Джеф Абът
Адреналин (58)

58

— Знаеш ли къде е „Де Пейп“?

— Да. В района на пазара „Алберт Каюп“, където е магазинът на Грегор.

— Карай натам. — Пит ми даде указания и адрес и набра номер на телефона си. — Да. Ало. Виж, имам лоши новини. Машинният цех беше разкрит. Ник се обърна срещу нас. Имам партньор, който го разобличи. — Страхотно, сега приписваше авторството на мен. — Ник може би е работил за същия поръчител като турчина. Нападнаха ни, но не полицаи, а вероятно конкуренти. Близнаците са мъртви и стоката ни за камуфлаж е изгубена. Какво искаш да направя?

Пит сигурно говореше с Едуард. И той щеше да го повика на среща. Въпросът ми беше уреден. Вече бях убил двама от тях. Съдейки по видеозаписа, който бях гледал, имаше още девет души, които можеха да уличат Ясмина Заид като убиец.

Девет мишени и Едуард. Нямах оръжия в себе си и не можех да нося, защото щяха да ме претърсят, преди да ме въведат във вътрешния кръг на Едуард. Налагаше се да започна да ги убивам, преди той да ме види и да ме разпознае като съпруга на Луси Капра. Но с какво? С голи ръце?

Бахджат Заид ги искаше всичките мъртви. Но ме беше излъгал, отбягваше ме и беше дал оръжия на групировката, ако можеше да се вярва на Пит. Не ми харесваше да съм пионка. Ето защо не се чувствах длъжен да изпълнявам заповедите му безусловно. Щеше да ми бъде достатъчно да спася дъщеря му и да се измъкна невредим. И това щеше да бъде почти непреодолимо предизвикателство.

— Загубихме стоката, но партньорът ми твърди, че знае откъде да намери друга. — Пит се заслуша и после каза три пъти „да“. Накрая затвори. — Къде е стоката, която ще откраднем?

— Не можем да откраднем легитимен товар. Не можем да го пренасочим, ако не сме сигурни, че не го контролираме напълно. Може да са сложили вътре чипове, за да го проследи полицията. Трябва да откраднем фалшива стока. Собствениците не могат да кажат на ченгетата и ако се опитат да ни очистят, можем да ги застреляме.

— Не искам да крада в Ротердам. Тези хора може да ми станат клиенти по-нататък.

Мразех хората, които мислят дългосрочно. Пит ми трябваше паникьосан, а не логично разсъждаващ.

— Нямаме време…

— Ще трябва да решим сега. Имаме краен срок. Проваля ли се, Едуард ще ни убие и двамата.

Е, аз се готвех да осуетя плановете му. Ами ако Едуард и Ясмина не бяха там, където отивахме? Трябваше да продължа играта, за да се доближа до тях. Откъде да намеря нелегална стока за крадене, по дяволите?

Замислих се.

— Китайците обикновено пренасят фалшиви цигари за милиарди долари на етапи. Крият стоката в големи градове, докато се придвижват на запад през Европа. — Забарабаних с пръсти по устните си. — Мисля, че най-добрата ни надежда е китайска контрабанда, която се внася в Западна Европа. Ще отмъкнем пратката. Ще й залепим други етикети, ще скрием стоката и ще я изпратим в Америка.

Пит се поуспокои:

— Какво ти трябва?

— Екип от най-малко седем души и пистолети със заглушители. Ще се нуждаем и от фалшиви документи, за да подменим товарителниците им с нашите имена, в случай че ни спрат.

— И как ще намерим китайска контрабандна стока?

— Познавам един човек — отвърнах, но се надявах, че ще съм хванал Едуард, преди да се наложи да направя това обаждане.

* * *

Къщата беше в занемарена част на „Де Пейп“.

Ако успеех да взема пистолета от Пит, преди да влезем, можех да претърся къщата и да елиминирам всички. Само че щях да действам слепешката. По-добре беше да видя разположението и лицата им и после да действам. При положение че докопах оръжие.

Боже, бях пълен с предположения!

Погледнах в огледалото за обратно виждане. Щеше да бъде хубаво да съзра Мила, която спира зад нас, въоръжена до зъби. Улицата обаче беше пуста, с изключение на две жени, които вървяха по тротоара и носеха пазарски чанти.

Приближихме се и един мъж отвори вратата. Очите му бяха скрити зад слънчеви очила в ретро стил. Устните му бяха извити в жестока гримаса. Изпитах напрежение. Имах чувството, че влизам в газова камера. Животът ми се беше свел до убиване. Запитах се как ли изглежда бебето ми, каква е на допир кожата му и какво ще почувствам, когато стисне пръста на баща си.

На човек му хрумват странни неща, когато смята, че може би ще умре, сякаш знае, че са му останали много мисли.

Мъжът, който ми беше отнел жената и детето, беше в къщата. Чакаше.

— Чист е — каза Пит, но човекът със слънчевите очила ме бутна да вляза с юмрук в гърба и ме претърси щателно. Ръката му се плъзна по гърба, краката и слабините ми.

Долових мирис на храна с много подправки, прах за пране и пот. В дъното на коридора стоеше друг мъж, русокос. Трима за убиване.

До него пристъпи млада жена. Беше с джинси и избеляла тениска и държеше пистолет. Косата й беше кестенява и прибрана назад. Не беше Ясмина Заид. Втренчи се в мен с безизразни очи. Четирима за убиване.

На ръката й имаше стилизирана деветка, комбинирана със слънце, точно като на мъжа в Бруклин, когото бях убил с наръчника за бармани.

Зачудих се дали мъжът с тъмните очила надушва страха и напрежението ми. Не исках да умирам. Осъзнаването на този факт се стовари върху плещите ми.

— Това ти доставя удоволствие — подхвърлих, когато той прокара пръсти нагоре по крака ми, към пениса ми. — Имаш надарени ръце.

— Млъкни. Ще говориш, когато ти кажа — отвърна мъжът на безупречен английски. Тъй като юмрукът му беше близо до половите ми органи, реших, че най-добрият ми избор е мълчанието. Видях пистолета, затъкнат отзад в колана му. Хубаво беше да знам това. Вече бях решил, че ще взема пистолета на жената. Тя го държеше, сякаш беше по-скоро реквизит, а не оръжие, готово за употреба.

— Това е Самсън — представи ме Пит. — Той е свестен и…

Не успя да довърши изречението си. Мъжът със слънчевите очила заби силно ръка в гърлото му. Пит се задави и се блъсна в стената.

— Не съм доволен от теб, Пит — каза човекът с тъмните очила, който беше висок метър и деветдесет и тежеше сто килограма.

Едрият, неумолим и размахващ меч като нинджа Пит изрече:

— Моля те, Фреди! Моля те!

— Всички искаме да знаем защо днешният ден мина толкова лошо и как умряха Марк и Дирк.

Предположих, че това са близнаците.

— Не може да ти отговори, като се задушава — обадих се. Пит се давеше и придаде малко цвят на мрачната стая, като придоби красив оттенък на синьото яйце на червеношийка.

Фреди ме стрелна с поглед.

— Не те познавам.

— Марк и Дирк бяха убити, защото Ник ни предаде — обясних. — Ник е мъртъв. Отмъщението е извършено, ако това искаш. Аз убих Ник и ще набавя стоки, за да скрием боклуците ви.

— Те бяха наши приятели.

— Много съжалявам. Те умряха достойно.

Фреди имаше същата татуировка като жената, деветка, част от която беше слънце. Изглеждаше направена наскоро.

Тези хора ли бяха „Новем солес“? Та те бяха… нищожества. Какво бяха направили преди взривяването на офиса в Лондон, че да заслужат досие във Фирмата?

Фреди ме изгледа продължително и странно. Пит започна да рита стената. Бицепсът на Фреди беше като изсечен от мрамор. Вероятно не държеше пистолет под ръка, защото можеше да те убие с един удар.

— Фреди — рече жената. — Да чуем какво има да каже Пит.

Той пусна Пит, който се закашля и се претърколи на мръсния под. Помогнах му да се изправи, но не успях да промъкна пръсти до пистолета му. Пък и Фреди беше извадил пистолета си и го бе опрял в слепоочието ми.

Поведе ни към стая в дъното на коридора и аз си помислих, че идва часът на истината.

Там обаче нямаше никого. Едуард, мъжът с белега, не беше вътре.

— Едуард искаше да говори с нас — каза Пит.

— Едуард не говори с хора, които не познава — отвърна жената. Имаше странен акцент, сякаш английският и холандският бяха смесени в лингвистичен миксер. Беше хубава във формалния смисъл на думата, тъй като в чертите й имаше пропорционалност и баланс, но в същото време и грозна, все едно злото в душата й си беше проправило път към повърхността. Веднага я намразих, при това силно.

— Тогава светският му кръг е много тесен — подметнах.

— Да. — Жената, изглежда, беше командирът. Фреди не допринасяше за обсъждането.

— Казвам се Самсън. А ти?

— Деми. — Тя посочи столовете и аз седнах.

— Като актрисата?

— Като актрисата. Знаеш ли, че името й е много популярно сред холандските родители?

— Не.

Нещо не беше наред. Те приличаха на долнопробни престъпници. Нямаха вид на хора, които могат да извършат многочислени бомбени атентати, за да се отърват от враговете си, или да изнудват корпоративен титан като Бахджат Заид. Но докато си припомнях видеообразите от екзекуцията на турчина, аз се убедих, че Фреди, Деми, Пит и другият мъж са били сред маскираните типове на записа. Познах масивната фигура на Фреди, хлапашката прегърбена стойка на холандеца и позата със скръстени ръце на Деми.

Къщата беше стара и миришеше и те приличаха на младежи, които си играят на гангстери, а не на истински престъпници. По телевизията предаваха анимационния сериал „Спонджбоб“. Звукът беше изключен. Долових миризма на прегорели пуканки, която се разнасяше от кухнята. На масата имаше разглобен пистолет. Колко глупаво.

— Кога ще дойде Едуард? — попитах.

— Няма да дойде — отговори Деми, докато гледаше как Пит се отпуска на стола до мен. Синият оттенък на лицето му се беше заменил с пламенно червено. Беше вбесен.

— Какво става, по дяволите? — изкрещя той.

— Едуард каза, че ще се увери, че стоката ще стигне до нас непокътната. Ще се срещне с теб, когато е готова американската част от пътуването, не по-рано.

Не можех да попитам дали Ясмина Заид е там.

— Това ли са всичките, с които ще работя?

— Какво искаш да кажеш?

— Вие сте четирима, в това число Пит. Трябват ми още хора, за да откраднем товара.

— Пит беше нает да уреди товара. Ние изобщо не ти помагаме.

— Но аз се нуждая от повече хора. — Нямаше да спечеля нищо, ако очистех тази група. Те не бяха всичките и Ясмина и Едуард не бяха там.

— Няма да говориш с Едуард или някой друг, докато не оправиш проблема с товара.

Огледах помещението. Не беше стаята, в която бяха заснели как Ясмина застрелва турчина. Това не беше оперативната им база. Тази дупка беше резервно скривалище.

Трябваше да подновя операцията на Едуард. Това беше единственият начин да събера цялата банда, да изтръгна отговори и да избия всички.

Нямах друг избор. Утре щях да открадна пратка цигари от въоръжени китайски контрабандисти, за да получа човека, когото търсех.