Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Элемент крови, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Zотов

Заглавие: Еликсир в Ада

Преводач: Ива Николова

Език, от който е преведено: руски

Издател: ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: Експреспринт ООД

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-389-011-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5069

История

  1. — Добавяне

Петдесет и първа глава
Обект номер пет

10 часа и 15 минути

Чернокосата перачка изстиска мокрото сиво бельо и прокара уморено ръка по челото си. С подпухналите си от сапунената вода длани изстиска отново омотания като въже плат. Оставаше й съвсем малко до края на нощната смяна и след това щеше да се прибере вкъщи. Краката й пулсираха. Беше стояла на студения под на перачницата цели двайсет и четири часа.

Тя въздъхна тежко като впрегатен кон, чийто хомот са свалили. Нима всичко това й се случваше наистина? По-лесно й бе да си мисли, че това е някакъв безкраен сън. Точно както става, когато сънуваш кошмар — знаеш, че спиш, но просто не можеш да се събудиш. И само като ей помислеше, че навремето двама от най-могъщите мъже на света целуваха стройните й глезени, затаили дъх от щастие…

А на какво приличаха краката й сега? Целите бяха в синини, с безобразно разширени вени и с побелели от помията големи пръсти. Но не само краката й изглеждаха така. С протритата си служебна престилка и с пластмасовите ролки на главата си тя вече дори не можеше да си представи онова великолепие, което я заобикаляше в тронната зала от сандалово дърво, където подът беше изработен от подредени във формата на рибена кост златни монети… Преди петстотин години изпочупи всичките огледала в стаята си и повече не си купи нови.

Жената изстиска с всички сили бельото още веднъж и със задоволство отбеляза, че паднаха само няколко капки. Оставаше й да го занесе в сушилнята и щеше да приключи. Стараеше се да не поглежда и към ръцете си — кожата им се белеше и беше силно загрубяла, тъй като вече дълги години й се налагаше всеки ден да ги кисне в горещата сапунена вода.

Естествено, Адът без проблеми можеше да си позволи да оборудва перачниците в Града с модерни перални машини. Но защо трябваше да прави това при положение че от Земята редовно пристигаха хиляди богаташи и аристократи, които Главният съд традиционно осъждаше да перат бельо на ръка в бедните квартали? От ръцете й се разнасяше отвратителна миризма. В перачницата даваха ужасен сапун, а според слуховете той се правеше от тлъстините на нефтените магнати. Когато смяната й свършеше, тя винаги избърсваше ръцете си с парфюм, но сапуненият „аромат“ сякаш се бе пропил в тялото й.

Жената бе свикнала със сегашното си съществуване. В крайна сметка тя беше богата и могъща само трийсет и девет години, а пък работеше като редова нископлатена перачка вече толкова дълго, че отдавна се бе отказала да брои годините. След като изтърпеше стандартните сто хиляди години от наказанието си, щяха да я преместят на по-горно ниво. Може би щяха да я пратят на друга работа, а може би щеше да си остане в тази перачница, но вече на мениджърска длъжност.

Тя не общуваше с нито един от стотиците си бивши любовници в Града, защото не искаше да я виждат как изглежда в сегашното й плачевно състояние. Всъщност самите те също не бяха цъфнали и вързали. Единият от двамата най-важни мъже в живота й, от когото роди и единственото си дете, бачкаше на две смени в автобусния парк. Веднъж се сблъска с него в подлеза на метрото, но смърдящият на контрабанден портвайн и изцапан с машинно масло властелин на половината свят не я позна дори когато тя нарочно го настъпи по крака. Само я напсува на майка и облъхна лицето й с алкохолни пари. Синът й също не се интересуваше от нея. Той умря на седемнайсет години, а какви интереси би могъл да има един пубертет, който вечно беше на една и съща възраст, освен момичета, купони и дискотеки. И така — стотици години. Колкото и тъжно да бе, той никога нямаше да порасне.

Жената умишлено избягваше мъжете, на които по време на земното си битие беше сипвала отрова във виното, защото преди години тези мръсници идваха на работното й място да й вдигат скандали и дори се налагаше да вика полиция. Родният й брат пък изобщо не искаше да я вижда, тъй като беше сигурен, че се е озовал в Града само заради нея. Виж го ти него, колко почтен е станал! Само че когато скъпото й братле се промъкваше в спалнята й в двореца и двамата се сливаха върху индийските копринени чаршафи под покрова на нощта, и през ум не му минаваше да се оплаква от нея.

Разбира се, че по време на заседанието си Главният съд й припомни всички тези грехове — и сексът с братята й, и отровените мъже, и „магьосническата отвара“, която приготвяше редовно. Ама че глупости! Какво разбираха те от магьосническа отвара? Това си беше една най-обикновена любовна напитка, приготвена по рецептата на любвеобилната й прабаба Беренис. Старата рецепта не я подведе и двамата властелини хлътнаха до уши по нея. Но на третия кой знае защо не му подейства, та затова й се наложи да отиде в Града… Какво ли бе пропуснала да сложи? Може би беше спестила семената от лотос или бе сипала по-малко прах от печен прилеп? Последната версия, на която се спря, гласеше, че Третият вече е бил упоен от друга красавица с по-силна магьосническа отвара, която го е привързала завинаги към съперницата й.

Дните и нощите във вмирисаната на евтин сапун перачница се бяха слели в години и столетия, а тя продължаваше все така да изстисква чуждото бельо и нищо не се променяше, само разширените вени на краката й непрекъснато се уголемяваха. Наложи й се да плати доста сериозна цена за две десетилетия власт, забранени наслади и дворцови интриги! Но най-интересното бе, че дори и да знаеше предварително как щеше да свърши всичко това, пак щеше да тръгне по същия път. Защото за една разтърсваща любовна нощ беше готова да пере чорапи дори двеста години подред.

Мокрото бельо пльосна тежко в кошницата. Тя пъхна ръка през плетената дръжка и се напъна, за да вдигне близо петдесеткилограмовия си товар. Много се забави тази нощ. Колегите й си бяха отишли, а заради икономиите в коридора, който водеше към сушилнята, бяха изгасили почти всички факли, тъй като се съмваше. Краката й се плъзгаха по влажните камъни на пода. Перачницата се намираше в мазето. От царствената й походка, от която навремето мъжете полудяваха от страст, нямаше и следа. Сега се движеше като затлъстяла патица.

Жената отдавна вече бе престанала да се грижи за себе си, макар че през първите триста години в Града все още слагаше руж на бузите си и гримираше миглите си с контрабандна антиохийска къна, но кожата й, която пазеше следите от земната отрова, беше посивяла и се лющеше. Жената замъкна кошницата до вратата с надпис „Сушилня“, но я изпусна и тя се търкулна.

Жената започна да рови из джобовете си, за да намери ключа. Най-сетне го откри. Но едва успя да докосне с него ключалката, когато вратата се открехна със скърцане. Явно не беше заключена. Колкото и да повтаряше на колежките си, повечето от които бяха танцьорки от взривения преди една година курорт Шарм-ал-Шейх: „Момичета, заключвайте вратата, когато излизате“, на тях им беше все тая. Навремето всички около нея хукваха да угодят дори и на най-малкия й каприз, но сега не можеше да ги накара да извършат дори и най-елементарните неща.

Перачката бутна вратата и влезе в помещението, присвивайки машинално очи. Опипа грапавата стена, но не успя да открие ключа за осветлението. Сетне направи крачка напред, взирайки се в мрака. В ъгъла пред нея нещо се белееше. „Момичетата са забравили нечия престилка на закачалката“ — помисли си тя, успокои се, напипа ниската поставка и сложи кошницата върху нея.

Жената се извърна и отново прокара ръка по стената, за да намери ключа за осветлението. Ако знаеше, че ще стане така, щеше да вземе поне кибрит, защото мракът наоколо беше толкова непрогледен, че направо можеха да ти избодат очите.

Не видя как „престилката“ зад гърба й внезапно оживя и започна бавно и безшумно да се промъква зад гърба й…