Zотов
Еликсир в Ада (44)

Четирийсет и трета глава
Последният

7:00 часа

Хензел се въртеше притеснено на крайчеца на пластмасовия стол и се вглеждаше внимателно в лицето на мъжа в черно. Когато той говореше, то не се променяше. Бръчките на умора, които прорязваха страните му, не се движеха в синхрон с думите му, а оставаха неподвижни, сякаш бяха изсечени от дърво. „Интересно — мислеше си Хензел, — какъв ли е бил преди? Притежава невероятна невъзмутимост, има навика да проверява всичко по много пъти, говори обстоятелствено и тихо. Явно умее да ръководи. Дали е бивш военен? Какво ли го е накарало да зареже работата си, преди да стане ТАКЪВ?“

— Хензел, чуваш ли ме изобщо? — Човекът в черно размаха ръка пред бледия нос на носфератус. — Имам чувството, че вече си заспал.

— Да-да, разбира се, че ви слушам, господине — подскочи вампирът. — Моля ви, продължете.

— Та така… Окончателно стигнах до извода, че следващият куриер трябва да бъде момчето. Отдавна ти казах, че ще трябва да се отърва от него още преди всичко това да е свършило. Всеки път, когато то излиза от мазето на улицата, преизпълнено с впечатления, имам чувството, че ще се провалим. По-добър начин просто не може да се измисли.

Хензел положи всички възможни усилия, за да не покаже изумлението си. Ако не се бе удържал, веднага щеше да стане ясно, че вампирът е пропуснал поне половината разговор.

— Това е умно решение, господине — изрече, подбирайки внимателно думите си и изпитвайки непреодолимо желание да се почеше по ухото, което внезапно го засърбя. — Но дали момчето ще се съгласи да го направи? Струва ми се, че то е твърде младо и затова не е готово за такъв развой на събитията.

По лицето на мъжа в черно се плъзна усмивка. Но въпреки това бръчките му отново не трепнаха.

— Всеки трябва да може да жертва нещо за благото на делото — каза тихо. — Ако момчето не се съгласи, ще трябва да се постараем да го убедим. Разбира се, то е твърде младо, но моята задача е да му обясня, че финалната част на плана зависи единствено от него. Няма съмнение, че новината за възможността да стане куриер, няма да го хвърли във възторг. Но това, че планът ни може да се провали, ще го разстрои още повече. При всички случаи разчитам на помощта ти. Ако момчето не пожелае да го направи сам, ще ни се наложи да го принудим.

Хензел отново се размърда на твърдата седалка, вкопчил дългите си нокти в стола.

— Ако трябва да направя нещо, ще съм щастлив да изпълня заповедта ви, господине — рече вампирът, вторачен в мъжа в черно. — Всичко, което поискате.

— Тогава първо трябва да престанеш да тършуваш по всички ъгли наоколо. Изключително ценя факта, че изяде почти всички плъхове в мазето ми, защото преди време не можах да се отърва от тях дори с помощта на най-силната отрова и на тренирани немски котки. Всичко свърши с това, че от отровата измряха котките. Само че за известно време трябва да оставиш плъховете на мира. Аз все още имам нужда от тях и ти знаеш защо. Постой една седмица на диета, това е личната ми молба към теб.

Както би трябвало да се очаква, вампирът се притесни и започна да човърка носа си.

— Моля да ме извините, господине — простена жално той. — Беше ми много трудно да се удържа… Вие не можете да ме разберете в това отношение… Но ако бяхте опитали само веднъж тази ужасна сушена кръв…

— Никога не съм имал такова желание — разсмя се мъжът в черно.

— Разбира се, разбира се — издърдори Хензел. — Просто исках да кажа, че колкото и да ми е трудно, ще изпълня вашата заповед. От днес нататък плъховете могат да се чувстват в пълна безопасност.

Мъжът в черно го потупа милостиво по бузата. Ама че забавен екземпляр. Ако човек беше с ума си, едва ли би пожелал да си има работа с него, но когато нямаше друг избор, дори не можеше да си мечтае за по-добър слуга. Беше предан и изпълнителен и го поглъщаше с очи като подофицер — майор… И добре че го поглъщаше само с очи. Ако на момчето внезапно му хрумнеше да се съпротивлява, вампирът без проблеми щеше да се справи с него.

Но той беше сигурен, че нямаше да се стигне до насилие и щеше да успее да убеди с добро момчето да стане куриер. В знак на специално доверие дори щеше да го заведе за пет минути в онази стая, до която то до ден-днешен нямаше достъп. И едва ли след гледката там щеше да откаже на молбата му.

Той погледна отново към немигащите, обвити с пелена червени очи на Хензел.

— Не съм очаквал друг отговор и съм доволен от теб — заяви мъжът в черно. — Можеш да си сигурен, че ще бъдеш възнаграден. Вярността ти ще бъде поощрена.

— Ще ми дадат ли още плъхове? — прошепна Хензел, без да е в състояние да повярва на щастието си.

— Плъхове ли? За това ли си мечтаеш? — разсмя се отново собственикът на мазето. — Ако осъществим планът си, ще получиш цял бивол, дори цяло стадо биволи. Ще получиш толкова истинска кръв, че дори няма да можеш да я изпиеш наведнъж. Ще имаш цяло море от кръв.

Вампирът притвори сладостно клепачи, опитвайки се да си представи прекрасното, ароматно, покрито с пурпурна пяна море от кръв. Но така и не успя.

— Това е прекрасно — прошепна, облизвайки напуканите си устни с дългия си език.

— И аз мисля така — отбеляза деликатно човекът в черно и погледна часовника. — Скоро момчето ще дойде и ще си поговоря с него. Да се надяваме, че всичко ще мине гладко. Ти още от самото начало си предубеден към него, но точно то намери Книгата. Без него нашият план изобщо нямаше да съществува. Разбира се, подробната схема разработих аз, но момчето измисли страшно много неща. Например измисли къде да намираме куриери. И ще е логично, ако му предложа то също да стане един от тях. Ако се наложи, ще му дам за пример теб.

— Може би не бива да го правите? — стресна се Хензел.

— Защо? Ти си много добър пример за това как някой може да се пожертва без колебания в името на добрата цел. Защото на теб ти се наложи да се откажеш от страшно много неща, нали така?

На вампира му се искаше да отговори, че не смята мизерната работа в склада на Дракула за „страшно много неща“. Но нещо му подсказа, че е по-добре да се съгласи с господаря по този въпрос.

На вратата на мазето се почука по специален начин — два пъти едно след друго, а след това три пъти едно след друго.

— Това е той. Скрий се на мястото си, моля те. Ако ми потрябваш по време на разговора, ще ти дам знак — ще щракна с пръсти. Побързай!

Вампирът подскочи във въздуха и се разтвори безшумно в потрепващите сенки в мазето. Мъжът в черно изтегли с резето и на прага се появи момчето. Страните му пламтяха от вълнение, но беше доста разстроен.

— Не успях да намеря последен куриер — каза тъжно то. — Нямам представа какво ще правим. Наистина ли не може да се измисли нещо?

Мъжът в черно отново му се усмихна бащински. Вярно, както забеляза от укритието си Хензел, който наблюдаваше трогателната сцена, този път това изобщо не беше усмивка, а доволно озъбена паст на хищник, притиснал в ъгъла измъчената си жертва.

— Няма страшно. Чаках те, за да обсъдим този проблем. Съблечи си якето, влез и седни. Искаш ли чай? Трябва да си поговорим сериозно…

На половин метър от краката на Хензел, мърдайки черния си нос като копче, делово притича тлъст сив плъх с гола опашка. Но той не му обърна никакво внимание.