Джеф Абът
Адреналин (102)

102

Когато главен агент на Фирмата умре на паркинга на бейзболно игрище веднага след опит за убийство на длъжностно лице от правителството, случаят се взима от нюйоркската полиция и Фирмата поема разследването, Фирмата се интересуваше най-много от нанокуршумите, оръжието и товарителницата, свързана с определен контейнер с цигари.

Петдесетте души, които бях видял на компютъра на Заид, наистина бяха децата и съпругите и съпрузите на американски губернатори. Сега никой не ги държеше на прицел и те спяха спокойно в леглата си, включително Брайънт Хапском, предпазен от тялото на баща си. Куршумът не беше успял да промени посоката си толкова бързо. Хиляди хора присъстваха на погребението на губернатора. Той умря заради детето си, макар всички да мислеха, че той е бил мишената. На никого не му мина през ума, че истинската мишена е било едно тринайсетгодишно момче, а губернаторът се е хвърлил да спаси сина си, закривайки го с тялото си в същата милисекунда, когато Едуард бе натиснал спусъка.

Няколко дни след стрелбата на стадиона аз седях в нюйоркския бар на „Кръглата маса“, елегантно заведение на име „Блукът“, пиех „Бойлан“ с аромат на джинджифил, любимата ми безалкохолна напитка, и чаках Мила. Барът се намираше на ъгъла на Брайънт Парк, недалеч от глъчката на Таймс Скуеър, и беше красив — идеален махагонов тезгях, хубави столове и всичко необходимо, с което да извисиш приготвянето на коктейли в изкуство. Един поглед дори рано следобед ми каза, че е забележителен. Всеки посетител в бара имаше своя история. Звуците на мек джаз изпълваха въздуха. На рояла свиреше афроамериканка с буйни изрусени коси и пръсти, достатъчно изящни, за да смаят Монк или Моцарт. „Блукът“ много ми харесваше, но бях нервен, докато чаках. Имах работа.

Поръчах „Гленфидич“ за Мила. Тя беше държана в офис под наем близо до пристанището. Беше я намерил салвадорски чистач. Хауъл я беше разпитвал. Счупената й ръка беше най-сериозното поражение, но белезите от изгаряния по петите й щяха да заздравяват дълго.

На високото столче до мен седна Огъст и посочи питието на Мила.

— Може ли да го изпия?

— Уискито е за приятелката ми Мила, но може, изпий го.

— Ако тя пие „Гленфидич“, тогава е и моя приятелка.

Реших да не споменавам, че куршумът на Мила го беше одраскал в Амстердам.

— Изпий уискито, но сега е единайсет сутринта — рекох. — Опитай безалкохолното с джинджифил. Идеално охладено е.

— Но уискито означава добри новини.

— Мислех, че уискито е за разсънване.

— За един е разсънване, за друг — добри новини. — Той взе чашата. — Полицията те идентифицира. Застрелването на Луси е заснето от охранителна камера. Знаят, че не си стрелял ти.

Да, не са ме безпокоили.

— Фирмата се погрижи за това. Бяха необходими много унижения и подмазване. Нюйоркската полиция е много чувствителна, ако някой ги превъзхожда в контролирането на оръжията им.

Отпих от безалкохолното.

— Значи сега Фирмата ме покровителства?

— Те… Ние… По дяволите, никой от нас не е глупак. Докато аз се задушавах под тежестта на нюйоркските ченгета, ти убиваше Хауъл.

— Фирмата не обърна внимание на това. Той беше най-голямото им неудобство след…

— След Луси. Може да се каже.

— Официално няма отпечатъци.

— Тогава не се е случило, както обичаше да казва Хауъл.

Огъст се изкашля и изпи голяма глътка.

— Фирмата ме упълномощи да ти предложа предишната работа.

— Защо теб?

— Мислят, че ще послушаш само приятел по чашка.

— Бих послушал само теб, Огъст. Ти си ми истински приятел. — Допрях зелената бутилка „Бойлан“ до чашата му. — Но трябва да намеря детето си. А Фирмата, с изключение на теб, много бързо реши, че съм предател. Това не е добър вот на доверие.

— Сам, разбери, че…

— Разбирам. Не ги искам. Те нямат доверие в мен.

Той отново отпи от уискито.

— Затова се нуждаех от питие. Оказваш ми лошо влияние. Мога само да се надявам, че ще си намериш доходна работа.

— Не ми пука за работата. Трябва да намеря сина си.

— Как? Едуард и Хауъл са мъртви, а и Луси няма да се събуди.

— Ще разчитам на подходящи хора в Европа. Ще го намеря.

— Фирмата няма да те пусне да се разхождаш свободно. — Огъст понижи глас. — Ще следят паспорта ти. Ще те наблюдават, когато може. Да не очакваш, фактът, че Хауъл е работил за тайна групировка, ги разтърси. Ще се преструват, че това не е толкова страшно, колкото е в действителност. Ще искат да знаят какво правиш и кого преследваш.

— Може да се опитат да разберат, стига да не ми пречат. Ти с тях ли ще бъдеш?

— Да. Искам да си получавам голямата пенсия. — Огъст ме погледна. — Но съм убеден, че пак ще се срещнем.

— Аз също.

Той стана и започна да търси портфейла си.

— Аз ще платя — рекох. — Това е най-малкото, което мога да направя за теб.

— Да, но аз работя.

— Не, аз ще платя. Благодаря ти, Огъст.

— Ще намериш сина си, Сам. Сигурен съм.

— Да, знам. — Гледах го как излиза и се запитах дали някой го следи. Долових мириса на уискито, останало в чашата на Огъст, и си поръчах едно. Доближих чашата до устните си, когато на столчето до мен седна Мила.