Джеф Абът
Адреналин (72)

72

Пит Танака отвори очи, примига, за да изтръска кръвта, и потрепервайки, си пое дъх. От свистенето на въздуха между зъбите го заболя толкова силно, че той трепна конвулсивно. Нещо тежко лежеше върху него. Пит го отмести. Човек. Един от хората на Едуард, прострелян и в безсъзнание.

Пит стана от бетона и чу изстрели в пивоварната фабрика.

Време беше да изчезне. Работата се беше объркала жестоко. Не му пукаше кой побеждава вътре — гаднярът, който го беше измамил, или хората на Едуард.

Видя ключовете на микробуса във вратата откъм шофьора. Хвърли се в микробуса, включи двигателя и изфуча в нощта. Осъзна, че мечът му го няма, и почувства, че трескав гняв завладява сърцето му. Сам, гадно копеле!

След два километра му хрумна идея. Нуждаеше се от безопасно убежище. Сам работеше за някого. Чудесно. Шефовете на Сам сигурно искаха информация. Можеше да скрият Пит. Време беше да премине на друга страна.

Сам беше получил оръжия и други неща в бар в Брюксел и беше използвал друг бар в Амстердам, за да потвърдят самоличността му. Каза, че познава собственика. „Де Роде Принс“. Баровете сигурно бяха свързани и там Пит можеше да потърси шефовете на Сам и да сключи сделка. Той стисна очи от болка. Езикът му непрекъснато се стрелкаше към мястото, където бяха предните му зъби. Венецът му пулсираше. Пит се отправи към Принсенхрахт. Барът щеше да е затворен, но той щеше да влезе с взлом и да разбере за кого работи Пит Самсън.