Джеф Абът
Адреналин (47)

47

Не трепнах.

— Той има много, от които да избираш.

— Най-смущаващият.

Преглътнах, опитвайки се да си представя снимките на дебелото лице на контрабандиста. Белегът не беше на лицето, нито на гърдите му. И после се усмихнах, когато си спомних шегата на Брандън, шефа ми в Лондон.

— На задника. Приятелката му го наръгала с кухненски нож. Трябвало е да има твоя уакизаши.

Пит се усмихна, като чу японския термин.

— И защо го е получил?

— Чукал момичетата, които карал за Израел и Дубай. Пречупвал ги за клиентите. — Не можех да си позволя отвращението да се изпише на лицето ми. На повечето момичета, транспортирани незаконно от бившите съветски републики, които отчаяно търсеха работа, им беше обещавано, че ще бъдат сервитьорки или секретарки, но бяха пречупвани с изнасилване и хероин, преди да се запознаят с новите си сводници. — Приятелката не одобрила това. Провървяло му, че го е срязала отзад, а не отпред.

— А ти как си видял белега?

Бях го видял в досието му, разбира се. Надявах се, че обяснението ми за произхода на белега на Джуки е точно. В противен случай бях мъртъв. Пит щеше да ме убие на място, ако първо не го убиех аз.

Джуки продължи практиката си да пречупва момичетата, когато е необходимо. Тогава видях белега.

Пит кимна леко. Вече бях в кръга, поне засега. Препоръките ми бяха потвърдени от белега на задника на изнасилван.

— Обади се на връзките си — каза ми той. — Стоката ще бъде тук след два дни. Ти ще уредиш взимането й, когато пристигне, ще я пакетираш отново за изпращане в Америка и после ще я прекараш през митницата и ще я натовариш на кораб в Ротердам. Ще ти платим петдесет хиляди евро. Ако се нуждаеш от помощ за фалшифицирането на документите, шефът ми Едуард е експерт фалшификатор.

Да пакетирам отново стоката. О, да. Това щеше да бъде важно. Щях да се нуждая от помощ. Щеше да ми трябва цялата банда да ми помогне.

И тогава щях да ги избия, да спася Ясмина и да разбера истината от мъжа с белега. Възможността блесна пред мен като искрящ диамант.

Прикрих внезапното си облекчение, като вдигнах ръце.

— Чакай малко. Ти си пуснал турчина, нали? Няма да участвам, ако той доведе ченгетата при теб.

— Турчинът вече не е проблем за никого — обади се плешивият близнак.

— Аха — рекох.

— Турчинът е бивш агент на турската разузнавателна агенция МИТ, турското ЦРУ. Изгонили го от Агенцията за злоупотреба. Подкупил група турци тук, за да работи с тях и да се доближи до мен. Няма да работя повече с тях. Опита се да ме прецака и не успя. — Пит ме прикова с поглед. — Близнаците са много добри в откриването на информация за хората.

Оказваше се, че турчинът е бил като мен. Бахджат Заид беше намерил мой събрат по съдба да се опита да спаси дъщеря му.

— Е, аз не се провалям, когато поема някоя работа.

Пит погледна близнаците и после мен.

— Искаш ли да пречупиш някое момиче, Сам?

— Какво?

Той врътна глава към вратата.

— Ще изпращам осем момичета в Нигерия и Израел. Двете се съпротивляваха, въпреки че хероинът във вените им ги успокои. Но нищо не успокоява по-добре от пречупването.

Това беше проверка. Ако имах опит като трафикант на хора, нямаше да ми мигне окото да изнасиля стоката.

— Отиди и си избери, която ти харесва, и я изчукай — настоя Пит.

— Ти каза, че ние може да ги пробваме — възрази плешивият близнак. — Защо той ще избира пръв?

Помислих си колко приятно ще ми бъде да убия Пит. Бях убивал само веднъж и преживяването не ми хареса. На никое човешко същество не би трябвало да му харесва. Но за Пит нямаше да ми мигне окото. Щях да направя услуга на човечеството. Част от мен, онази, която мислеше, че отново може да бъда съпруг и баща, щом намеря Луси и бебето, ме посъветва да не бъда толкова готов да убивам. Но този човек… Ако Едуард беше отвлякъл Луси, дали това чудовище се беше доближавало до нея?

Докосвал ли беше Пит жена ми?

Овладях чувствата си и попитах:

— Много ли жени прехвърляш?

— Най-добрият ми поток на доходи. Предимно от Молдова. И повече от Русия и балтийските републики, когато икономическото положение се влоши. Трийсетина на месец. Обикновено по специални поръчки. Не смогвам с търсенето на по-младите. Ела да ги видиш.

Погледнах Ник, който се занимаваше с търговия на снимки на деца. И той изпълняваше специални поръчки. Добре дошъл в персонализирания свят на човешкото страдание.

Тръгнах след Пит по къс коридор към страничен кабинет. Близнаците и Ник ме последваха. Миришеше на изгнили плодове, прегорели пържоли и някаква химична смрад с неприятен привкус на пот.

Пит отвори вратата на слабо осветена стая, същинско преддверие на ада. На мъждукащата светлина видях осем жени, оковани с белезници за глезените и китките. Веригите бяха занитени за бетонния под. Жените седяха свити една до друга. Още бяха с фланелки, макар и мръсни, но нямаха поли, джинси и бельо. Бяха им отнели достойнството.

Съзрях синини, сълзи и празнота на лицата им, които бяха преживели невероятен ужас. Почувствах, че в мен се надига нажежен до червено гняв.

Ако обаче убиех Пит и Ник, за да освободя жените, щях да проваля шансовете си да се доближа до Едуард и да намеря Луси и бебето.

Ала не можех да позволя това. „Пренапиши сценария“ — помислих си. Трябваше да се свържа с Мила и да й кажа за жените. Но тъй като бях нов в групировката, ако операцията се провалеше, щях да бъда компрометиран и щяха да ме убият на място.

Изборът беше невъзможен. Трябваше бързо да измисля решение.

— Коя искаш? Червенокосата?

Три ужасяващи думи. Червенокосата изглеждаше на седемнайсет и видях, че устните й треперят от страх.

— Само не ги удряй по лицето или циците. Ако искаш да напердашиш някоя, удряй отзад по краката. Никой не гледа там — посъветва ме единият близнак.

— Не, благодаря — отвърнах.

— Какво ти става? Те са като узрели плодове. Просто ги откъсваш — засмя се Пит. — Нека двамата да изчукаме една, за да подпечатаме приятелството си. И няма да ни среже задника като на тъпия Джуки.

Жените се разтрепериха. Опитах се да не мисля за онова, което вече им бяха направили и какво ще им сторят, ако ги оставя на Пит. Той побутна най-близката до него жена с върха на меча уакизаши и тя избухна в сълзи.

Погледнах врата на Пит и си помислих как ще го счупя.

Ник ме наблюдаваше, за да види как ще реагирам на този нечовешки лакмусов тест.

— Аз съм бизнесмен. Не се унижавам да пробвам стоката — обясних. — Това е за биячите.

— Какво? — На Пит това не му хареса. Бях намекнал, че той не е шеф, а бияч. Видях гнева във втренчения му поглед. Той отстъпи назад от ужасената жена и ръбът на меча заблестя на слабата светлина от коридора.

— Сериозно ли говориш? — попитах. — Така ли ще ме проверяваш? Дали съм готов да пречупя момиче?

Устните му се раздвижиха.

Едната от младите жени, червенокосата, вдигна глава и ме погледна. Говорех на английски и вероятно ме беше разбрала.

— Не му говори така. Какво ти става, по дяволите? — В гласа на Ник прозвуча напрежение. Изгледах го.

На този етап бях само с единия крак в кръга. Това обаче не беше достатъчно. Трябваше да вляза и с двата крака. Ник ме гледаше строго. Ако го предадях, Пит нямаше да ме допусне до Едуард. А ако не го сторех… Ник беше непредсказуем. Но не ми трябваше Ник, а Пит.

Усмихнах се на Ник за последен път. Той беше предал приятелите си и беше боклук, който използваше деца. Нямах нищо против да постеля пътя си с неговите кости.