти взема меча уакизаши и ще го забия в гърба ти. Разбираш ли?

Той се втренчи гневно в мен.

— Майната ти!

— Чуй ме. Едуард и хората му почти са приключили с теб. Това е ясно за мен, ако не и за теб. Писнало им е от издънките ти. Затова или ще вземем пратката, или ще убият и двама ни.

Пит мълчеше, докато слагаха бирата му на масата.

— Ще разбера къде е пратката на Лин, която ще бъде пренесена и която можем да отмъкнем.

— Как ще…

— Ще го направя. Имай ми доверие. Но ще бъде довечера. — Станах. Пит се втренчи в бирата си. — Дай ми номер, на който да ти се обадя.

Той ми го каза и аз го запомних. Не исках да го оставям, но се налагаше. Пит можеше да се измъкне и да избяга, но не можех да му покажа как смятам да открия Лин, без да издам миналото си.

Бях чувал за това китайско семейство. Единият костюмар, младият, беше споменал името Лин по време на съвещанието, минута преди да ми се обади Луси и да избухне бомбата, Фирмата наблюдаваше майката и синовете Лин.