Айзък Азимов
Битката за Фондацията (93)

16

Рейч, Манела и малката Белис чакаха на космодрума.

Хиперкорабът се подготвяше за излитане и багажът на тримата вече бе проверен.

— Татко, ела с нас — каза Рейч.

— Не мога — поклати глава Селдън.

— Ако промениш решението си, при нас винаги ще има място за теб.

— Зная, Рейч. Бяхме заедно почти четиридесет години, и то хубави години. Дорс и аз извадихме късмет, че те намерихме.

— Аз съм късметлията — очите му се насълзиха. — Не мисли, че не се сещам всеки ден за мама.

— Да — Хари извърна поглед натъжен. Уонда си играеше с Белис, когато извикаха всички да се качат на хиперкораба.

Родителите със сълзи на очи прегърнаха голямата си дъщеря за последен път и се качиха. Рейч се обърна да им махне и се опита да пусне една крива усмивка.

Селдън също махна, после слепешката протегна ръка, за да прегърне Уонда през раменете.

Само тя остана. През дългия си живот бе загубил един по един своите приятели и всички, които беше обичал. Демерцел замина и не се върна, Император Клеон си отиде, любимата му Дорс си отиде, верният му другар Юго Амарил си отиде, а сега и Рейч, неговият едничък син, отлетя.

Да, само Уонда му остана.