Zотов
Еликсир в Ада (85)

Осемдесет и четвърта глава
Червено и синьо

21 часа и 50 минути

— Така си и знаех, пак си прилагал онова твое жиужицу. Пак си се правил на Джеки Чан. Погледни само, избил си му всичкия мозък! Изобщо не може да се разчита на теб, братле!

Малинин пристъпяше на място, загледан в проснатото тяло на доктор Склифасофски. Уголемяващата се локва около главата му подсказваше, че е прекалил със силата на удара.

— Извинявайте, вашброде, но много се изплаших за вас — обясни нервно унтерофицерът и разтърка китката си. — Кухничката е малка и човек просто няма как да замахне, за да нанесе хубав удар. Хванах го с едната ръка за пръстите, та да не би да изпусне ампулата, а пък с другата го цапардосах в точката „фу мин“, за да обездвижа мускулите му. А пък когато той омекна, го цапардосах с всичка сила по главата, но този път по нашенски, а не по японски. Не очаквах, че дядката ще се окаже толкова кекав. Нищо де, скоро ще се съвземе.

Калашников се пипна по врата, върху който лека-полека избледняваше малката синина, причинена от върха на притиснатата ампула. От потта мястото го смъдеше.

— Вече си мислех, че работата ми е спукана. Чакам, а ти все не идваш, направо се изтормозих да протакам, дрънкайки глупости с доктора. Съгласявах се с него, баламосвах го, правех се, че ми е страшно интересно, но в същото време направо ме обливаше студена пот при мисълта, че може да си объркал нещо.

— Нищо не съм объркал! — въстана моментално срещу началническия произвол Малинин. — Направих всичко както вие казахте! Стигнах дотук, като заобиколих парка с дърветата. Оставих колата на паркинга. Разбих заключената врата и влязох във входа. Качих се до долния етаж, показах документите си на собствениците на апартамента и оттам се покатерих на балкона на професорчето. Е, объркал ли съм нещо?

Калашников погледна още веднъж към доктора и се убеди, че няма смисъл да спори. Унтерофицерът си беше свършил работата добре и в крайна сметка, победителите не ги съдеха. Още повече че ако Малинин не беше дошъл навреме, той едва ли би могъл да изрази претенциите си към него.

— Прав си — махна с ръка Калашников. — Извинявай, просто нервите ми вече не издържат. Той ме държеше и всеки момент можеше да излее еликсира във врата ми, а пък теб никакъв те нямаше и не знаех къде си. Ами ако беше заседнал в някое задръстване? Тогава щях да хвръкна към другото измерение. Браво, Серьога, след като всичко това свърши, ще ти дам цял кашон водка. Трябва да сме благодарни на наивния професор, че се е мислел за най-умния. Между другото, това е проблем на много учени хора.

— Да се обадя ли в кантората, за да изпратят арестантската кола? — засуети се делово Малинин. — Завързал съм го толкова добре, че дори да е Рамбо, пак няма да може да помръдне от мястото си. Освен това намерихме всички ампули, тъй че вече няма страшно.

— Откъде знаеш колко са били ампулите? Да не си имал видение? Мензурката, която стискаше в ръката си, имаше синя лепенка. Останалите са с червени. Сталин в общи линии ми разказа какво означава това.

Малинин заприлича на няма скулптурна статуя, а изтерзаният му от любопитство вид направо го превърна в голям въпросителен знак.

— Човекът, който е въртял всичко това на Земята, сигурно е правил два варианта на еликсира — обясни веднага Алексей, като този път пропусна ефектната пауза. — При единия в процеса на приготвянето му се извършва лимешуаирец — древен арамейски обряд, чрез който се призовават душите на умрелите. Това му е било необходимо, за да може убитите от еликсира жертви да се прехвърлят от Ада в неговото жилище. Там в качеството на „радар“ е бил изграден специален олтар, който представлявал своеобразен магнит за тяхното привличане, а неговото създаване също било почерпано от рецептата в Книгата. Вече ти разказах накратко за нея. Капсулите с това вещество са червени. А сините са онези, върху които не се е извършвал никакъв обряд — тоест душата изчезва от Ада, но тъй като за нея не е обозначен никакъв път, тя става на прах и се разпръсква на милиарди молекули. Точно с такива ампули Андропов е убивал куриерите, след като вече са ставали излишни, с подобно нещо е бил ликвидиран и Менделеев, когото за съжаление никога повече няма да видим. С такава ампула трябваше да очистят и мен. По време на престъпленията си любезният Николай Василиевич ни подхвърляше малки знаци като следите от гумите на велосипеда, за да се сетя кой е убиецът едва към края на всички тези събития. Ако беше следвал пътя си и не се бе отклонявал значително от предварително набелязания курс, аз щях да се озова право в обятията му. Общо взето, стана точно така. Питаш дали да се обадиш в кантората ли? Обади се, разбира се, нека да дойдат.

Малинин започна послушно да натиска бутоните на мобифона. Калашников вече не гледаше към него, а изцяло се съсредоточи в по-нататъшното проучване на капсулата. В този момент унтерофицерът приключи разговора си и остави мобифона, а Алексей подбра четири ампули и като докосваше внимателно повърхността им, ги сложи в черна найлонова торбичка. Прехапал устни, той мислеше много напрегнато за нещо и въсеше вежди.

— Готово, вашброде — доложи Малииии и изтрака с токове. — Идват в пълен състав заедно с шефа. И не просто идват, а направо хвърчат. Всички са втрещени.

— И аз също — завъртя глава Калашников. — Но знаеш ли, ние няма да ги изчакаме. За съжаление ние също трябва да тръгнем, и то много спешно. Хайде, приготви се.

— Къде трябва да ходим? — стъписа се Малинин и застина с мобифона в ръка.

— На Земята — обясни спокойно Калашников. — И то веднага. Не се притеснявай, няма да се задържим дълго там, отиваме и се връщаме. Ще приготвиш ли някакъв багаж или можем да минем и така?