Джеф Абът
Адреналин (43)

43

Мила бързо излезе от празния офис и хукна надолу по тесните стълби. Хауъл беше наблизо. Ако се намесеше в ужилването, щеше да провали всичко. Горните три етажа бяха офиси, а на партера имаше малко интернет кафене, популярно сред студенти и млади туристи. Тя стигна до фоайето. Вдясно беше кафенето „Спронг“. В момента там имаше пет-шест изненадани младежи, вдигнали ръце от клавиатурите. Вътре стояха трима мъже в костюми. Двама държаха пистолети. По-възрастният, когото Мила разпозна като Хауъл от досиетата на Фирмата, казваше:

— Запазете спокойствие. Ние работим с холандската полиция.

Той бързо преглеждаше преносимите компютри и щракаше по клавиатурите. Търсеше нещо.

Бяха открили нея и Сам.

Мъжът най-близо до вратата хвана Мила за ръката. Беше едър и русокос, с вид на скандинавец, и румени бузи.

Мила се пребори с обзелото я желание да го изхвърли през прозореца на кафенето.

— Извинете — тихо, но твърдо изръмжа тя.

Той не вдигна пистолета си, но я дръпна вътре.

— Провеждаме полицейска акция. Не се плашете. Издирваме престъпник. Използвахте ли интернет връзката в кафенето? — попита мъжът на леко развален холандски.

Мила повдигна рамене, сякаш не го разбра.

— Това някаква шега ли е? — попита тя на английски и се осмели да се усмихне. — Или снимате филм?

— Имате ли лаптоп? Или смартфон? Бяхте ли в мрежата?

— Не. — Мила носеше само малка чанта. Безжичният прибор, който беше използвала, за да разговаря със Сам, беше залепен на гърба й, под сакото на костюма, а оръжието й беше прикрепено за глезена. Мъжът погледна в чантата й, намери смартфона и почука с пръст по търсачката. Мила зачака.

Той върна телефона в чантата й.

— Благодаря. Полицейска акция. Моля, не излизайте.

Тя се подчини и остана.

Но ако търсеха нея, нямаше ли да нахлуят направо на тавана? Може би не. Вероятно знаеха, че Мила е там, но не и коя е. Тя беше готова. Всеки мускул в тялото й беше напрегнат. Хауъл не беше извадил пистолет. Мила реши как ще се справи с тях и реда, в който ще ги убие. Едрия блондин, после чернокосия и накрая Хауъл. Решението я успокои и тя се втренчи в Хауъл като всички останали.

Барманът заяви на въоръжените мъже на холандски с полски акцент, че не могат да нахълтват ей така и да правят това, но те не му обърнаха внимание. Хауъл се отдалечи от уплашеното момиче на масата най-отзад и се приближи до китайски студент. Ръцете на младежа трепереха над клавишите и Мила си помисли, че той изглежда виновен.

Хауъл обърна лаптопа му към себе си и затрака по клавиатурата. На екрана се появи терминал с информация, бели букви на черен фон.

Хауъл затвори лаптопа и направи знак на колегите си. Русокосият грубо претърси младежа и после кимна, че е чист.

— Навън — заповяда на английски Хауъл.

— Вие не сте ченгета! — извика барманът.

„Събрал е смелост от кофеина“ — помисли си Мила.

Хауъл я погледна, докато минаваше покрай нея. Тя знаеше, че трябва да наведе глава. Всички останали го бяха направили, уплашени от пистолетите, но Мила не можеше. Погледна го безразлично, без гняв.

Ако знаеше, че са я видели на кадрите от охранителната камера на пристанището, облечена в кожени дрехи и с огромни слънчеви очила, тя щеше да застреля и тримата на място. Хауъл обаче, съсредоточен в откритието си, не задържа погледа си на нея. Той последва другия мъж и китаеца навън, без да се обърне.

Третият мъж, дебеловрат, с черна коса, спусна пистолета си и каза на безупречен холандски:

— Приемете нашите извинения. Може да се върнете на работа. Младежът извършваше сериозни киберпрестъпления, използвайки сървъра на кафенето. Съжаляваме, че ви уплашихме, но не искахме той да изтрие информацията, преди да го спрем.

Барманът отново започна да спори:

— Откъде да знаем? Не можете да нахлувате тук и да размахвате пистолети. Можеше да ни застреляте.

Дебеловратият се усмихна.

— Извиняваме се още веднъж. — Той се обърна и бързо излезе. Посетителите на кафенето заговориха бързо. Барманът се разкрещя и посегна към телефона, като се кълнеше, че ще се обади на полицията.

Мила последва мускулестия тип, който изтича, за да настигне Хауъл и русокосия. Хауъл носеше лаптопа на младежа.

Мила погледна към кафенето на отсрещната страна на канала, където бяха Сам и Ник.

И двамата бяха изчезнали. Трябваше да реши дали да проследи главорезите от Фирмата, или да се опита да намери Сам. Китаецът можеше да е във връзка с групировката на мъжа с белега, а и тя искаше да види какво ще направят хората от Фирмата. Тръгна след Хауъл и другите, спазвайки дискретно разстояние.

Мила извади слушалката от чантата си, пъхна я в ухото си и забърза към колата си.