Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Элемент крови, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Zотов

Заглавие: Еликсир в Ада

Преводач: Ива Николова

Език, от който е преведено: руски

Издател: ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: Експреспринт ООД

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-389-011-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5069

История

  1. — Добавяне

Трийсет и девета глава
Укривателят

3 часа и 24 минути

Те седяха в малката кухня край масата, застлана с най-обикновена покривка в синьо и бяло. Плешивият старец любезно гощаваше госта си със скромна вечеря.

— Благодаря ти, че ме скри — повтори за пореден път Сталин, отпивайки от чая на големи глътки. — Зная, че рискуваш, като правиш това. Можеш да си създадеш огромни проблеми.

Събеседникът му махна с ръка, за да покаже колко незначителна е услугата му. Той говореше руски с ислански акцент, но в същото време се изразяваше доста грамотно.

— Престани, Коба… Това не е нищо, честна дума. На никого и през ум няма да му мине да те търси точно при мен. И не забравяй, че самият аз мога да се крия и да се маскирам както никой друг. Да де, ти също знаеш това много добре.

Сталин кимна. Навремето той би дал мило за драго, за да си поговори с този човек и никога не си бе представял, че двамата ще пият мирно и кротко чай в кухнята. Тогава беше сигурен, че ако имаше такъв разговор, щеше да се проведе при съвсем други условия.

— Мисля, че ако не излизаш от жилището, можеш да останеш тук дори цяла година — продължи плешивият мъж. — Естествено, докато съседите не направят донос, а това рано или късно ще се случи.

— Точно така е — развесели се Сталин, вдигна ръка и разля чая. — От време на време тук се чувствам като у дома. Тъй де, хората са обичали да доносничат във всички времена.

— О, изобщо не се съмнявай в това. Това са го установили и фараоните, и римските прокурори, и Светата инквизиция — усмихна се ехидно старецът. — Такава е човешката природа. Между другото, до ден-днешен ме досмешава, когато видя в Града инквизитори. Наричали са се „стражите на Господа“ и са се смятали за светая светих, а пък тук в най-добрия случай ги изпращат да работят в перачницата и да перат гащите на еретиците. — Той се разсмя звънливо. — Макар че дума да няма — Торквемада се е уредил добре със своята бира-скара. Но такива като него никога не се затриват, понеже момчето се е сетило да се прекръсти навреме от евреин на католик! А пък аз все се ядосвам, че не се сетих в нужния момент да се направя на евреин! Сега съжалявам, но де да знам!

— И аз също не се сетих — подкрепи го вождът на народите и двамата се разсмяха.

— Когато видях, че босът на нашата бригада в каменоломната е самият римски папа Йоан, без малко не паднах от леглото — продължи Сталин, хрускайки твърдото варено геврече. — Да пукна, ако не е така! Но за него всичко е ясно, той поне е от бившите пирати. Показа ми татуировките си и сам ми се похвали, че си е купил трона с награбените дублони. А след това вече видях толкова папи и кардинали с колички в ръце и с окови, че изобщо престанах да се учудвам. При нас хиляди такива мъкнат камъни и не смогваме да приемем новите попълнения.

Старецът кимна в знак на съгласие. Той не пиеше чай от глинена чашка като вожда на народите, а от специален дълбок дървен съд и с видимо удоволствие смучеше умело напитката през тясна бамбукова тръбичка.

— Сигурен ли си, че няма да се чувстваш по-добре във Ведомството, Коба? — каза, изплювайки неохотно тръбичката. — Мисля, че в замяна на показанията ти там биха ти дали добра охрана.

— Нито за миг не се съмнявам, че постъпих правилно — намуси се Сталин. — В противен случай вече щяха да са ме очистили. Нали знаеш какво направиха с Менделеев? Гледа ли новините, кажи де? Въпреки че го охраняваха добре — вдигна той показалец, — много добре! Не, зад този убиец стоят много сериозни хора. И за такова нещо от мен няма да остане даже мокро петно. Досега никой не се е върнал от НЕБИТИЕТО. И аз не искам да се озовавам там.

— Предполагам, че аз също може да съм в списъка — отпи от чая си старецът. — На Земята името ми беше доста популярно, макар че фамилията ми е една от най-разпространените в държавата. Проблемът е в това, че никой не знае кога Изпълнителят ще нанесе следващия си удар.

— Никой не знае — сви рамене Сталин. — Затова ще те посъветвам да се постараеш да излизаш колкото се може по-малко навън. Изобщо нямам представа какво са замислили онези копои. Оставих бележка със съвсем прозрачен намек с кого би трябвало да поговорят. Дори и един кретен би се досетил за какво става дума. А те още се туткат. Веднага щом хванат килъра, аз ще се предам, за да не те излагам на опасност.

Плешивият мъж за миг престана да бърчи вежди и отново се разкиска.

— Коба, аз нямам какво да губя. Нямаш представа какво е през половината си живот да се криеш като плъх. Когато прекараш четирийсет години в нелегалност и при всяко почукване на вратата сърцето ти се свива, ще ме разбереш. Както и да е. Ще отида да ти приготвя леглото.

Старецът с усилие се надигна от табуретката и закуцука към спалнята.

Сталин отново отпи от силния ароматен чай. В чашата му вече бе останала съвсем малко от зеленикавата течност. Можеше да изглежда смешно, но той беше абсолютно сигурен, че този дядо наистина няма да го издаде. Колко своенравна беше съдбата… Дори и в най-страшния си сън вождът на народите не можеше да си представи, че някога ще му се наложи да помоли този човек за временно убежище. Но в Града всичко се обръщаше. В откачения задгробен свят, където попадаха след смъртта си, враговете ставаха най-добри приятели, а най-близките ти приятели те мразеха толкова силно, колкото те бяха обичали приживе.

„Ако ПРОРОЧЕСТВОТО се сбъдне, всички ще изгорим в пламъците… И там, и тук — разтърсваше разума му шепотът на умиращия брат Ираклий. — И точно затова скрих Книгата… В нея се съдържа най-важната тайна — как да се направи това. Изгори я, унищожи я.“

Той потръпна. Сталин не бе разказал на никого за предсмъртната изповед на йерусалимския богомолец, дори на духовния си наставник в семинарията отец Дионисий, на когото имаше пълно доверие. Пред очите му отново се разкри сивата и тясна монашеска килия с капките влага, които се стичаха по стените. През зимата там винаги беше студено и всички помещения бяха влажни. С невиждащ поглед и с разтреперано тяло брат Ираклий се беше вкопчил в ръката му. И шепотът му, страшният шепот, който повдигаше завесата за всички ужаси в Книгата пред детското му съзнание, дума след дума сковаваше сърцето му в лед.

Тогава за пръв път в живота си усети как пред него зина изпълнената с пламъци бездна. Йосиф видя съвсем ясно милиардите тела, които се гърчеха в огъня, очи, които се пръскаха, бълвайки фонтани от слуз, и кожа, която се свличаше като обелката на печен картоф. Бълвайки чудовищните си предсмъртни предсказания, брат Ираклий още не бе притихнал. Гърдите му се надигнаха и отпуснаха за последен път, издавайки накъсано хлипане… Изплашеният Коко не успя веднага да измъкне дланта си от потната ръка на мъртвеца, осмисляйки чутото, и по бузата му се търкулна сълза. Очите на брат Ираклий бяха отворени и гледаха вторачено в тавана. Надвивайки страха си, Йосиф се докосна до все още топлите му клепачи, за да прокара ръката си от горе на долу. Така правеше техният селски свещеник, сякаш прибираше в шепа мъртвия поглед.

Но очите му не се затвориха. Брат Ираклий седна на нара си. Коко не помръдваше и изпитваше странно усещане в краката си, сякаш ги бяха залели с нещо. Монахът приближи до него мъртвото си лице с бели зеници, вкопчи костеливата си ръка в рамото му и дрезгаво повтори: „Запомни, запомни, запомни!“ Йосиф се опита да изкрещи, но не успя, защото другата ръка на брат Ираклий го държеше за езика и се опитваше да го изтръгне от устата му…

— Коба, какво ти е? Оставих те за малко и ти веднага си заспал. — Плешивият старец се вглеждаше тревожно в лицето на Сталин. — Мучиш, стенеш… Искаш ли да ти дам малко водка? Kein problem. Какво сънува? Изглеждаш много зле.

Сталин едва успя да отлепи бузата си от масата, а върху кожата му остана кариран отпечатък от покривката. Сложи разтворената си ръка върху лицето си и стисна пръсти. Макар че бе спал само десетина минути, имаше чувството, че са минали цели два часа, и очите му просто не можеха да се отворят.

— Извинявай, Хенрих. Възрастта си казва думата, просто се уморявам много бързо. От петдесет години се бъхтя в каменоломната и заспивам, където седна. С удоволствие бих пийнал още нещо, но се боя, че след това цяла нощ ще тичам до клозета. Къде ми постла?

— В съседната стая. А пък аз с твое разрешение ще си налея още малко мате. За толкова години свикнах, разбираш ли, да го пия в ранчото си. Дори съседите ми идваха на гости да опитат от чая ми и казваха, че го приготвям като истински кабалеро.

Сталин разтегна треперещите си устни в гримаса, която приличаше на усмивка.

— Да, ти направо си майстор в работата си. Така се превъплъщаваш, че всеки актьор би ти завидял. Не си като боса си. Той си беше просто един изрод, болен психопат. Много добре те разбирам. Може би ти не си обичал този кретен, но службата те задължава да изпълняваш заповедите, независимо дали началникът ти харесва или не. Жалко, че приживе не се познавахме. С удоволствие щях да те скрия в Москва. Можеше да си живееш на вилата ми в Горки с паспорт на името на Пьотър Сергеевич Козолупо. Никой нямаше да те разпознае.

— Danke. Смених толкова паспорти, че се уморих да си записвам на листчета как се казвам. Последният ми документ беше на името на Педро Хуарес. Лека нощ, Коба.

След като изчака Сталин да заспи, бившият шеф на Гестапо групенфюрерът от СС Хенрих Мюлер изключи миниатюрния диктофон, залепен със скоч от долната страна на масата с баварската покривка в бяло и синьо, и извади миникасетката от него. Той наистина нямаше намерение да издава Сталин на Ведомството, което мразеше не по-малко от вожда на народите. Но дългата му практика първо в криминалната полиция, а сетне и в Гестапо го бе научила да записва всички разговори. Никога не се знаеше в какъв момент могат да ти потрябват, но беше по-добре за всеки случай да са ти под ръка.

Смучейки сладкото си мате с тръбичката, Мюлер отвори отново любимия си роман, който много пъти бе препрочитал както приживе, така и след това. За разлика от филма, заснет по негови мотиви, който не му хареса особено, защото в него той не приличаше на себе си, а на някакъв семеен клоун, на добричкия доктор Охболи от детската приказка. Мюлер извади кадифения разделител и прелисти страницата, препрочитайки за пореден път реда, който му падаше като балсам на сърцето: „А вас, Щирлиц, ще ви помоля да останете.“