Zотов
Еликсир в Ада (10)

Девета глава
Червеният квартал

10 часа и 24 минути

След като се разписаха с кръв във входящата тетрадка, те дълго вървяха по сивия циментов коридор към „стаята за свиждания“. Малинин гледаше натъжено мъждивите крушки, които светеха през една по оплютия до черно от мухите таван и се чешеше замислено по тила.

— Алексей Григорич, и защо изобщо дойдохме тук?

— Разбираш ли, братле… Ван Ли и Краузе проверяват приюта за престарели евреи, където през последните шейсет години Хитлер е пекъл еврейски хляб, но там хората са такива, че… Откъде ще намерят сили да се катерят нощем по стълбата, при положение че едва прекрачват от стъпало на стъпало. А пък тук има хора, за които на Земята е настъпил огромен празник, когато Адолф Хитлер вирнал петалата. Та затова ми се ще да си поприказвам с един от тях.

В другия край на коридора се чуха тракане на токове и ругатни с кавказки акцент. Калашников долови миризмата на силен тютюнев дим.

— Ей, слушай! Я си махни ръцете! Да не мислиш, че не мога да вървя без теб, любезни мой? Защо си ме сграбчил за ръкава, а? Гнусно ченге! Кълна се в майка си, ще те заколя!

Вратата се отвори и охраната натика в стаята старец, облечен с арестантска роба, украсена с блестящи златни пагони. Робата беше намъкната върху голото му тяло, а върху лишените му от косми гърди се виждаха сини татуировки. В дясната ръка на госта димеше опушена лула.

— Здравейте, другарю Йосиф Висарионович… — каза благо Калашников. — Радвам се да ви видя в добро здраве, бащице.

— Тамбовският вълк ти е другар на тебе — изрече Сталин през избития си зъб и се изплю на пода. — Заради теб изгубих сума пари, с момчетата си седяхме и играехме карти… Така ми вървеше, като на бясно куче тоягите и точно в този момент се довлякоха копоите ти. И окъкаха цялата работа…

Сталин излежаваше присъдата си вече половин век, в резултат на което бе усвоил почти напълно пандизчийския жаргон в общежитието, тъй като тук просто не чуваше други думи. Генералисимусът лежеше в типов лагер, направен по модела на онези, които се намираха в Казахстан, работеше без почивни дни в каменоломната и всеки ден му даваха за обяд общоприетия буламач от ряпа. Върху избора на това наказание изобщо не повлия фактът, че той се бе прославил със създаването на огромна мрежа от такива лагери. Просто на шефа не му хареса, че на младини Йосиф е учил в духовна семинария. Всъщност затворническото му битие продължаваше само от шест часа сутринта до десет часа вечерта. След това пускаха вожда на народите да нощува в пететажната сграда в „Червения квартал“ — един район в покрайнините, където заселваха повечето бивши комунистически ръководители.

Всеки ден, докато отиваше на работата, уж случайно сблъскваха генералисимуса с Берия и всеки път срещата им завършваше със сбиване и мръсни псувни на грузински език. Всъщност Берия си патеше още по-лошо — той работеше като барман в централния стриптийз бар в града, където красиви сервитьорки сервираха напитките чисто голи. Ала всяка от вечерите в аморалното заведение причиняваше на Лаврентий Павлович ужасни мъчения по простата причина че му бяха отнели потентността…

Сталин дъхна насмешливо в лицето на Алексей, облъхвайки го с миризма на тютюн. Не беше ясно как успяваше да се сдобие с този сорт, но вождът на народите пушеше както винаги „Херцеговина флор“. Калашников се закашля. Без да го поглежда, Сталин приседна на разклатения пластмасов стол.

— Какво искаш? Не се туткай, казвай по-бързо. — Изпразни лулата, удряйки я в ботуша си.

Вождът на народите не бе изневерил и на този свой навик и носеше обувки от мека кавказка кожа.

— Ще се постарая да бъда максимално кратък — кимна Калашников. — Общо взето, ако трябва да бъда съвсем кратък, през миналата нощ Адолф Хитлер е бил убит в жилището си от неизвестен човек.

Този път се закашля Сталин, а лулата, която изпусна, изтрака в циментовия под. Въпреки това генералисимусът не падна от стола, както тайничко се надяваше Калашников, а почти успя да запази спокойствие и единствено чертите на сипаничавото му лице странно се изостриха.

— Любезни мой, днес не е първи април — отвърна равнодушно той. — Пък и как е възможно да го убият? В това скапано място не можеш да убиеш дори досаден комар, защото само след минута ще оживее отново.

— Излели са в устата му някакво вещество, което по концентрация е хиляда пъти по-силно от сярната киселина — обясни му охотно Калашников. — Изгорял е за две секунди и от него е останала само половин чаена лъжичка пепел. Та затова бих искал да си поговоря с вас по въпроса как сте прекарали онази нощ, когато са направили фюрера на пух и прах. Известно е, че вие с Адолф Алоизович не се обичахте особено дори и тук. За половин век не сте се поздравили нито веднъж.

Генералисимусът разкриви насмешливо уста заедно с прочутите мустаци.

— Имам свидетели. С Ал Капоне цяла нощ играхме на блек джек за шапката му. Попитай когото щеш… шефче. Нашите отношения с Адолф не те засягат. Аз не обичам много такива изроди, но ако имах възможност да изгоря някого, със сигурност нямаше да започна с него. Ако набарам някаква такава гадорийка, първо щях да я изпробвам на Хрушчов. Много си тъп.

Алексей сви флегматично рамене, вперил поглед в примигващата крушка на тавана.

— Свидетелите не доказват нищо. Като се имат предвид вашите връзки и авторитетът ви в престъпния свят, бихте могли да поръчате убийството на някого. — Калашников направи ефектна пауза. — Но нека подходим към проблема от психологическа гледна точка. Вие изобщо не се изненадахте от информацията за веществото, което е в състояние за един миг да унищожи някой обитател на града… Сякаш за вас появата на такава течност е нещо обикновено. Знаете ли нещо за нея?

Клепачите на Сталин леко потрепнаха, но въпреки това погледът му не се промени. Той замълча, загледан някъде в пространството, и размърда беззвучно устни, а сетне затвори очи. Калашников търпеливо чакаше. Тишината продължи десетина минути и служителите на Ведомството вече тъкмо бяха на път да си помислят, че вождът на народите е заспал, когато той най-неочаквано се изправи.

— Казах ти вече, копой, ти си тъпанар — измърмори уморено Сталин, без да поглежда Калашников. — Вместо да си довърша играта с аверите, седя тука и си чеша езика с вас. Не зная нищо. Пък дори и да знаех, пак нямаше да ви кажа, защото по принцип мразя куките като вас.

Той въртеше изпразнената лула в разкривените си пръсти.

Малинин направи крачка напред, запретвайки делово ръкавите на мундира си, но Алексей го възпря с жест. Изчака секунда и се наведе към Сталин.

— Утре ще се срещнем още веднъж, може би тогава ще станете по-сговорчив — изсъска той, а Сталин разбра с облекчение, че разговорът е приключил, и по навик кръстоса ръце зад гърба си. — Но няма да успеете да си довършите играта, защото няма да ви пуснем обратно в лагера. Ще прекарате една прекрасна нощ в единична килия. Правим това в името на собствената ви безопасност. — Калашников повтори ефектната пауза и добави: — Ако мотивът на убиеца е бил отмъщение, може би той няма да се задоволи само с Хитлер. Всеизвестно е, че вие също не сте ангел.

Двамата вървяха обратно към колата в пълно мълчание, гледайки настрани.

— Вашброде, не биваше да плещим празни приказки — рече Малинин, скърцайки със зъби, след което се настани на шофьорското място и запали мотора. — А трябваше веднага да му фраснем един по муцуната, та да му се вземе акълът. А пък вие въртяхте и сукахте, че и на „ви“ му говорихте. Само дето не го почерпихте със сладолед или с някоя пастичка.

— Ама че си умник. Добре де, ще го фраснеш един-два пъти по носа. А сетне какво ще правиш? — тросна му се Калашников и се настани на задната седалка. — Не можем да го притискаме, братле, няма с какво. Да не искаш да го заплашим, че шефът ще го изпепели? Дядото само ще се зарадва на това. Че кой не си мечтае да пукне след петдесет години работа в каменоломната? За това не се иска никаква сила. Не се притеснявай, утре пак ще дойдем тук. Разполагаме с цяла нощ и аз ще измисля как да го обработя по-качествено.

Алексей допря слепоочие до страничното стъкло и усети нагрятата му повърхност.

— Майната му на тоя. В момента наистина много сериозно ме притеснява нещо друго. — Унтерофицерът искаше да попита какво, но не успя, защото Калашников го сграбчи за рамото и го дръпна към себе си, облъхвайки го с миризмата на дъвка с червен пипер. — Сталин моментално разбра за какво става дума. И дори нещо повече — новината очевидно доста го стресна и го накара да нервничи. Но по неизвестни причини той предпочита да мълчи. И това ме кара да направя заключението, че ни очаква нещо много лошо.

Той се вторачи в Малинин, очаквайки възраженията му. Но унтерофицерът беше съгласен с него.