Zотов
Еликсир в Ада (17)

Шестнайсета глава
Сламката

22 часа и 40 минути

Гледката, която се разкри пред Калашников, се наричаше „дежа вю“, включително и гадната миризма на изгорели коси. Той видя медицинските експерти, облечени в бяло, които пълзяха по пода като огромни мравки, Склифасофски с пура в ръка, седнал в продъненото кресло, и примесените с пепел въгленчета по паркета. Всъщност, както би се изразил въпросният московски пиар мениджър, това беше upgraded дежа вю, защото в гримьорната се тълпяха и други служители на отдела за оперативни разследвания — следователят от криминалната полиция на Хамбург Герхард Краузе и офицерът от китайските специални служби Ван Ли.

Краузе му приличаше на нелегалния милионер от една весела книга, която бе прочел още през трийсетте години. Впоследствие и двамата й автори му подариха един екземпляр с автограф тук, в Града. Краузе беше класически германец с тлъста мутра, светли коси и безцветни мигли. Дори очите му изглеждаха прозрачнобели. За външността на Ван Ли не можеше да се каже нищо определено и Калашников го различаваше от останалите китайци единствено по кафявата бенка до окото. Ако не беше тя, като нищо можеше да го сбърка със собственика на нелегалното кафене Вонг.

Алексей не забеляза веднага шефа. Той стоеше и разглеждаше някакъв стар плакат на стената. И едва когато Малинин се изопна и тракна с токове, той разбра, че началството също е тук.

Калашников погледна към плаката и моментално осъзна коя беше жертвата този път. Когато тази жена пристигна в Града преди четирийсет години, появата й предизвика фурор. А когато обявиха условията на наказанието й, тълпите от поклонници едва не разбиха вратата на Главния съд, а на специалните части им се наложи да използват гумени палки. Така че можеше да си представи какво щяха да кажат сега, ако видеха всичко това. Управителят на кабарето също беше тук и непрекъснато бършеше с носна кърпа плешивото си теме. Мъжът се потеше само при мисълта за неочакваното посещение на толкова много важни персони.

— Отново същото, любезни господине — обясни Склифасофски на шефа, но този път си спести гръмогласния смях. Подпухналото лице на лекаря беше уморено и безразлично. — Няма съмнение, че оръжието, с което е извършено убийството, представлява чиста вода с неясни примеси, а последствията от нейното прилагане са пред очите ни. За съжаление моите възможности свършват дотук. Вие се разпоредихте на вашите хора да занесат това вещество за анализ в лабораторията на професор Менделеев и това е правилно, защото той ще го разложи на молекули и ще определи приблизителния му състав. Тези господа — Склифасофски посочи небрежно с глава към Краузе и Ли — разпитаха служителите на кабарето. Но те са се усетили едва половин час по-късно, когато зрителите вдигнали скандал. Вратата на гримьорната била заключена и им се наложило да я разбият. До този момент никой от персонала не е чул нищо, тъй като в залата гърмяла музика. Този път нашият хубавец не се е покатерил по пожарната стълба, а е влязъл и е излязъл през входната врата.

Управителят извади втора носна кърпа, тъй като първата вече се бе превърнала в мокър парцал. Беше разтревожен от всичко — и от убийството, и от появата на шефа, и от това как щеше да връща парите за билетите на клиентите. Ама че лош късмет! Трябваше да наеме Едит Пиаф.

— Налице е второ убийство за едно денонощие — прошепна силно шефът, взирайки се в пребледнелите лица на офицерите от Ведомството. — Слуховете се разпространяват из Града с бясна скорост. След десет минути тук ще стане светло като ден от светкавиците на фотоапаратите и осветлението на телевизионните камери. Трябва да направим нещо. Арестувайте веднага най-известните серийни убийци. Може би те ще ни подскажат вярната посока на разследването. Изпратете специални отряди в жилищата на Чикатило, Джак Изкормвача, Оноприенко и „Мосгаз“^[1]. Помислете кой още може да бъде разпитан по тази тема. Калашников, разбра ли какво казах?

Но Калашников като че ли не чуваше шефа. Вниманието му беше съсредоточено върху захвърления на масата букет бели рози, омотан по възможно най-сложния начин с червена панделка. Цветята бяха съвсем свежи и това се потвърждаваше от капчиците изкуствена роса, с които продавачите поръсваха откъснатите растения.

Той взе една роза, като внимаваше да не се набоде. От основата на едрия цвят се точеха тънички причудливи червени жилки, които образуваха рисунък от едва забележима паяжина върху листата. Внезапно от костюма му с пукот се изстреля една искра и Алексей беше ударен от силен електрически ток. От болката той неволно разтвори ръка, а розата падна на пода и листата на цвета й жално потрепнаха.

— Ти май че си глух — почеса натъжено рогата си шефът. — И ме чуваш само когато се каня да те изпепеля. А в момента изпитвам изключително силно желание да направя това. Разбирам, че днес е тежък ден и че всички сме уморени. Но разполагаме с много малко време.

— По всичко личи, че не сме забелязали слона — каза Калашников, без да се обръща. Сетне се наведе бавно и вдигна цветето, което се бе смачкало от падането. — Официалното наказание за тази жена от Главния съд е тоталното непризнание от страна на зрителите, освиркване, замеряне с домати и пълната забрана на телевизията да прави интервюта с нея. Общо взето, тя трябваше да бъде актриса от кабаре, в което ходят небръснати алкохолици, за да се напиват с евтин портвайн. Тук никой не я обича. Но… В такъв случай откъде се е взел в гримьорната този разкошен букет?

Офицерите се взираха мълчаливо в Калашников. Малинин както винаги не разбра нищо, стоеше и примигваше. Ван Ли плесна с ръце. Краузе прехапа устна. Шефът погледна цветята и подсвирна одобрително.

— Понякога си мисля, че ненапразно те спасих от наказанието да работиш в канализацията.

— Не се уморявам всеки ден да ви благодаря за това — подхвърли язвително Калашников.

— Но защо ли не те направих глухоням? — добави шефът. — Какви са предположенията ти за този букет? Първото, което ми хрумва, е, че трябва да се разпитат всичките й любовници, но се боя, че броят на тези хора е горе-долу толкова, колкото войници е имал в армията си Наполеон. А освен това през последните сто години не е бил засечен нито един случай, в който да са й подарявали цветя.

Управителят на кабарето не издържа на нервното напрежение и припадна, но никой не забеляза това. Вниманието на всички беше погълнато от обстоятелството, което току-що им се разкри.

— В този случай нещата стоят доста по-зле — отбеляза Калашников. — Не забравяйте, че след като по решение на Главния съд й бе направена пластична операция за максимално смаляване на гърдите, едва ли някой мъж би решил да й донесе букет по собствена воля.

В очите на служителите се изписа искрено възмущение от тази небивала жестокост. Някой от задните редици не успя да сдържи емоциите си и дори се изплю на пода.

— Мога да се хвана на бас, че няма да намерим отпечатъци от пръсти по цветята, защото мъжът е бил с ръкавици. Трябва веднага да разберем откъде са купени тези цветя и… — заяви Краузе.

— Вече знам откъде — обяви Калашников и улови изпълнените с омраза погледи на колегите върху себе си. — Погледни нишките им. Такива жилки имат само най-скъпият сорт рози.

— И аз исках да кажа това — кимна шефът. — Сортът рози „Вените на сърцето“ се отглежда, като вместо вода всеки ден се полива с кръв. В Града има само една оранжерия, в която практикуват това. Тя се намира във Вампирския квартал. Съветвам ви да отидете там, а през това време аз ще се опитам да посетя лабораторията на Менделеев.

Докато излизаше от гримьорната, Алексей хвърли последен поглед към блондинката на плаката. Той беше единственото нещо, което Главният съд й позволи да запази като спомен от миналото. Жената на овехтялата черно-бяла снимка беше заснета с двама млади мъже. Надписът с огромни букви гласеше:

Не пропускайте! От 29 март във всички киносалони ще се прожектира новата комедия с неповторимата МЕРИЛИН МОНРО „Някои го предпочитат горещо!“