Джеф Абът
Адреналин (45)

45

Четвъртият удар в лицето даде желаните резултати. От опит Хауъл знаеше, че наетите компютърни хакери пречупват лесно. Лоялността им се печелеше само с пари и достъп до технологии. Китаецът, който според документите му за самоличност, следваше компютърни науки в университета в Делфт, издържа на две насинени очи, разцепена устна и разкъсано ухо, преди да изкрещи адреса на склад край магистрала А10, опасваща Амстердам. Ван Флек престана да бие хакера и Огъст провери адреса със смартфона си.

— И кого ще намерим там? — попита Хауъл.

— Ник. Ник.

— Кой е Ник?

— Човекът, който ме нае. — Младежът започна да бръщолеви на мандарински диалект и нарече Хауъл безполезен смачкан пенис. Хауъл го зашлеви и му каза на мандарин, че майка му е гнусна курва и да не му говори така. Устата на студента се изкриви от стъписване и болка.

— За какво те нае Ник?

— В международния обмен за следене на паспортите има задна вратичка… използвана от северноамериканското и европейски правителства.

— И проверявахте паспорта и данните на Питър Самсън.

— За да видим дали той наистина съществува.

— За кого работи Ник?

— Наемник е.

— За Самсън?

— Не. Ник искаше да се увери, че Самсън е такъв, какъвто твърди, че е. Той ще наема Самсън.

— За каква работа? — Гласът на Хауъл стана по-остър. Той се наведе над насиненото лице на китаеца и долови дъха му, който миришеше на мляко и застояло кафе на фона на миризмата на кръвта от ухото и носа му.

Студентът се разрида:

— Не знам нищо повече, кълна се. Трябваше само да потвърдя историята, която онзи е разказал на Ник, че е канадец и името му е Самсън.

Огъст направи знак на Хауъл и двамата слязоха от микробуса, за да не ги чуе хакерът.

— Щом рискува да използва легенда, Сам се опитва да се сближи с Ник — рече Огъст, — затова може би е попаднал на следа за похитителите на Луси.

— Скоро ще разберем. Да отидем да видим кой е на този адрес, а?

— Не трябва ли да изчакаме данните от разузнаването?

— Сам Капра е наблизо, Огъст. Няма какво да чакаме, по дяволите!

— Стандартният протокол не е такъв.

— Не е и да разрешиш на приятеля му да участва в екипа за издирването му. Идваш ли или оставаш, Холдуайн?

Огъст се върна в микробуса, без да забележи малката синя кола, която ги следваше от разстояние.