Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Элемент крови, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Zотов

Заглавие: Еликсир в Ада

Преводач: Ива Николова

Език, от който е преведено: руски

Издател: ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: Експреспринт ООД

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-389-011-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5069

История

  1. — Добавяне

Седемдесет и девета глава
Изкуството на войната

малко по-рано, 20 часа и 55 минути

Калашников не положи кой знае какви усилия, за да отвори входната врата. Прецени, че е излишно да взривява паянтовата стена, тъй като вече бе идвал в това жилище. И знаеше със сигурност, че то няма черен вход, тъй че, ако собственикът му си беше вкъщи, нямаше да може да му избяга. Алексей се прокрадна от малкото антренце към спалнята. Там нямаше никого. Явно килърът бе излязъл да върши работата си.

Той спря на прага на спалнята и веднага разбра, че най-шокиращите му предположения се потвърждават. Гланцираната репродукция на черно-бялата рисунка на жената, на която бе съдено да се превърне в последната жертва на килъра, беше върху нощното шкафче, а красивото й злобно лице беше зачеркнато на кръст. В ъгъла, подпряна грижливо на стената, стърчеше стара пневматична винтовка австро-унгарско производство — същата, с чийто изстрел според предположенията на криминалистите беше убит Менделеев. По пода се търкаляха празни ампули от веществото.

Сякаш убиецът по всевъзможен начин се бе опитал да убеди Калашников, че той не е сгрешил в предположенията си. Всъщност може би не ставаше дума за това, защото собственикът на жилището никога не беше приемал гости и едва ли се е притеснявал, че някой ще го завари неподготвен. И на Земята също смятаха, че хора като него имат отклонения, а към техните своеобразни и понякога забавни чудачества човек трябваше да се отнася с добродушна ирония.

Едната стена не се виждаше, защото беше покрита с обложки от DVD и видеокасети, които бяха долепени толкова близо една до друга, че между тях беше трудно да провреш дори нокът. Той наклони глава настрани, за да прочете заглавията им — „Възкръснали от ада“, „Гробище за домашни любимци“, „Звънецът“, „Хостел“… Видя и най-последното постъпление — филмът на ужасите „Сайлънт Хил“. Странно защо човек трябваше да си купува филми за мъртви медицински сестри, като че ли Градът не беше пълен с тях?

Калашников отиде до старата разкована библиотека на другия край на стаята и претърси полиците й, а ръкавите му моментално се покриха с прах до лактите. Там нямаше нищо особено, освен един изтекъл пропуск за Ведомството, китайско-руски речник, забранена книга самиздат на древния военноначалник Поднебесни, Сун Цзъ „Изкуството на войната“. Така-а-а…

А това вече беше далеч по-интересно… Алексей взе прозрачен плик с нова бланка, напечатана на пъстра хартия, на която бяха изобразени тропически рибки и палми. Това беше билет за експреса за хавайския квартал. И този факт променяше коренно нещата, тъй като по всичко личеше, че убиецът нямаше никаква представа каква беше крайната цел, заради която го бяха наели. Калашников щеше да изпита огромно удоволствие да отвори очите му за неговата детинска наивност, като му цитира „най-забавните“ откъси от Книгата.

Обзет от нетърпение, той поне пет пъти набра номера на мобифона на килъра, но абонатът не отговаряше. Къде ли се намираше в момента? Не беше изключено да са се разминали по пътя и убиецът вече да проучваше подстъпите към дома на последната жертва. Оставаше му само да се надява, че шефът окончателно си е скъсал нервите от врясъците на „добрата си позната“ и след като се е убедил, че Калашников е изчезнал, е избягал от жилището й. За да не предизвиква любопитството на съседите, босът отиде там с едно ръждясало волво, но убиецът също не беше вчерашен и щеше да провери номера на автомобила в лаптопа си и да види, че той се води на Ведомството. Алексей изключи предварително мобилния си телефон, та да не би шефът да започне да му звъни в най-неподходящия момент. Така, а какво е това, което стърчи в дъното на шкафа, в най-отдалечения му ъгъл?

Калашников завря ръка чак до рамото си, кихна два пъти от прахоляка и измъкна дебел плик. Аха-а-а… Пликът май не беше залепен. Калашников изсипа съдържанието му и на масата, шумолейки, започнаха да падат изрезки от Градските вестници с неговата физиономия. Килърът не бе пропуснал и нито една статия със заглавие за Ангела на смъртта. На най-голямата снимка, която някакъв папарак бе заснел във вампирския квартал, очите на Калашников, както и лицето на последната жертва бяха зачеркнати с флумастер. Алексей не се сдържа и скъса прегънатата вестникарска хартия, като си помисли: „Не бързай толкова, скъпи мой. Тепърва ще видим кой кого ще зачеркне.“

Калашников излезе от спалнята и надникна в тоалетната, но там нямаше нищо интересно, освен спуканото течащо казанче. В дома на убиеца нямаше и никакви супероръжия. Оставаше му да огледа кухнята и вече можеше да се обади в кантората. Нещата, които намери, бяха предостатъчни, за да тикне в деветия кръг с вечните мразове собственика на това жилище. Реши да види какво има в кухнята. Хладилник „Ока“ — този модел обикновено го даваха на бивши съветски интелигенти, за да се мъчат с ремонта му, както и приживе… Макар понякога да правеха изключения и подобно „щастие“ да се падаше и на други.

Внезапно някой сграбчи здраво Калашников за врата. Той се опита инстинктивно да се отскубне, но не успя, защото някакво стоплено от стискане стъкло се забоде болезнено в кожата му.

— Не се дърпай, моля те — каза любезно приятният баритон. — Ръката ми няма да те удържи и без да искам ще излея еликсира във врата ти. Мисля, че едва ли си заинтересован от такъв развой на събитията. Извинявай, но ти твърде дълго пътува насам и краката ми вече изтръпнаха, докато се криех зад вратата на кухнята. Пет пъти ме търси по мобифона и знаеш ли, само някой последен глупак не би се досетил, че всеки момент ще се появиш.

— И ти реши да се скриеш в кухнята, за да ме изненадаш с появата си, така ли? — подсвирна Калашников, преценявайки дали да удари човека зад гърба си с глава в носа. — Сигурно четеш твърде много кримки с меки корици? Направо не мога да те позная, толкова предсказуемо е всичко.

— Но за сметка на това е много ефектно! — заяви обидено невидимият събеседник. — Както и да е, много добре разбираш в какво положение си изпаднал. Можеш да се обърнеш, само че те моля за твое добро да не правиш прекалено резки движения.

Проклинайки се за глупавата си самоувереност, Алексей се обърна плавно, както го помолиха, и извърши движението като на забавен каданс. Връхчето на стъклената ампулка, която явно беше пълна с веществото, продължаваше все така неприятно да пробожда врата му. Беше достатъчно само малко да я наклонят и щабскапитанът щеше да излети от Града в неизвестна посока. Всъщност, както му стана ясно преди време, посоката не беше съвсем неизвестна и може би нямаше да отиде в НЕБИТИЕТО, но все още му беше рано да бърза дори и за там.

Погледите им се срещнаха.

— Здравей — усмихна се мило убиецът, без да вдига ампулата от врата на госта си.

— И ти да си жив и здрав — отвърна със същото равнодушие Калашников.

Навън се разнесе характерно съскане — пигмеите бяха започнали да гасят лампите.