Zотов
Еликсир в Ада (26)

Двайсет и пета глава
Класиците

след едно денонощие, 10 часа и 12 минути

Сервитьорката стовари с трясък халбите с ледена бира на масата. Тя веднага забеляза гостите, които идваха преди два дни и й показаха VIP-картата, затова малко се страхуваше от тях. Годините, които бе прекарала на Земята, я бяха научили, че трябва да уважава началството.

— Да ви сменя ли покривката? — услужливо попита тя.

— Не, благодаря. Ако имаме нужда от нещо, ще ви повикаме.

Както и предишния път, Малинин пресуши еднолитровата халба на един дъх. Въпреки че унтерофицерът не блестеше с ум, той много добре разбираше, че временният им VIP-статут със студена бира в ресторантите ще приключи заедно с края на разследването. Просто щастието никога не траеше вечно.

— Е, какво става? Още ли не се е обадил? — попита той от приличие, издухвайки остатъците от пяната.

Калашников се взираше в дъното на халбата си и благоволи да му отговори чак след пет минути:

— Не е.

Малинин изсумтя дълбокомислено, като по този начин изрази съмненията си. Алексей сви равнодушно рамене.

— Изглежда, босът е изгубил всякакъв интерес към разследването. Когато му се обадих, след като се върнахме от Дракула, той ми назначи аудиенция за единайсет часа на другия ден, а след това половин час преди срещата секретарката му ми позвъни и каза, че шефът сам ще ми се обади, когато има време.

Малинин отново издаде бълбукащи звуци. Просто нямаше сили да се откъсне от мечтаната напитка. От опит знаеше, че трябва да изпие бирата в халбата колкото се може по-бързо, защото след това задължително му носеха втора. За тези неща той никога не грешеше. Сервитьорката дотича и грабна празната халба на Малинин. Посетителите на ресторанта изпратиха със злобни погледи запотеното студено стъкло, но си замълчаха.

— И това е лошо — продължи Алексей. — Защото, когато шефът поиска да се появим пред кехлибарените му очи, ще стане ясно, че нямаме какво да му кажем.

Дори през стъклото на халбата се виждаше, че Малинин посърна.

— Изминаха два дни, а ние не сме открили нито Хензел, нито Сталин — продължи методично да го доубива Калашников. — Така че напразно се радвах за розите. Тази сламка изобщо не ни помогна. Не се знае какво става и с анализа на веществото. Мобилните телефони на Склифасофски и на Менделеев са изключени от три дни. Общо взето, работата ни е спукана.

Алексей отпи от бирата без никакво удоволствие. И не усети вкуса й.

Зад тях се разнесоха вяли аплодисменти. На сцената излезе як мъж със светла брада и разкопчана риза на мощните гърди. Той се поклони и взе микрофона. Хората мълчаха, съсредоточени в яденето на пържени картофи.

— Вървя си аз, значи, из банята — подхвана мъжът с плътния си бас. — А пък мутрата ми една зачервена-а-а…

Той разпери ръце, за да покаже колко голяма би трябвало да е зачервената му мутра.

— Кой е този? — попита Малинин заинтригувано и избърса устата си. — Да не е някой новак?

— Аха — отвърна мрачно Калашников. — Казват, че бил губернатор в Русия.

— На коя губерния?

— Не помня. Отначало страшно много забавлявал народа. На всички им било толкова смешно, че го избрали за губернатор. А след това веднъж подкарал колата си много бързо по шосето и загинал. Главният съд моментално му наложи наказанието и постанови, че всеки ден ще излиза на сцената на този ресторант и ще разказва пет пъти поред една и съща история.

— … А пък насреща ми, значи, препуска едно момче с колело — продължи да бучи гласът на мъжа. — И аз спрях. Защо препуска така, викам си? Може би иска да ме попита нещо?

Направи обичайната пауза, по време на която всички би трябвало да се засмеят, но нито един от посетителите дори не се усмихна.

— Май че при нас наказанията за всички дейци на шоубизнеса са съвсем еднакви — отбеляза Малинин и се зае с втора халба. — По всичко личи, че това все още дори му доставя удоволствие.

— Засега е така — изсумтя Калашников. — Само че когато в течение на хиляда години ден след ден повтаря тази дрънканица на сцената, нощем ще започне да се буди и да крещи „Майчице!“. Пък и защо трябва да си напрягат мозъците да измислят други наказания? Извинявай, но той не е Ким Ир Сен.

— Не сте прав — обиди се Малинин. — Я как наказаха горкичкия Гогол, страхотно си изпати! Забраниха му в течение на пет хиляди години да яде сланина, борш и варени бухтички. Наскоро го видях — заприличал е на сянка, направо не е човек. Пребледнял, изпосталял. Много е страшно да наказваш така украинците. Нямам представа как ще устиска цели сто и петдесет години. По-добре веднага да го бяха изпепелили.

Калашников разпери ръце в знак на съчувствие.

— Той е специален случай. От глупост взел, че изгорил втория том на „Мъртви души“, а пък шефът много искал да прочете тази книга, защото харесвал всичко, написано от Гогол. Вярно, че един московски класик е казал, че ръкописите не горят, обаче те горят и още как.

Малинин се озърна светкавично на всички страни, а след това така се надвеси над масата, че почти опря лице до покривката.

— Вашброде — каза той, шепнейки едва доловимо, — ама вие да не би да сте чели класика?

Калашников също зашепна:

— Да. Забранените неща привличат, нали знаеш? Винаги ми е било интересно какво се е случило в Москва след смъртта ми и се старая да чета всички книги на тези тема, които пристигат в Града. Между другото, „Майсторът и Маргарита“ също се хареса на шефа, така че не зная защо я забрани. Може би защото там образът му е прекалено човечен, а пък той предпочита да изглежда по-страховит. Само че и да ги забранява, и да не ги забранява — все тая. Винаги се намират фенове, които ги диктуват по памет, а китайският самиздат ги печата. Но ако ме беше спипал, че чета тази книга, лошо ми се пишеше.

— Е-е-е-ех… — проточи завистливо унтерофицерът.

— Късметлия сте вие, вашброде. Вахтмистър Козомарченко ми каза, че в тази книга имало много неща за голи жени. Оттогава все обикалям и я търся на черния пазар, направо останах без крака, но така и не я намерих. Хората се страхуват да я продадат на човек от Ведомството. Макар че на вас не са се изплашили да ви я продадат. А вътре има ли картинки?

— Не искам да те разочаровам, братле, но в нея не пише само за жени — обясни му Калашников. — Общо взето, не може да се разкаже с две думи.

Сервитьорката се приближи до масата с третите халби бира. Малинин затвори очи.

— Стига вече — предупреди го Алексей. — Серьога, не се увличай.

— Ама това е като вода, вашброде — избоботи казакът. — Виж, ако бяха капнали вътре и мъничко водчица… А пък от това можеш половин кофа да излочиш и пак няма да те хване…

Калашников не му възрази. Докато бяха на Земята, Малинин се държеше на крака дори и след като погълнеше един литър водка.

— Добре де, както искаш. В момента имаме други проблеми. Все пак много ми е интересно къде може да се е дянал Хензел? Изръшкахме половината Град, показахме портрета му по телевизията, направихме обиск в обединението за дружба между зомбираните вампири, но не постигнахме нищо. Все едно че е потънал вдън земя. Абсолютно съм сигурен, че някой мръсник го крие в дома си.

— Мислите ли? Открихме всичките му познати чрез компютърната база-данни — остави със съжаление бирата си Малинин. — Никой не е поддържал приятелски отношения с него. Няма дори гаджета. От работа се прибирал вкъщи, от къщи отивал на работа. Като гледам, май вампирите живеят много скучно.

— Виж какво, и теб да те разкрасят така — с големи кучешки зъби, с червени очи и с огромни нокти на ръцете, ще те видя дали ще свалиш някое момиче — подсмихна се Калашников. — Само че Хензел очевидно е намерил къде да се скрие, нали? Значи сме пропуснали един от контактите му. Получава се пълна дивотия. Уж Ведомството е много могъщо, стиска всички за гушите, държи всички под контрол и дори муха не може да бръмне. Но внезапно двама души изчезват, а ние нямаме представа къде са се дянали. За едно денонощие се появяват два трупа, а някакъв маниак се разхожда с шишенце киселина — направо свят да ти се завие. Веднага след като този тип разбере, че не сме надушили нещо за него, ще се появи трети покойник. Такива като него не се плашат от трудностите. Интересно защо изобщо му е трябвал Хензел? Само заради цветята, така ли? Много е съмнително, защото би могъл да си купи розите сам.

Брадатият мъж свърши монолога си и напусна сцената, но никой не забеляза това.

Малинин хрупкаше пържени картофки и обмисляше думите на началника си.

— Вашброде… А може би този вампир е самият убиец? Не се е появявал на работа точно от едно денонощие. И след като го погнахме, нападенията в Града престанаха.

— Ти не си единственият, който мисли така, братле. Краузе също предполага нещо такова — щракна с пръсти Калашников. — Но ще ти кажа като на близък човек, че аз много се съмнявам в тази версия. Вярно, че Хитлер беше убит през нощта, но за сметка на това Монро е била очистена в момента, когато пред кабарето се събирала огромна тълпа, за да посети шоуто. Ти как мислиш — дали един вампир с особена външност нямаше да привлече вниманието към себе си?

— Няма начин да не го привлече — съгласи се Малинин и потръпна, когато се сети за Хензел.

— Там е работата. Не, не е той. Пък и не прилича на маниак, скучен тип е — седи си при Дракула и вече цели сто години опакова цветя. Просто не е подходящ за това. А има и още нещо…

Калашников отново зашепна.

— Ще ти кажа нещо съвсем честно. Ей тук — и той посочи към горния си ляв джоб — ме гложди лошо предчувствие. Много е лошо. Още тази вечер или най-късно утре рано сутринта отново ще се появи пресен труп.

Малинин избърса мазната си уста с ръкава на мундира си. Той не използваше салфетки, защото ги смяташе за излишен аристократичен шик.

— И кого ще убият този път, вашброде?

— Там е работата, братле, че диапазонът е много широк — прошепна още по-тихо Калашников. — От Клеопатра до Брежнев. Повече не мога да го стесня.

И двамата неволно потръпнаха, когато до масата им най-неочаквано се появи сервитьорката с угодническа усмивка, която сякаш си бе лепнала предварително.

— Искате ли още бира?