Джеф Абът
Адреналин (16)

16

Амстердам

Едуард обичаше страха, мириса му по кожата, вкуса му в слюнката, усещането му в учестените удари на сърцето. Страхът беше най-голямата сила в света. Той знаеше, че страхът е двигателят на религията, искрата за войната и дори разпалването на любовта, защото хората се бояха от самотата.

Страхът беше и ключът за пречупването на душата на младата жена.

Той пиеше кафе на масата в кухнята и мислеше за изминалите две седмици. Експериментът му беше доказал на вечно недоволните дребни престъпници, които бе организирал в банда, че внимателното прилагане на малтретиране, наркотици и изолация, съчетани с последователна доза изнасилвания и чести заплахи за екзекуция, може да дадат желания ефект. Виждаше, че нервността на хората от бандата за отвличането намалява с всеки изминал ден. Откупът беше платен и младата жена бе започнала бавно да се приобщава към техния кръг. Не беше много по-различно от студентските му дни като актьор — създаваш герой и се въплъщаваш в него. Едуард беше направил същото с младата жена. Беше я преобразил в друг човек.

Той даде на останалите да разберат, че никой друг не трябва да я докосва, нито да разговаря с нея без негово разрешение. Тя беше неговата глина. Знаеше обаче, че те подслушват пред затворената врата, когато й говори колко е лоша и за злините, които тя и баща й са причинили, докато държи нож до гърлото й и се тласка в нея. Те слушаха как се разпада поредното човешко същество. Едуард й каза, че слушат, и младата жена се уплаши още повече.

Беше обяд и повечето членове на бандата бяха излезли да се разходят из Амстердам и да се насладят на хладния, но слънчев ден. Другите се хранеха в хола.

Сега Едуард можеше да й говори насаме. Така беше най-добре. Той отвори раницата и погледна интересното устройство, което беше направила за него. Отне му много време да събере всичките материали, но сега всичко беше готово и оставаше само последната стъпка. Единствената му грижа беше Симон, който трябваше да се крие в Бруклин, след като Сам Капра беше мъртъв, но не се съмняваше, че ще се свърже с него след няколко дни.

Едуард остави кафето си и се качи на горния етаж. Държеше младата жена в малък килер в ъгъла. Каза на бандата, че тя се страхува от затворени пространства и клаустрофобията е изиграла важна роля в разкриването на характера й. Проучването беше от огромно значение. Той отключи вратата и я открехна.

Тя лежеше свита на кълбо в тъмното, държеше се за корема и трепереше, въпреки че в стаята не беше студено. Младата жена се втренчи в него. Не се отдръпна, а само лежеше и чакаше да види какво ще направи Едуард.

— Днешният ден е важен. — Той не се хвърли върху нея, не разтвори краката й и не смъкна клина, който тя носеше за негово удоволствие. Не й се разкрещя, че всичко в предишния й живот е лошо, отвратително, престъпно и обида за човешкото достойнство и как се борят срещу несправедливостта. Не й пусна видеозаписа за изгорелите хора и застреляните семейства, резултат от бизнеса на баща й. Членовете на бандата обичаха речите му. Облягаха се на вратата изслушаха как Едуард проповядва на момичето. Той беше прочел книга как в Симбионистката армия за освобождение са промили мозъка на Пати Хърст^[1], където имаше куп полезни и интересни съвети за превръщането на една жена в пионка. Засега подходът му беше успешен. След неколкостотин часа внимателни изтезания младата жена сега беше кротка и отстъпчива, типична жертва на сплашване и страх. Страданието беше състояние, което закалява силата и той искаше тя да бъде силна. — Те не са тук. Само двамата сме. — Едуард се усмихна, за да й покаже, че и тя може да се усмихне. Днес може да използваш четката за зъби и банята. А после ще отидем на разходка.

— Разходка?

— Да. Имам работа за теб. Много е важна.

Едуард й помогна да стане и я заведе в малката баня.

Жената вонеше на пот и трябваше да си вземе душ, преди да излезе сред хора. Беше важно да не бъде забелязана или запомнена. Той й отвори вратата и й каза да се изкъпе. Тя кимна, без да го погледне.

Едуард се върна долу и влезе в стаята си. Беше купил нови дрехи за младата жена — скромни панталони, обикновен син шал, с който да прикрие лицето си, и сив пуловер. Тя щеше да бъде незабележима. Той излезе и надникна в кухнята. Деми стоеше до умивалника и се мръщеше.

— Какво има? — попита Едуард.

— Пит се качи горе. Каза, че не манипулираш правилно жената и не знаеш как да я пречупиш напълно. Той щял да го направи.

Едуард се обърна и хукна нагоре по стълбите. Натисна дръжката на вратата на банята, но беше заключено. Разби вратата и видя, че Пит е навел младата жена над тоалетната чиния и смъква панталоните си. В ръката си държеше старинен къс японски меч уакизаши и прокарваше острието по гърба на жената. Тя трепереше мълчаливо. Писъците за помощ отдавна бяха извън възможностите й.

Едуард извади пистолета от колана си и опря дулото във врата на Пит.

— Много те моля. Това е моят научен проект.

— Тя трябва да бъде пречупена правилно — отвърна Пит! — И не е честно само ти да се забавляваш.

Ръката на Едуард се разтрепери.

— Вдигни панталоните си и слез долу. Тя трябва да свърши важна работа днес. Ще я травматизираш.

— Ако я пречупиш правилно, нищо няма да я травматизира. Тогава тя няма да чувства нищо — каза Пит, гледайки го в огледалото. — Каква работа трябва да свърши?

— Работа, за която тя има уникални способности. — Той се пребори с желанието си да пръсне незначителния мозък на Пит върху избледнялата боя на стената в банята и размаха пръст пред лицето му. — Докоснеш ли я отново, последното, което ще почувстваш, ще бъде кожата й.

— Защо не искаш да споделиш малката сочна госпожичка?

Едуард не хареса блясъка в очите му. Пит беше полезен, но само донякъде. Можеше обаче да създаде неприятности, а това не трябваше да става, особено сега, когато Едуард беше толкова близо.

— Защото не е необходимо.

Пит отмести малкия меч от гърба на жената и излезе от банята. Едуард го държеше на прицел. Другият се обърна и се усмихна на младата жена, която извърна очи от него и закри голото си тяло.

Жената започна да трепери. Едуард затвори вратата и покровителствено сложи ръка на раменете й.

— Той успя ли да… — не довърши въпроса си.

Тя поклати глава. Той огледа гърба й. Имаше драскотина, но мечът уакизаши, гордостта на Пит, не беше оставил сериозни следи.

— Той те иска, защото си много важна за мен.

— Ти не си тук през цялото време — тихо каза тя.

— Аз съм навсякъде. През цялото време — студено отговори Едуард. — Дори тук. — Почука с пръст по челото й. — А сега се изкъпи.

Едуард слезе долу. Пит седеше сам в кухнята. Другите се изнизваха, когато Пит влезеше. Беше време да придобие стратегическо предимство над Пит, за да не му създава повече неприятности.

— Инициативността ти ме вдъхновява — рече. — След като си любопитен, ела с нас.

— Къде ще ходите — нервно попита Пит и той се усмихна.

— На централната гара. — Главният транспортен възел в Амстердам се намираше в северната част на града.

— Ще я пуснеш да си върви?

В кухнята влезе Деми, слаба, русокоса холандка, скръстила ръце на гърдите си.

— Не ставай глупав. Тя не иска да се раздели с мен. Ще се разходиш с нас. Ти също, Деми. Вземи камерата. Ще снимаме.

Пит очевидно се почувства неудобно.

— Искам да дойдеш, защото ти имам доверие. И щом ти си с нас, мисля, че тя ще прави каквото й кажа.

Пит щеше да я пришпорва да направи каквото трябва, а това беше стихията му.

Жената бавно слезе по стъпалата и се огледа несигурно. Ръцете й трепереха. Не беше оставала сама извън килера, откакто преди три седмици я доведоха в къщата. Но вече нямаше да създава неприятности, помисли си Едуард и се усмихна на Пит. Подходът „Хърст“ действаше — пречупи, разруши и й дай слаба надежда, за да се възстанови.

Жената погледна Пит и устните й потрепнаха.

— Караш ме да си тръгна? — обърна се тя към Едуард.

— Не, разбира се, Ясмина. Сега ти принадлежиш на нас и ние на теб.

— Да — тихо се съгласи тя. Беше се борила ожесточено първите два дни, но сега споменът за съпротивата изглеждаше далечен.

— Днешният ден е за баща ти — заяви Едуард. — Той е мъртъв за теб. Помниш ли, Ясмина?

— Да — отвърна тя след дълго мълчание. — Той е мъртъв за мен.

— Баща ти е лош човек, Ясмина. Твоят предишен свят е лош, нали? Ние те спасихме от това зло. — Той наблегна на последната дума. „Зло“ не беше дума, която трябваше да се употребява във всеки разговор. — Но ние правим, добрини.

— Той е лош човек и трябва да си плати за стореното от него. — Този път гласът й беше по-силен. — Той е лош. Както ти каза. Много лош.

Едуард погледна победоносно Пит и Деми и после се усмихна на Ясмина.

— Ти не означаваш нищо за него и си всичко за нас. Истина е. Сега тук е твоят дом и ние сме твоето семейство. Завинаги.

Тя не каза нищо.

— Отиваш на разходка, Ясмина, извън къщата. Ще се държиш добре, нали? Иначе ще трябва да те върна в килера за седмица, месец или година. Дълго ще трябва да те посещавам там и да си играя с теб и моя малък нож. Може би и Пит ще те посети. — Едуард прокара пръст по челюстта й. Тя погледна покрай рамото му към другия мъж и после кимна. Потърка ръката си и Едуард видя следите от убожданията. — Не се страхувай. Аз ще бъда с теб на всяка крачка. Ще използваме компетентността ти. Трябва да се гордееш, че взимаме лошото, което си направила, и го използваме за добро.

Ясмина отново кимна.

— Отиваме на място, където има много хора — продължи Едуард. — И всичките са много лоши.

— Много лоши хора — повтори тя.

Отиваме на гарата — добави той, усмихна се и хвана ръката й. Пит и Деми наблюдаваха и той усещаше погледите им като на зрители в затъмнен театър. И след това започна да извива пръстите й.

От устата й се изтръгна стенание.

— Не съм казал да издаваш звук. — Стисна пръстите й още по-силно.

Ясмина млъкна. Той продължи да засилва натиска.

— Сега може да говориш.

— Кога ще тръгнем? — задъхано попита тя, но най-хубавото беше, че не се опита да дръпне ръката си. Беше пречупена.

Пит се засмя.

Едуард отслаби хватката си и преплете пръсти с нейните.

— След няколко минути. Ако направиш каквото ти кажа, няма да се връщаш в килера. Ще стоиш навън. През целия ден. И довечера ще спиш в легло, Ясмина. С мен. Като съпруг и съпруга.

Тя раздвижи устни, но не отрони нищо.

Едуард доближи устни до ухото й.

— Ще направиш ли онова, което ти кажа, Ясмина? — попита той, въпреки че знаеше отговора.

— Да — промълви тя. — Ще направя каквото кажеш.

За миг видя силната жена, която Ясмина беше преди изпитанието й в адския килер. И после желязната и воля се изпари, когато тя погледна Пит и Деми. Сега показваше на другите, че е сломена, отчаяна черупка, която се мъчи да оцелее още един час. Точно както Едуард беше планирал. Страхотно. Беше го видял в лицата на хората, които уби в Унгария, и в сляпата паника на Сам Капра, докато се опитваше да намери съпругата си в пушека и шума на Холбърн.

Страхът действаше.

Той пусна ръката й.

— Днес за теб всичко ще се промени, Ясмина. Днес ти си най-важният човек в къщата.

Едуард се усмихна. Щеше да бъде много по-хубаво от Лондон.