Джеф Абът
Адреналин (34)

34

— Един човек се опитва да се внедри в групировката — рече Пит. — Ник ми каза за него. Бивш агент на разузнаването. Търси начини да се приближи до мен и вероятно до теб. Убеден съм, че е свързан с бащата на твоята малка кучка.

Едуард току-що беше слязъл от самолета. Полетът му се беше забавил поради лошо време и той беше уморен и раздразнителен. Стомахът му къркореше. Обядът, който беше изял в Будапеща, не му понесе. Сигурно беше от рибата. Това щеше да му бъде за урок да не яде морска храна в страна без излаз на море. Освен това му се бяха обадили, че Симон, човекът му, изпратен с важна поръчка в Бруклин, се е провалил. Това означаваше, че Сам Капра е жив. Неприятна нощ. Но той нямаше да се уплаши. Страхът беше за глупаците.

— Къде е той сега? — попита Едуард, остави куфара си и си пое дъх, за да се успокои.

— Беше в един бар. Ник може да ни каже къде.

— И иска да ме види? Доведи ми го. Ще ми бъде полезен.

— А малката ти кучка?

— Ако някой е кучка, това си ти, Пит. Ще провалиш работата ми, ако говориш така за нея. Сега тя е една от нас. Дръж се добре.

Пит всмукна въздух през зъби и скръсти ръце. Едуард го мразеше. Но той му беше необходим.

— По-добре изтръгни от нея каквото ти трябва — измърмори Пит. — Или рискуваш всички нас за нищо. А нищото не плаща сметките ми.

— Животът ти дава каквото искаш и аз съм по-добре в живота от теб, Пит.

— Баща й огъна ли се?

— Огъна се, рухна и грохна.

— Прекалено си самоуверен. Бахджат Заид стои зад внедряването и се опитва да те надхитри. — Пит беше извадил играчката си — японския меч уакизаши — от направената по поръчка ножница на панталоните си. — Позволи ми да отрежа ухото й и да му го изпратя. И той ще бъде послушен.

— Няма да я докосваш.

— Започвам да си мисля, че изпитваш някакви чувства към малката кучка…

Без да обръща внимание на меча в ръката на Пит, Едуард го хвана за шията и го блъсна към стената. Пит бързо вдигна меча и допря острия ръб до китката на Едуард.

— Знаеш, че ако ме порежеш, си мъртъв. Мечът е глупав реквизит, Пит. Приличаш на герой от лош самурайски филм. Остави играчката си или ще се разкрещя и приятелите ми ще дойдат и ще те убият с голи ръце. Толкова са ми лоялни.

След дълга минута Пит спусна меча.

Едуард разхлаби хватката си. Другият се страхуваше да не загуби уважението му и беше лесен за манипулиране.

— Свършил си отлична работа с маршрутите за стоката ми. Взимането й от Будапеща мина много гладко. — На Едуард му беше трудно да остави съкровищата си и да се върне в Амстердам, но сега те пътуваха, скрити по контрабандния маршрут на Пит, и скоро щяха да бъдат в Холандия. — Е, да видим този шпионин и да го употребим. Приготви камерата, ако обичаш.

Проявата на малко уважение подейства. Пит кимна рязко и излезе. Едуард отиде в стаята на Ясмина. Докосна мястото на китката си, където беше допрян мечът. Още чувстваше ръба на острието. Пит започваше да се превръща в проблем, но в момента му трябваше. Всичко се нареждаше — парите, стоката, бъдещето му.

Ясмина беше в леглото. Сега това беше нейна привилегия.

Едуард се гордееше с красивата си дама, жената, която беше моделирал от необработена глина в убиец. Той застана над нея, докато тя спеше.

След като Ясмина пусна раницата зад стойката с книги в магазинчето за списания на гарата, те бързо я изведоха и качиха на микробус, паркиран две пресечки по-нататък. Тя не се паникьоса, нито се опита да избяга. Невидимата му хватка я държеше. Беше изпълнила заповедите, без да задава въпроси и без страх.

В очите на другите Едуард видя възхищението към работата му.

Същата вечер преместиха Ясмина на тавана. Едуард й донесе любимата храна — пасти с канела. Каза й, че е свършила чудесна работа и че се е представила страхотно.

— Ти елиминира сериозен проблем за нас. — Започна да разкопчава блузата й. — За мен ти си героиня, Ясмина.

— Те слушат ли? — прошепна тя.

— Не. Сега ти си една от нас. Доказа го на гарата. Никой не ни слуша. Тук сме само ти и аз, птиченце.

Смъкна блузата от раменете й. Ясмина не се съпротивляваше. Той й показа малък дървен гълъб.

— Видях го на сергия на пазара „Алберт Каюп“ и се замислих за теб. Красота. Сила. Дървото може да бъде оформено… в много неща. — Той смъкна полата, с която я бяха облекли. Ясмина остана гола и се разтрепери на тясното легло. — Вече няма връщане назад. Взривяването мина добре. Ти изигра ролята си точно както те помолихме.

Взривяване. Тя не мигна, като чу думата.

— Предишният ти мръсен живот свърши. — Едуард сложи дървения гълъб на врата й. Медальонът беше закачен на кожена каишка и той несъзнателно го стегна около шията й. С пръстите си усети пулса на гърлото й.

Едуард стана и се съблече. Тялото му беше стройно и мускулесто. Легна върху Ясмина и обсипа с нежни целувки шията и лицето й. Тя не го целуна. Лежеше неподвижно.

— Безпокоиш ли се за онова, което направи? — попита той. — Говорихме за това хиляди пъти.

Тя не се възпротиви на целувките му. Той я облада нетърпеливо. Тя затвори очи. Едуард свърши, полежа до нея и после отново я люби, този път нежно. Ясмина лежеше, сякаш не усещаше допира му, но не му пукаше.

— Така се оцелява, Ясмина — мълвеше той през цялото време. — Прави каквото ти казвам и ще живееш.

Седна, втренчи се в нея и се замисли, докато чу трополене долу и разбра, че Пит е подготвил камерите за шоуто.

Едуард я разтърси.

— Ясмина? Събуди се.

Първото, което тя видя, беше пистолета в ръката му.

— Това едно от нещата ли е… — започна Ясмина и примига, за да прогони съня.

— Не.

Тя се надигна и седна.

Той се настани до нея на леглото.

— Слушай. Имам задача за теб. Ще ти хареса. Искаш ли да си вземеш душ и да хапнеш нещо?

Ясмина кимна.

Заведе я в банята и й даде нов сапун, шампоан и четка за зъби. Тя понечи да махне гълъба, но той я спря.

— Не. Искам да го носиш постоянно. Надежда за мир.

Даде й чисти панталони, риза и бельо. Деми донесе хляб и плодове за закуска. Едуард й благодари. Ясмина също. Деми я погледна изненадано, докато Ясмина слизаше по стълбите.

— Хубаво е да си една от нас. И че си вън от килера, нали?

Ясмина кимна.

— Ела с мен. — Едуард почувства вълнение, сякаш се връщаше на сцената.

Заведе я в трапезарията, където чакаха Пит, Деми и шестима други мъже, включително близнаците, които често заглеждаха Ясмина. Сега всички се втренчиха в нея.

В средата на трапезарията имаше мъж, завързан за стол. Беше опасан с дебели въжета и устата му беше запушена.

Той изстена, когато влязоха Едуард и Ясмина. Лицето му беше насинено и изранено.

— Виждаш ли този човек, Ясмина? — попита Едуард.

— Да, виждам го — монотонно отговори тя.

— Той е ужасен човек, Ясмина. Работи по план да те отнеме от нас и да те убие, ако не може да те вземе.

— Да ме вземе и да ме убие? — тихо и невъзмутимо попита Ясмина.

— Да, за да те върне на баща ти. Свързал се е с един от нашите хора и му е наговорил куп лъжи. Проследихме го. Познаваш ли този човек, Ясмина? — Едуард хвана главата на бившия шпионин и я завъртя към нея. Мъжът беше пребит, но тя се вгледа в лицето му и поклати глава. — Баща ти знае, че те пазим от него. Той тайно изпраща хора като този човек да ни унищожат.

— Това е лошо. Не искам да ставам каквато бях преди — каза тя и се изплю в лицето на мъжа. Слюнката увисна на покритата му със засъхнала кръв вежда.

Грулата тихо измърмори, докато я наблюдаваше.

— Сигурна ли си, че не го познаваш? Той се опита да се внедри сред нас чрез Пит.

— Не го познавам — отговори тя и погледна Едуард.

Завързаният мъж се втренчи в нея и Едуард махна кърпата от устата му.

— Само… си исках парите чрез Пит. Това е всичко. Не искам да знам нищо друго.

— Знаеш за мен. От кого? — попита Едуард.

— Не знам… — отвърна на турски мъжът и Едуард започна да го бие.

Ясмина се опита да отмести поглед, но Деми рече:

— Да не си посмяла да извърнеш очи. Ще те завържем за стола.

Едуард видя, че под юмруците му рукна кръв и че е избил зъб на мъжа. Спря и рече:

— Знам десетина начина да те накарам да говориш. Бахджат Заид те изпрати, нали? — Започна да извива пръстите.

Мъжът изкрещя.

— Не, не. Добре. Заид ме изпрати — каза той и после избълва поток от думи, които Ясмина не разбра. Едуард се наведе към него и сложи ръка на рамото му, сякаш бяха приятели.

— Щеше да откраднеш стоката ни, когато пристигнеше в Ротердам, нали?

— Да… щях да я изтъргувам за Ясмина. Щях да я отмъкна и да я заменя за нея, за да я върна на баща й. Казвам ти всичко. Моля те, недей…

— И маршрутът ти да пренесеш стоката ни оттук до Америка беше лъжа? Искам да бъда сигурен дали разбирам правилно. Няма от какво да се страхуваш, ако ми кажеш истината.

— Да, лъжа беше. Излъгах за всичко. Нямам маршрут. — Мъжът дишаше тежко.

Едуард отстъпи назад, избърса петънце кръв от носа на обувката си и направи знак на Деми, която стоеше до камерата. Щракна с пръсти и заповяда:

— Снимай.

Деми включи камерата.

Едуард извади пистолет със заглушител от колана си и го даде на Ясмина. Останалите ахнаха.

— Първо действие — обяви той. — Убий го.

Тя взе оръжието и погледна объркано Едуард.

— Това не е проверка, Ясмина, а твое задължение.

Мъжът беше сломен. От устата му капеше кръв. Той погледна Ясмина.

— Ясмина, направи го, моля те. Списъкът ми с поръчки няма да стане по-кратък.

Тя не вдигна пистолета, само се втренчи в пребития мъж.

— Ясмина… — Едуард се надяваше, че няма отново да се наложи да я заплаши, че ще я убие.

— Преценявам къде да го застрелям — отговори тя. — Не искам да улуча въжетата.

Едуард се усмихна като учител, който се гордее с ученика си. Мъжът започна да бръщолеви несвързано на родния си език. Молеше я да не стреля и умоляваше за милост.

Тя вдигна оръжието и преодоля треперенето на ръката си.

— Ясмина! — извика турчинът на перфектен английски. — Баща ти се опитва да ти помогне. Всичко, което са ти казали, е лъжа! Не го прави!

— Баща ми е лъжец. — Пистолетът трепна за миг. Тя примига и стреля.

Звукът беше тих. Куршумът го улучи в гърдите. Столът се прекатури. Мъжът беше още жив и изкрещя в агония.

Ясмина стреля отново. Куршумът се заби в гърлото му. Той се гърчи конвулсивно няколко минути и после се отпусна неподвижно. Единият от хората на Едуард се засмя и всички започнаха да ръкопляскат. Ясмина се втренчи в мъртвеца, сякаш можеше да изчезне от погледа й.

— Това беше всичко. Деми, качи видеозаписа на компютъра. Замъгли лицата ни, ако се виждат. И след това ще представим премиера на тъпия й баща. — Едуард взе оръжието от Ясмина и свали ръката й, сякаш манипулираше кукла на дървена сцена. — Сега си съвършена.

Тя уви ръце около тялото си, сякаш й стана студено. Изглеждаше объркана. Той повдигна брадичката й.

— Стъпкахме баща ти. Той вече няма да ни създава неприятности, Ясмина.

Тя погледна другите. Очите на всички бяха вперени в нея.

— Може ли… да се върна в стаята си? Или ти трябвам да ти помогна да почистиш?

— Качи се горе.

Ясмина се подчини. Групата я наблюдаваше мълчаливо.

— Чудя се дали тя не се преструва — подхвърли Пит.

— Не — отвърна Едуард.

— Мисля, че прави всичко, за да оцелее. Знаеше, че трябва да избира между себе си и турчина. Нали каза, че била учен? Вероятно е много хладнокръвна. Не я изпускай от очи. Тя застреля човек. Втория път ще бъде по-лесно. Винаги е така.

— Млъкни и разкарай трупа — заповяда Едуард. Пит Можеше да свърши най-мръсната работа, като се имаше предвид голямата му уста. — И, Деми, искам да подготвиш видеозаписа за изпращане. Баща й трябва да започне деня си с хубавата си, съвършена дъщеря.