Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Элемент крови, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Zотов

Заглавие: Еликсир в Ада

Преводач: Ива Николова

Език, от който е преведено: руски

Издател: ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: Експреспринт ООД

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-389-011-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5069

История

  1. — Добавяне

Петдесет и втора глава
Последните

10 часа и 44 минути

Мъжът в черно щракна доволно с пръсти. В списъка на бюрото пред него имаше само още две имена. Останалите бяха задраскани с дебел червен молив. Отлична работа. Разбира се, той беше сигурен, че Изпълнителят нямаше да го подведе, но последното му изпълнение се оказа направо гениално. Потресаващо. Момчето беше убило с един изстрел два заека и само за два часа се бе справило със следващата част от поръчката. Истински талант. Макар че на пръв поглед изобщо не му личеше, че е такъв.

Не-не, всички хора с неговата професия имаха отношение към убийствата. Те свикваха с кръвта и смъртта, както ставаше винаги с онези, които всекидневно се сблъскваха с нея. Но какъв полет на мисълта демонстрира, каква фантазия показа по време на изпълнението! Истински артист! И заслужаваше да бъде аплодиран на крака.

Той си спомни среднощния разговор в мазето. Както предполагаше, момчето много се развълнува, когато му предложи да стане куриер. А най-важното бе, че освен напълно обяснимия страх на лицето му се изписа и любопитство. Той разговаря дълго с него. Обясни му търпеливо, че това е тяхно общо дело и че на никого не му е лесно. И че в крайна сметка осъществяването на ПРОРОЧЕСТВОТО ще доведе до същото, така че в случая нямаше никакъв риск. Ала момчето продължаваше да се колебае. Тогава се наложи да вземе крайни мерки и да му покаже Хензел.

Ефектът надмина очакванията му. След като си поговори с вампира, момчето изпадна във възторг и още в същия миг се съгласи да стане куриер. И това беше много добре, защото иначе щеше да му се наложи да действа против волята си. Когато искаше нещо от хората, мъжът в черно предпочиташе да го постига по пътя на убеждението. Това не означаваше, че дори за миг би се поколебал да приложи сила, но когато успееше да убеди някого в нещо, се чувстваше горд от себе си.

Хората трябваше да отиват на жертвения олтар доброволно, осъзнавайки страховете си, и както вече бе казвал, в това нямаше нищо срамно, защото на човека му е присъщо да се страхува. Можеше да ги замъкне там и завързани с въже, но все пак беше по-добре да избягва такива неща. Много лесно бе да изнасилиш жена, но нищо не можеше да се сравни с насладата, която тялото й е в състояние да ти даде, докато те гали самата.

Той потръпна. Какви мисли се въртяха в главата му! Всъщност, когато живееш прекалено дълго сам, това е неизбежно. През следващите четирийсет и осем часа, докато момчето отнасяше имената на последните кандидатури на Свръзката, можеше да си отдъхне на спокойствие. Вампирът не излизаше навън, тъй че нямаше на кого да разкаже тайната. Той се усмихна, спомняйки си веселата песничка от популярната комедия на Гайдаевски „На вид ужасни, по душа добри“. Разбира се, Хензел не можеше да бъде наречен добър, но в него имаше някаква детинска наивност и преданост. А в нашите цинични времена такива неща трябваше да се ценят.

Той не беше посветил вампира в плановете си докрай, защото колкото по-малко знаеше, толкова по-добре, но щедро раздаваше обещания за предстоящата награда. „Това, че си обещал, още не означава, че си се оженил“, както казваше много отдавна баща му и беше прав. И макар че от време на време го обземаше желание да приобщи повече хора към плана си, той никога не забравяше и друга любима поговорка на баща си, която също беше вярна — „Ако нещо го знаят двама души, знае го и свинята“.

Книгата на масата го хипнотизираше. Може би не биваше да я държи на открито. Но при него не идваха гости, а силата на Книгата направо озаряваше душата му и когато беше близо до него, черпеше енергия от нея.

Той започна да свива пръстите си един след друг и да брои. Палач, блудница, дракон, мъртвец, вещица… Останаха още двама. Само двама. Последните, които трябваше да принесе в жертва. Дали щеше да успее? Копоите вървяха по следите на Изпълнителя и се приближаваха все повече до разгадаването на тайната на еликсира, но той сигурно разполагаше с още малко време. По последния куриер щеше да изпрати нареждане да бъде изпепелен някой от копоите, за да ги хвърли в паника. Слугите на шефа трябваше да разберат, че поразяващата му ръката можеше да стигне навсякъде и че той можеше да накаже всеки, който се осмелеше да попречи на плановете му.

Мъжът в черно отново си помисли за Изпълнителя. Както и в случая с Хензел, той не го посвети в целта на крайния резултат. Защо ли? Ами защото кой знае дали в такъв случай нямаше изобщо да се откаже от поръчката. За ПРОРОЧЕСТВОТО знаеха само той, Свръзката и момчето. Е, и онзи, който бе написал Книгата, но той не влизаше в сметката. И трябваше да е благодарен на любопитното момче, което не се сдържало, надникнало в случайно намерената Книга и видяло съдбовната рецепта. Иначе и през ум нямаше да му мине да… Дори не би докоснал тази гадория.

Но когато чу от момчето за ПРОРОЧЕСТВОТО, той буквално се застави да докосне пергаментовите страници. А онова, което прочете, не му позволи да заспи цяла нощ. Въртеше се в леглото, крещеше и за стотен път препрочиташе въпросните редове на оскъдната светлина на лампата… Това не можеше да бъде. Наистина ли беше толкова просто? Наистина ли онова, което чакаше и не бе дочакал през целия си живот, както и много от предшествениците му, можеше да се случи сега? Това звучеше чудовищно. И само като си помислеше, че ако някой бе открил Книгата веднага, ПРОРОЧЕСТВОТО би могло да се сбъдне много отдавна. И всичко щеше да е съвсем различно. Фактът, че тайната бе попаднала точно в неговите ръце, беше съдба, беше шанс, който се даваше веднъж на милион години. Ако плановете му се осъществяха, това щеше да бъде оценено. Или поне би трябвало да го оценят.

Не откри момчето в горните стаи. Сигурно седеше в мазето и пиеше чай с Хензел. Днес трябваше да напише специална бележка, за да не възникнат проблеми. Трябваше да му напомни, иначе щеше да се увлече в приказки и да забрави. Добре де, нека си поговорят още десетина минути. И без това трябваше да се отбие в заключената стая, а сетне отново щеше да се качи тук. Естествено, родителите му нямаше да разберат желанието на сина си да стане куриер, но двамата с момчето бяха обсъдили всичко, което щеше да им каже, и те нямаше как да не се съгласят. Така че дори и през ум нямаше да им мине за какво става дума.

Предстоеше му да прекара следващата нощ в работа. Щом този куриер беше последен, трябваше да изпрати по него повече еликсир. Изпълнителят трябваше да знае, че има възможност да премахне всекиго, когото сметне за необходимо. Той беше умен мъж и не би подхванал безсмислено изпепеляване из Града. Щеше да му прати, да речем, десет дози еликсир, три от които щяха да са специални. Че защо не? Тъкмо всичко щеше да е готово призори.

Мъжът в черно внезапно се заслуша, но разбра, че му се е дочуло. В заключената стая не се чуваше нищо, дори и станалото напоследък обичайно мяукане. Цареше тъпа, тегнеща и ненарушима от никакви звуци тишина. Но въпреки това трябваше да влезе вътре и да провери. Всичко би могло да се случи… А след това щеше да слезе в мазето, за да прекъсне приятелското бъбрене между момчето и Хензел.

Той стана от стола. В същия миг в стаята отново се разнесе познатото жално мяукане. Ето на, повика дявола. Нищо де. Това лесно можеше да се поправи.