Джеф Абът
Адреналин (28)

28

Готвех се да проникна в света на мъжа с белега.

Ето какво знаех. Той беше извършил два бомбени атентата, единият от които на строго охраняван офис на ЦРУ. Беше отвлякъл виден учен и съпругата ми, агент на Фирмата. Нямаше никаква информация за него и пазеше в тайна самоличността си. Подозирах, че работи за Царя на парите, когото разследвах и който беше свързан със сериозна корупция в правителствени среди. Имаше възможности. Беше изпратил човек да ме намери и да ме убие в Бруклин. Не беше предявил политически искания, затова предполагах, че прави всичко това за пари.

Той беше член на групировка.

Всеки свят има своето откриване. Новият свят на механизмите на престъпниците има повече от другите.

Полицията беше разбила голяма част от мафията в Съединените щати, защото федералните власти упражниха натиск върху вътрешни хора, предложиха им закрила като свидетели и предявиха обвинения на всеки, свързан с нелегалната търговия, а не само на онези, които я извършваха.

Съвременните престъпни мрежи се обединяваха, за да направят нещо определено — трафик на етнически работници, пренасяне на хероин, скрит в телевизори от Китай, които първо отклоняваха към пристанища в Пакистан, или поставяне на бомби във влакове, за да намалят цените на транспорта. Клетките са малки и гъвкави и се разпадат и събират в нови форми като детско самолетче, танк или стена, направени от малки пластмасови блокчета.

Но тъй като спойката между тухлите е временна, те може да бъдат изолирани. Щом можеш да разрушиш стена, ще можеш да разбиеш и тухла. Трябва само да намериш подходяща тухла.

Седнах и си поръчах газирана вода на маса навън в кафене близо до големия уличен пазар „Алберт Каюп“ в южната част на Амстердам. Въздухът ухаеше на риба, подправки и цветя. Зачетох се в холандски вестник и се опитах да се поставя на мястото на Питър Самсън, канадския контрабандист, чиято роля играех в операция на Фирмата преди година. Самсън беше готин тип за контрабандист, плащаше си сметките и подкупите и не убиваше хора. Бях ужилил двама украински трафиканти на оръжие, които се опитваха да натоварят на кораб откраднат уран и да го изпратят на радикална групировка в Ню Йорк. Уранът се оказа фалшив (подправен от тях), както и радикалната групировка (подправена от мен). Самсън беше обявен за невинен по тайните канали на престъпния свят, когато двамата мъже бяха намерени мъртви в апартамент в Прага, убити от деловите им партньори, които не приеха провала им. Бяха прецакани от нехайството и алчността си и заради нарушаване на основното доверие. Групировките се сформират по необходимост и на членовете им не можеше да се гласува пълно доверие.

Щях да се представя за Самсън и човекът, когото исках да видя, все още щеше да ми има доверие. Бях го открил, като се обадих на старите си познати в Прага и научих, че преди шест месеца се е преместил в прекрасния Амстердам.

Пиех третата си безалкохолна напитка, когато той дойде, движейки се предпазливо покрай сергиите. Беше прегърбил рамене и от устата му висеше цигара. Бях седнал там, защото предположих, че той ще мине през уличния пазар, за да стигне до магазинчето си. Представих си мириса на лавандулово масло в косата му и леко отблъскващата миризма на чесън в дъха му. Помнех, че той дъвчеше капсули чесън, защото се страхуваше да не настине.

Той влезе през врата близо до ъгъла. На табелката пишеше, че работилницата за поправка на часовници се нарича „Оранжев часовников механизъм“ в чест на занаята му и националния цвят на втората му родина. Затвори вратата.

Прекосих улицата и преброих до трийсет. На първия етаж имаше магазинче за стари компактдискове и грамофонни плочи. В задименото помещение се виждаше грифът на китарата на стар албум на „Клаш“. Зад касата седеше отегчен пънкар и чакаше пънкът да се върне. Стълби водеха нагоре към „Оранжев часовников механизъм“. Качих се и натиснах дръжката на вратата, която се отвори. Той не беше заключил, защото носеше пазарски чанти.

Влязох вътре и видях, че Грегор слага чантите на дървен тезгях. В стъклени витрини бях изложени часовници за колекционери. На маса, покрита с черно кадифе, бяха наредени купчини лъскави части за часовници и инструменти, готови за работа. Грегор беше много добър във внасянето на ред в хаоса.

Затворих вратата.

Той се обърна и ме изгледа изпитателно.

— Познавам те. — Беше ме виждал само няколко пъти, но часовникарите запомнят детайлите. — От Прага. — Не подскачаше от радост. — Ти познаваше братята Врана.

— Да. Те се опитаха да ме измамят. Но аз не се ядосах толкова много, колкото партньорите им. — Братята Врана бяха тъпаците, които се помъчиха да откраднат от мен несъществуващи пари за несъществуваща стока и операцията по ужилването, която проведох, помогна на Фирмата да опразни банковите им сметки. Деловите им партньори го приеха тежко и изразиха разочарованието си с брадва.

— Погребаха ги в един ковчег — отбеляза Грегор. — Не бяха необходими два.

Той играеше донякъде с братята Врана. Бяха използвали бизнеса му като прикритие, за да пренасят стоки от Източна Европа в Британия.

— Спомням си, че ти вечно се притесняваше да не се простудиш. Климатът в Амстердам повече ли ти харесва? — попитах.

— Не може да се нарече тропически, но кихам по-малко. — Грегор беше нервен, защото не знаеше каква роля бях играл в смъртта на братята Врана. Той присви очи. — Самсън от Торонто. Още ли се казваш така?

Усмихнах се.

— Това е единственото име, което имам.

Грегор не отвърна на усмивката ми и провери дали съм въоръжен, като каза: „Трябва ми бонбонче“ и бавно бръкна в джоба си. Напрегнах се, но не извадих пистолета си. Грегор измъкна пакетче чеснови капсули и пъхна една между тънките си устни.

Проверка. Не бях дошъл да го убивам, а да му предложа сделка или да получа информация. Той беше организирал контрабандния маршрут за фалшивия уран, но тъй като радиоактивният материал не беше пренесен, Фирмата реши да го остави на мира и в играта, за да го използва отново. Той обаче се беше преместил в Амстердам, вероятно за ново начало. Холандия предоставяше по-добри и повече контрабандни маршрути, свързани с огромното пристанище в Ротердам.

— Харесва ли ти Амстердам? — попитах.

— Чудесен е. Холандците са много мили хора. — Той засмука капсулата, изцеждайки всяка частица от тонизиращите свойства на чесъна. — Имат отлична система за здравно осигуряване.

Посочих магазинчето, което беше отрупано с инвентар.

— Бизнесът, изглежда, върви добре.

Грегор повдигна рамене.

— Часовниците са останка от един аналогов свят. Книги, плочи, филми — всичко стана електронно. — Той подсмръкна и изцъка с език. — Но хората все още харесват аналоговите часовници. Те са необходимост и лукс. Трябва винаги да знаем колко е часът и да изглеждаме добре, когато го правим. — Той се изкашля, за да прочисти гърлото си, и избърса устни с опакото на дланта си. — С какво мога да ти помогна? — попита, сякаш бях дошъл да разглеждам ролексите му.

Никога не отговарям на въпросите веднага и направо. Поне човекът, за когото се представях, не би го направил. Вместо това нахлух в личното пространство на Грегор и надникнах в чантите му. Неща за купон на дете, момиче. Салфетки, чинии, бонбони.

— Ще купонясваш, а?

— Преди четири месеца се ожених. Имам доведена дъщеря. Животът ми е… по-спокоен. Мисля, че не мога да ти помогна, Самсън. Вече нямам връзки.

— Имаш уебсайт за бизнеса си с часовници, Грегор. Вероятно въртиш международна търговия тук — поръчваш части от Швейцария и изпращаш стока в цяла Европа. Страхотна фасада за контрабанда.

— Махай се. Не знам какво имаш предвид. — В гласа му се прокрадна паника.

— Ще се махна. Мога да отида право в чешкото посолство и да им кажа, че един от опърничавите им синове си е уредил бизнес в тази хубава страна и ако не искат да бъдат поставени в неудобно положение от идиотските ти планове, трябва внимателно да те държат под око, да се вгледат в счетоводните ти книги и митническите ти декларации и да видят кои са клиентите ти.

— Вече не се занимавам с контрабанда. Сега имам легален бизнес.

— Трудно е да си изкарваш прехраната с употребявани часовници.

Отворих портфейла си и извадих внушителна пачка евро, осигурена от Мила. Всеки си има цена.

Грегор погледна тлъстата пачка и престана да ми заповядва да се махам.

— Трябва да намеря един човек. — Извадих снимка от джоба си, разпечатка на мъжа с белега от видеозаписа с Ясмина на Централната гара в Амстердам. — Бързо. Искам да знам дали си го виждал. — Дадох му снимката.

Той не ми я върна веднага и не каза, че не го познава. Това щеше да бъде твърде очевидна лъжа. Огледа мъжа така, сякаш изследваше повреден часовников механизъм, и тънките му като на пианист пръсти очертаха кръг около лицето.

— Не го познавам.

— Пак си помисли. Не искам като подарък за рождения си ден доведената ти дъщеря да научи, че чисто новият и баща е бил контрабандист. Или че все още е такъв.

— Тя няма да има нищо против, ако изчезна от живота и. Държи се така, сякаш е алергична към мен — отвърна Грегор, но отново се загледа в снимката. — Този не го познавам, но знам онзи мъж.

— Кой?

Той ме погледна и аз отброих няколко банкноти и ги плъзнах по тезгяха.

— Едрият с изрусената коса зад мъжа, когото ти ми посочи.

Погледнах снимката. На няколко крачки от мъжа с белега имаше грамаден, широкоплещест човек с изрусена до бяло коса. Изглежда, имаше азиатски произход, примесен с европейски.

— Него познавам — добави Грегор. Краят на снимката леко трепереше, когато я сложи в ръката ми. Ръцете на часовникарите не треперят.

— Пари ли ти дължи? — попитах аз и той допусна втора грешка. Поиска да знае защо търся русокосия. Очевидно за да го предупреди. — Кой е той, Грегор?

— Ще трябва да си помисля за името. — Той отстъпи назад към масата с инструментите.

— Няма да ти дам повече пари. Кой е той, Грегор?

— Първо ми кажи защо търсиш тези хора.

— Имам делово предложение за тях.

— Можеш да ги снимаш, а не можеш да отидеш и да им се представиш? Знам ли. Снимката прилича на полицейска. Изрязана е.

Разбира се, че беше. Бях изрязал Ясмина.

— Грегор, кажи ми името на русия и къде да го намеря.

— Русият… Виж, ще ти направя услуга и ще ти дам съвет. Стой далеч от него, по дяволите. Каквато и работа да имаш предвид, намери някой друг.

Пристъпих към него.

— Кажи ми.

— Не, не. Ако ти кажа, ще те изпратя при него, а това означава, че той ще ми дойде на гости. Не, благодаря. — В гласа му прозвуча ужас. — Той разрязва хората, които му пречат. Не. Аз съм семеен човек. Ще ти кажа името му, но накарай някой друг да ти каже къде да го намериш. Не искам да съм аз.

Докоснах рамото му.

И Грегор се опита да пререже гърлото ми.