Джеф Абът
Адреналин (60)

60

„Де Роде Принс“ беше празен. Неколцината клиенти се наслаждаваха на слънцето навън. Хенрик бършеше бара и кимна учтиво, когато се приближих до него.

— Ти ме спаси — рекох. — Благодаря.

— Моля, Сам. Онзи мъж изобщо не ми харесва.

— И на мен. Къде е Мила?

— Горе.

Видях я, че слиза по стълбите.

— Трябва да поговорим — казах.

Тя се обърна и влязохме в апартамента. Започнах да говоря, а Мила ме зашлеви през лицето. Заболя ме.

— По дяволите, какво…

— Не те взехме само за да намериш жена си, която вероятно е предателка — изсъска тя. — Взехме те, за да правиш добрини.

— И не направих ли добрини?

— Остави онези жени там. — В гласа й прозвуча болка. — Това е крайно непочтено, Сам.

— Агентите дойдоха. Приятелят ми Огъст беше там…

— И те изоставиха жените.

Не можеше да е истина. Опитах се да измисля причина защо Хауъл би постъпил така.

— Мила… те стреляха и действаха без разрешение на холандска територия. Трябваше да пазят прикритието си… Сигурен съм, че са се обадили на полицията.

— Сигурен си, но оставихте жени, оковани във вериги като кучета в мрака? — Гласът й потрепери.

— Къде са жените сега?

— При мои приятели. Ще се погрижа да се върнат в родината си.

— Направих всичко възможно да ги предпазя. — Пристъпих към нея. Шамарът й още пареше бузата ми. — Попречих на Пит да ги нарани отново и да ги вземе с нас. Съжалявам, ако съм те разочаровал.

Тя прехапа устни и се хвана за лактите.

— Ще трябва да се оправяш сам. Аз ще помогна на жените.

— Изоставяш ли ме?

— Ти изостави тях.

— Знаеш, че не е вярно. Направих така, че те да бъдат освободени. Защо се държиш така?

Мила наведе глава.

— Защото съм такава, Сам. Слушай внимателно. Ако се налага да напуснеш Амстердам, работодателите ми имат бар във всеки голям град в света. Потърси „Роджър Кадет“ на телефона си и ще откриеш адреса на най-близкия. Отиди там и кажи на управителя, че Роджър Кадет ти е казал да се отбиеш, и те ще ти помогнат с каквото се нуждаеш.

— Кой е Роджър Кадет?

— Предполагаемият собственик. Но такъв човек не съществува. Това е парола. Местоположението на всеки бар е закодирано в нея, затова ще се появи на картата на джипиеса.

— Баровете верига ли са?

— Не. Всеки е единствен по рода си, но може да ти послужи за тайна квартира.

Приближих се до нея.

— Близо съм, Мила. Много близо съм до онзи гадняр Едуард и да намеря жена си и детето си. Да спася Ясмина Заид. Моля те, не ме изоставяй точно сега! Помогни ми!

— Ти не се нуждаеш от мен, Сам. Нуждаеш се само от себе си и от пълно съсредоточаване. Всичко друго те разсейва. А аз трябва да помогна на онези жени. — Тя говореше с тъга и болка и не можех да споря с нея.

— Добре.

— Винаги можеш да се свържеш с мен на този номер. — Мила ми го каза. Повторих го и тя кимна. — Желая ти късмет, Сам.

Мила излезе. Не исках да си отива, но в едно отношение така беше по-лесно, защото нямаше да се съгласи с онова, което се готвех да направя. Приближих се до леглото, под което бях скрил брезентовата чанта, и извадих мобилния телефон, който Огъст ми беше дал в Бруклин преди цяла вечност.

Излязох, извървях осемстотин метра и застанах на мост над Принсенхрахт. Отдолу плаваше туристическо корабче. Покрай мен минаха група студенти. Смееха се. Набрах номера.

Телефонът иззвъня седем пъти, преди някой да отговори.

— Здравей, Огъст.

— Къде си? — попита той след кратко мълчание.

— Трябва да говоря с теб.

— По-добре се предай.

— Не. Трябва да говорим. Насаме.

— Днес ме простреляха.

— В болница ли си?

— Не. Имам повърхностна рана на рамото и ме удариха по главата. Куршумът е изваден и главата ми е яка като стомана. Утре обаче ме изпращат у дома. Тази вечер няма свободен самолет.

— Нуждая се от помощта ти.

— Да, наистина се нуждаеш от помощ. Знаеш, че в апартамента до теб имаше труп, нали?

— Знаех.

— Ти ли го уби?

— Да.

— Господи, Сам!

— Той започна. Ще дойдеш ли да се срещнеш с мен? Без Хауъл или някой друг.

— Шегуваш се!

— Типовете, с които бях, са свързани с човека, който взриви бомбата в Лондон и отвлече жена ми. Ако ме задържиш, това ще провали шансовете ти да заловиш този човек. Той е организирал и бомбения атентат на гарата в Амстердам и иска да пренесе някакво експериментално оръжие в Съединените щати. Той изпрати мъжа в Бруклин да ме убие. Свързан е с Царя на парите, когото разследвахме в Лондон. Господи, Огъст, всичко е много заплетено и съм съвсем близо да го разнищя. Нуждая се от помощта ти.

— Прецакан си отвсякъде, Сам. Предай се. Разкажи ни всичко и ни позволи да ти помогнем.

— Не мога, Огъст. Ще ме върнат в затвора. Хауъл мисли, че съм с тези хора. Нямам време да му обяснявам, че не съм.

— Знаеш, че ще загубя работата си, ако не докладвам за този разговор.

— Да. — Зачаках.

— Къде си?