Джеф Абът
Адреналин (57)

57

— Видях го. — Хауъл стоеше в тихата тайна квартира в Амстердам. Навън пролетното слънце танцуваше по плитките води на Херенхрахт. Велосипедистите въртяха педалите бавно и се наслаждаваха на прекрасния ден. Той усещаше миризмата на барут и кръв, сякаш се беше просмукала в дрехите му. — Видях Сам Капра. Той стреля по нас. Заряза склад, пълен със стока, която вероятно е открадната или фалшива, и жени, които сигурно са предназначени за сексуални робини.

— Трябва да има логично обяснение — каза Огъст. Лекар от Фирмата се грижеше за рамото му. Огъст трепна, докато хирургът зашиваше раната му.

— Мисля, че Сам Капра е станал мошеник много преди жена му да изчезне. На някого хрумвало ли му е, че той е лошият, а не Луси? И че тя не е била движещата сила? Сам да стане предател? Оценявам лоялността ти към него, но те уверявам, че тя е неуместна и неоправдана по отношение на Сам Капра.

— Или мисли, че онези хора знаят къде е жена му.

— Той стреля по хората ми.

— Видя ли това с очите с очите си?

Другият се поколеба.

— Не.

Огъст благодари на лекаря, който излезе, без да пророни дума, и после се обърна към Хауъл:

— „Новем солес“.

— Какво?

— Ти си го попитал за думите „Новем солес“. Това групировка ли е? Възможно ли е тези хора да са нейни членове?

— Тези хора очевидно са трафиканти. Съмнявам се, че са се кръстили с такова грандиозно латинско име.

— Какво е „Новем солес“, Хауъл?

Хауъл скръсти ръце на гърдите си.

— Термин, споменат по подслушвани линии, свързани с престъпни групировки или подкупни длъжностни лица от правителството. Не знам дали е организация или кодове име на човек или нещо друго.

— Убитият мъж в Бруклин имаше татуировка на стилизирана деветка и слънце. Новем солес, девет слънца. Не проспах часовете по латински.

— Може би Сам Капра е работил с тези хора по взривяването и сега те го искат мъртъв. Или се е обърнал срещу нас, откакто го освободихме.

— Ние го изхвърлихме. Изненадваш ли се, че е паднал в боклука?

— Тежката и страшна истина е, че единствените оцелели от лондонския офис, са съпрузите Капра. Някой е завербувал или Луси, или Сам, или и двамата. Те убиха наши хора. Нападнаха ни. Това е недопустимо. Той се държи като престъпник. Разкрасявай истината, колкото искаш, Огъст, но Сам Капра действително е престъпник.

— Ти му каза, че имаш доказателство за невинността му.

— Излъгах. Това беше обмислено решение, за да го освободим и да видим какво ще направи.

— Тогава да използваме връзките си в престъпния свят тук и да го намерим. Аз ще говоря с него.

— Ти си отиваш у дома веднага щом ти намерим самолет.

— Не го прави. Нека да остана.

— Простреляха те, агент Холдуайн. Върви си вкъщи.

— Ти ще убиеш Сам.

— Само ако той се опита да ме убие.

— Настоявам за разрешение да остана. Раната ми не е сериозна и…

— Отказвам разрешение. Трябва да си починеш, Огъст. Прочети някоя хубава книга, гледай телевизия. Заслужаваш малко отдих.

Хауъл излезе и затвори вратата. Огъст се замисли. Още държеше в джоба си мобилния телефон, чийто номер беше дал на Сам, в случай че някой го подгони в Бруклин. Така и не го беше използвал. Стана му неприятно, че Сам не му се обади след нападението в апартамента му. Или не му вярваше, или го харесваше твърде много, за да го въвлича. Но той все още имаше няколко часа в Амстердам, за да се надява, че телефонът ще иззвъни.