Zотов
Еликсир в Ада (31)

Трийсета глава
Плоската кутийка

20 часа и 03 минути

Момчето се обади в уречения час, а гласът му пресекваше от вълнение:

— Всичко е наред… Намерих куриер… Ей сега ще се разбера с него…

— Прекрасно — одобри успеха му мъжът в черно. — Щом се разберете за всичко, ми се обади в мазето. Не идвай, преди да ми се обадиш, вратата и без това е заключена.

— Ясно. Ще държим връзка.

Мъжът прекъсна връзката и погледна към Хензел, който бе яхнал една разклатена табуретка.

— Всичко върви по план. Намерил е нов куриер. Мисля, че призори с негова помощ ще изпратим имената на следващите кандидати за жертвоприношения и още малко еликсир. Моментът е много подходящ, защото Изпълнителят явно се притеснява.

— Той е нервен и е склонен да извършва резки движения — потръпна от спомена си Хензел. — Но като цяло съм съгласен с вас, господине, той е идеален за тази работа.

Вампирът доста бързо свикна, с новото си местонахождение. Естествено, искаше да излезе навън, но осъзнаваше, че минувачите моментално щяха да съобщят за него в местното Управление за наказанията.

Докато стоеше в мазето, вампирът не скучаеше. В крайна сметка мечтата му се сбъдна и той извади късмета да присъства лично по време на приготвянето на еликсира. На същия еликсир, който му даваше Свръзката със зеления мундир. Гледката го разтърси, тъй като той изобщо не очакваше, че съставът на еликсира ще се окаже толкова прост и в същото време толкова сложен. Онзи, който го бе измислил, наистина беше гений. Носфератусът отново почувства, че изпитва безгранично уважение към мъжа в черно. И се поколеба, преди да му зададе въпроса, който беше важен за него.

— Господине, а защо не изпратите по куриера имената на ВСИЧКИ кандидатури наведнъж?

Мъжът в черно повдигна ъгълчетата на устата си и това можеше да се възприеме като усмивка.

— Така много рискуваме, Хензел. Ако те успеят да разкрият плановете ни, моментално ще се продъним в тартарите. Да речем, че те заловят пълния списък с имената и успеят да го запазят в тайна. Тогава копоите просто ще сложат под охрана поредната кандидатура и ще спипат нашия Изпълнител както смок — зайче. По-добре е да посочваме целите една след друга.

Хензел направи поклон и замълча, още веднъж се възхити на невероятната мъдрост на господина. В началото, когато разбра кой стои начело на този заговор, сякаш го порази гръм. Приживе той не изпитваше кой знае колко добри чувства към представителите на неговата професия, но в този случай трябваше да признае, че всичко си имаше изключения. Страшно му се искаше да попита господина как е открил технологията за приготвянето на еликсира, но вампирът усещаше, че такова поведение можеше да изглежда досадно. Достатъчен бе дори фактът, че мъжът в черно пое сериозен риск, като му предостави убежище. И вместо да попита за това, той зададе въпрос по една друга тема, която също сериозно го тревожеше.

— Ще ми позволите ли да присъствам по време на вашия… контакт с куриера, господине?

На устните на собственика на мазето отново се плъзна едва забележима усмивка.

— Мисля, че куриерът няма да има нищо против това.

— Много сте добър. Благодаря ви.

— Няма защо. Но когато момчето го доведе, ще е по-добре пак да се скриеш на тайното място.

Хензел не възрази. Той също очакваше с нетърпение резултата, когато и седемте кандидатури ще бъдат принесени в жертва, и кръгът ще се затвори. Разбира се, беше трудно да се предскаже със стопроцентова сигурност какво щеше да последва след това. Но вампирът беше абсолютно убеден, че на него няма да му е по-зле.

Мъжът в черно повъртя още веднъж в ръцете си плоската кутийка със снимката и капсулите, в които се плискаше и пръскаше отблясъци гъстият еликсир. Изпълнителят го изразходваше по-бързо, отколкото очакваше, но недостиг на смъртоносната течност не се очертаваше. Както го информира Хензел, в скривалището на килъра имаше още най-малко две ампули. Еликсирът в тях не беше съвсем обикновен, а специален. Това беше „синята“ му версия, която притежаваше невероятен разрушителен ефект. Той го приготви нарочно за всеки случай, за да има възможност да се справи с важните персони в Града, но не беше сигурен, че съдържанието му ще подейства както трябва. Както и да е, дори да допуснеше, че Изпълнителят използва ампулите не по предназначението им, той винаги можеше да преразгледа списъка на кандидатурите.

Това, че се наложи да извади Хензел от играта, не беше добре. Сега трябваше да бъде много по-предпазлив. Ако онези разкриеха и Свръзката, която отговаряше за срещата с куриерите, каналът за доставка на еликсир на Изпълнителя щеше да бъде ликвидиран. Разбира се, и него си го биваше — да се издъни толкова глупаво с някакви си нещастни рози! Защо изобщо е трябвало да ги носи със себе си? Мъжът в черно добави в кутийката още три капсули — просто за всеки случай. Сетне натисна бутончето и капачето й се затвори.

Хензел си бе намерил занимание в ъгъла. Обърнат с гръб, той изстискваше един току-що уловен плъх в стъклена чаша. За негово огромно удоволствие в мазето се въдеха много плъхове. Когато свърши, доближи чашата до носа си и вдъхна с наслада миризмата на прясна кръв, а по хилавото му тяло премина силна тръпка, която приличаше на конвулсия.

Без да обръща внимание на вампира, мъжът в черно грабна мобилния телефон, който отново иззвъня.

— Слушам.

— Вече сме тук — чу той гласа на момчето. — Да слезем ли веднага с куриера в мазето, както правим винаги, или да ви почакаме в антрето на къщата?

— Един момент — отвърна любезно мъжът. — Ей сега ще дойда при вас.

Той прекъсна връзката и тръгна към вратата, пребърквайки джобовете си, за да намери ключа.