Джеф Абът
Адреналин (48)

48

— Искам да участвам, но по моите условия — казах на Пит, а после се завъртях и ритнах Ник в лицето. Той се строполи на земята. Не исках да се разприказва, затова му забих втори ритник във врата. Не беше толкова силен, че да го убие, но щеше да му държи устата затворена.

Пит извади пистолет и го насочи към мен, преди да спусна крака си. Хубаво беше да знам, че той има нещо повече от тъпия си меч, с който да се перчи. Жените изпищяха и се свиха до стената. Вдигнах ръце.

— Той е твой проблем, а не мой. — Посочих простряния на земята Ник с носа на обувката си. Ник дишаше задъхано и очите му мигаха от стъписване. — Той иска да те натопи. Иска да вземе бизнеса ти.

— Навън. — Пит направи знак с пистолета си и се разкрещя на жените да млъкнат. Те започнаха да шепнат и тихо да ридаят. Пит посочи Ник. Изправих го на крака и го бутнах към коридора и главната стая. Близнаците побързаха да излязат, а Пит затвори и заключи вратата. Останах насаме с Ник за пет секунди, но това ми беше достатъчно, докато близнаците и Пит се приближиха до нас.

— Какъв ти е проблемът? — попита Пит.

— Той те измества — отвърнах. — Предава те. Провери го.

Ник изпъшка. Устните му бяха разбити и зъбите — счупени. Понечи да стане, но Пит го блъсна обратно на пода с ръкохватката на пистолета си.

— Той искаше да излъжа за теб пред Едуард и да кажа, че си крадял момичета от пратки за друг клиент и си ги препродавал. — Говорех спокойно и гледах Ник, чиито очи се разшириха от ужас и изумление. Казвах истината. Винаги е по-лесно да кажеш истината, отколкото да излъжеш. — Иска те вън от играта и той да стане главният трафикант. Пресметнал е, че има повече пари в живите жени, отколкото в снимките на малки деца. Работи за някой друг, който иска бизнеса ти и измяната към теб е уговорката.

Пит държеше на прицел Ник, който седеше неподвижно. От устата му бликаше кръв. Пит прерови джобовете му и плъзна ръка под якето му. Отначало помислих, че Пит го пропусна. Изправи се и отмести пистолета от Ник. И после видях тънката тръбичка в ръката на Пит, стисната между палеца и показалеца му. Той я вдигна пред лицето на Ник, който примига стъписано.

— Какво е това? — попита Пит с шепот, който прозвуча като пръст, плъзгаща се върху ковчег.

— Не знам. Не е мое — смотолеви Ник. — Той е проклет лъжец, Пит. На кого вярваш? На него или на мен? Познаваш ме.

— Да, познавам те, Ник. — Пит разгледа малкия предавател на Мила и се опита да го разглоби с палец, но не можа. Извади нож от джоба си, отвори го, сряза микрофона и внимателно го разглоби. Разполагах с няколко секунди, за да го пъхна в джоба на Ник. Единствената ми връзка с Мила беше прекъсната, при положение че Хауъл и хората му не я бяха заловили, но се наложи да го направя. Това беше начинът да спася жертвите на Пит. Сърцето ми блъскаше силно в гърдите.

Наблюдавах лицето на Пит, докато разглеждаше свръхмодерното устройство.

— По дяволите. Това е нещо като шантава шпионска джаджа. За кого работиш, Ник? — попита той.

— За никого… Работя за теб. Той лъже. Не го познаваш. Познаваш мен.

— Да, и ти ме мразиш от седмици. Да не мислиш, че съм сляп? Непрекъснато вириш безценния си нос, когато си около мен. За кого работиш? Стани.

Ник се изправи. Очите му помръкнаха от гняв, яростта на хванато в капан животно.

— Не работя за никого, освен за теб и Едуард. Самсън ме измами. Измами и теб. Подхвърлил ми е този предавател.

Поклатих глава, но Пит насочи пистолета към мен и каза:

— Предполагам, че ще трябва да направя избор.