Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Элемент крови, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Zотов

Заглавие: Еликсир в Ада

Преводач: Ива Николова

Език, от който е преведено: руски

Издател: ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: Експреспринт ООД

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-389-011-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5069

История

  1. — Добавяне

Осемдесет и пета глава
Извънредна емисия

21 часа и 55 минути

Телевизионният водещ от 101-ви канал Влад Кистев беше горе-долу в същото настроение, в което бе и красавицата Лилит след посещението на брат си. И може би дори в по-лошо, защото вече от един час седеше и си блъскаше главата какво интересно да съобщи в централната новинарска емисия, която започваше след пет минути.

Седмицата беше ужасна. Рейтингите падаха като есенни листа, а преситените хора се бяха самозабравили. Каквото и да им покажеха, дори ексклузивни снимки на Ева Браун без гащи, нищо не им харесваше. Коментарните предавания изобщо не се гледаха, специалните репортажи — също. И наистина, кого би могъл да изненадаш в Ада с документален филм за някой прочут човекоядец, при положение че през последните двайсет години той живееше в съседния апартамент?

И въпреки че на всяка планьорка настоятелно искаше от хората си нещо ексклузивно, нямаше съмнение, че в Града просто не може да се намери истинска сензация. Конкуренцията ги изпреварваше за всичко и как нямаше да го прави с техните хонорари… Например Хел NN можеха да проследяват пряко в ефира пристигането на VIP-души в Града като Слободан Милошевич (този репортаж беше направо блестящ) още от Адските порти, да направят токшоу дори от деветия кръг, да вземат интервюта от интересни личности, които още не бяха изтъркани от непрекъснато показване. Но той откъде можеше да вземе толкова злато? Счетоводството не одобряваше такива скъпоструващи проекти. Добре, че поне рекламата спасяваше положението, още повече че съгласно закона тя трябваше да заема не по-малко от половината ефирно време, а по възможност и повече. Но трябваше с нещо да привлечеш и вниманието на зрителя.

Кистев въздъхна. Как ли пък няма да го хванеш тоя подлец. Цензурите от Ведомството вече го изтормозиха — в това предаване забелязали „леки намеци за хумор“, в другото гадориите не били на ниво и се долавял „излишен позитивизъм“, риалити шоуто не било достатъчно досадно и според рейтинга, докато го гледали, само една трета от зрителите заспивали и едва на една десета от тях им се гадело. Да, бе, тези чиновници си въобразяваха, че могат да учат телевизията как трябва да работи! Като че ли не знаеха какво е нужно, за да се направят досадни предавания.

Друг е въпросът, че трудно можеше да се седи на два стола, защото от тях всъщност се искаше невъзможното — хем хората да гледат телевизия, хем в същото време да им се повръща от нея. Няма спор, че на Земята постигаха това без проблеми, но, извинете, само че тук контингентът беше съвсем различен! И изобщо не се знаеше в каква дупка щяха да хлътнат, ако не бяха пуснали спасителното риалити шоу „Стон 2“. Добра беше и идеята за токшоуто „Врати“, в което гостите, провокирани от водещия, се биеха в ефир, но се наложи да го спрат, защото зрителите в студиото се заразиха от агресията и започнаха да налагат охраната, техниците, осветителите, а също така и самия водещ, който поиска да му увеличат заплатата. Направо са откачили, и без това вземаха по двайсет хиляди златни дублона и пак не им стигаха. Тъй че им беше по-лесно да го спрат.

Кистев погледна с помръкнал поглед данните от последните рейтинги, подготвени от отдела по маркетинг. Да, нещата вървяха все по-зле и по-зле. Толкова пари потрошиха за грандиозното представяне на сериали като „Златният телец“ (лично шефът одобри хумористична версия за похожденията в пустинята на пророка Мойсей) и „Доктор Трупаго“ (поредния филм на ужасите за един зомбиран лекар-маниак), но и двата се провалиха като гледаемост. А пък в тях участваха най-големите звезди — и Борис Барлоф, и Евгений Леонтиев, и Жерар Филип! Много обидно му беше, направо му се плачеше. Ето и сега имаше страхотна тема — серийни убийства в Ада, направо трепач! Но откъде можеше да вземе информация? При роднините на жертвите не пускаха никого, органите на реда все едно че бяха онемели, блоковете бяха отцепени, беше забранено да се снима и те бяха принудени да пускат в ефир само разни безлични експерти криминолози. Но кой имаше нужда от скучните разсъждения на тези говорещи глави?

Неоспоримата реалност непрекъснато им напомняше, че се намират в Ада и затова трябваше да възприемат ситуацията такава, каквато е. Както да въртеше и да сучеше, щеше да му се наложи да вкара в централната новинарска емисия съобщението, че в Тайланд са умрели две тигърчета албиноси, което означаваше, че още днес, след митническите формалности, тяхната поява можеше да се очаква в градския зоопарк. Но Кистев усещаше, че зрителите изобщо нямаше да се развълнуват от положението на тигърчетата, тъй като бяха свикнали да виждат в зоопарка дори истински тиранозаври и мастодонти, които тичаха по тревата.

Той стана от креслото и се накани да тръгне към студиото, но точно в този момент през отворената врата връхлетя Сергей Пристяжнев заедно със снегохода, с който се разхождаше из коридорите на телевизията, и се заби с грохот в коженото кресло.

— Влад! — разкрещя се страховито Пристяжнев и Кистев разбра, че или се е случило нещо страхотно, или е станало нещо отвратително. — Смени веднага реда, излизаме спешно със специална емисия! Току-що ми се обади един мой източник от Ведомството, разкрил е страхотна тайна. Направо няма да повярваш кой е убиецът! Ония малоумници от Хел NN ще се обърнат в скапаните си гробове от завист!

Кистев се свлече без сили в креслото и заби почти парализираната си ръка в интеркома. А той изсъска с ужасния акцент на секретарката от румънски произход.

— Изпратете гримьорите, веднага! И всички техници също да дойдат веднага!

След като каза това, той впи поглед в ухиления до ушите Пристяжнев.

— Хайде де, казвай. Премията вече е в джоба ти. Кой е?

След като Пристяжнев изрече с апломб името, в кабинета се възцари пълна тишина. И се чу само как златната писалка „Паркер“ падна от ръката на Кистев.