Zотов
Еликсир в Ада (7)

Шеста глава
Damage Inc.

11 часа и 04 минути

Еликсирът се изливаше бавно в шишенцето — капка по капка. Макар че трябваше да отлее само десетина грама, той вече на три пъти спира, защото ръцете му трепереха. Изчакваше, докато ледените тръпки по тялото му преминат, и започваше отново. Нямаше нужда да бърза, тъй като разполагаше с много време. Вярно, ставаше в пет часа сутринта, за да отиде на работа, но за сметка на това свършваше до обяд, тъй че нямаше закъде да бърза, понеже разполагаше с целия ден. Побиваха го тръпки, защото много ясно си представяше, че дори при най-лекото трепване еликсирът може да капне върху кожата му, а тя моментално щеше да пламне и той само за секунда щеше да се превърне във факла…

Поръчковата смърт на обекта беше ярка и феерична и за миг дори съжали, че жертвата почти не се мъчи. Естествено, начинът, по който бе извършено убийството, се оказа абсолютно необичаен и беше прекалено хитър, докато самият той предпочиташе по-лесните и по-сигурни, както му се струваше преди, методи. Съвсем друго бе да притиснеш наточеното острие до гърлото на човека и да усещаш острата миризма на прясно заклано животно, която те удряше в носа… Точно както в детството му, когато колеха свине в селския плевник. На два пъти през нощта му се наложи да използва и снайперистка винтовка, макар че това беше прекалено изискан метод и той се чувстваше така, сякаш се намираше на стрелбище. Просто нямаше никакво усещане, че е лишил някого от живота му. Натискаш спусъка, а дребничката фигурка в далечината се прекършва и пада и нито чуваш предсмъртни хрипове, нито виждаш конвулсиите, нито усещаш тъмната кръв по ръцете си. Също като в компютърна игра, както би се изразила днес младежта. Точно така си беше.

Той внимателно развъртя металната капачка. Интересно, защо ли стъклото устояваше на огъня, който представляваше същинска течна смърт? Въпросът беше неуместен. Сярната киселина също разяждаше плътта чак до костите, но нали все пак я държаха в нещо. Той вече почти бе забравил за клиента, който се превърна в пепел през миналата нощ, и мислите му се насочиха изцяло към предстоящото убийство.

Как ли щеше да се държи тази жена? Дали щеше да падне на колене и да моли за пощада? Хъм, едва ли. Та те дори не предполагаха, че в Ада също може да се умре. Но в такъв случай какво очакваше душите им, след като обвивката й се разпаднеше с пукот на ситни искри? Ами, нищо не ги очакваше. Единствено ЗАБРАВА. Еликсирът унищожаваше цялото битие, а след това човек се превръщаше в прах, която се разпилява из въздуха… Точно такава смърт си представяха на Земята онези, които не вярваха в съществуването на Ада и Рая. Но кой на този свят би допуснал, че умрелите могат да бъдат убити отново? И защо при наличието на такъв умопомрачителен брой всевъзможни магьосници, вещици и алхимици, от които пъкълът направо гъмжеше още от средновековието, никой не се бе сетил да създаде този еликсир по-рано?

Той погледна още веднъж изображението на блондинката с присвити като панделка устни и докосна лицето й с върха на езика си. Върху гланцираната повърхност остана влажна следа, сякаш по нея бе пропълзял огромен охлюв. Както можеше да се очаква, онези тъпанари от Ведомството не бяха открили нищо, за което да се хванат. Очевидно убийството ги бе заварило неподготвени. Прекрасно. Разбира се, те много скоро щяха да разберат, че сами няма да могат да се справят и щяха привлекат водещи специалисти от ФБР, Гестапо и румънската служба „Секуритате“… Но засега той разполагаше с време. И нямаше намерение да го губи напразно, така че тази жена щеше да умре днес. Пръстите му докоснаха нежно шишенцето с еликсира, а той почувства как начервената уста на блондинката се разкривява грозно в беззвучен крясък, а прекрасното й тяло се сгърчва и се посипва във вид на сива пепел върху луксозния персийски килим…

Разнесе се сухо изщракване. Радиото се включи автоматично. „Скъпи слушатели! — изрече радостно приятен женски глас. — На вашето внимание е нашето задължително музикално предаване «Смъртта не бива да изглежда сладка». Не се опитвайте да излезете от домовете си, защото вратите ви току-що бяха блокирани. Това е част от плана за вашето наказание, затова не бива да се съпротивлявате, а просто стойте и слушайте. Предаването ще е кратко.“

Само след секунда стаята се разтресе от бесния ритъм на група „Металика“ и песента „Damage Inc“. Изтерзаният му мозък се взриви, опитвайки се да излезе от черепната му кутия, сякаш бяха започнали да го налагат с парен чук. Килърът знаеше, че в града има много поклонници на тази музика, но те никога не можеха да я слушат, защото в същото време радиото в техните жилища излъчваше „Нежният май“ и запушили уши, нещастниците се гърчеха на пода и се давеха в сълзите на отчаянието си.

Той се опита да затисне главата си с възглавницата, но това не му помогна и звукът дори се усили. Мебелите започнаха да вибрират, а подът се разтресе. „Кръв се лее след кръвта, искаш ли да знаеш кой ще бъде следващият? Това си ти-и-и-иии!“ — ревеше с цяло гърло вокалистът.

Убиецът захвърли рязко възглавницата, вслушвайки се в думите на фона на лудешкото дрънчене на китарата. За пръв път, откакто слушаше тази музика, „Металика“ започна да му харесва.