Айзък Азимов
Битката за Фондацията (69)

19

— Мога ли да ти попреча за малко, Юго?

— Разбира се, Дорс — рече Юго Амарил с широка усмивка. — Всъщност ти въобще не ми пречиш. Какво те води насам?

— Опитвам се да разчепкам няколко въпроса, Юго, и се чудя дали ще ми помогнеш.

— Стига да успея.

— Вие в Проекта имате нещо, което се нарича първичен радиант. От време на време чувам за него. Хари ми е говорил, така че ми се струва, че знам как изглежда, когато се включи, ала в действителност никога не съм виждала как работи. Бих желала да го видя.

Амарил придоби неловко изражение:

— Ами първичният радиант е свързан точно с най-строго секретната част от Проекта и ти не си в списъка на членовете, които имат достъп до него.

— Известно ми е, но все пак се познаваме от двадесет и осем години…

— И ти си жената на Хари. Предполагам, че можем да си затворим очите. Разполагаме само с два цялостни първични радианта — един в кабинета на Хари и един тук. Всъщност ей го там.

Дорс погледна дундестия черен клуб върху централното бюро. Изглеждаше съвсем обикновен.

— Това ли е?

— Да. Той съхранява уравненията, които описват бъдещето.

— Как може да ги видя?

Амарил премести някакъв превключвател и незабавно стаята притъмня, а после се оживи от променливо сияние. Навсякъде около Дорс се появиха символи, стрелки, линии и едни или други математически знаци. Те като че ли се местеха и въртяха, но щом се взреше в определено място, то сякаш застиваше.

— Значи това е бъдещето? — рече тя.

— Може би — каза Амарил, като изключи уреда. — Пуснах го на максимално увеличение, за да различиш символите. Без увеличение не се вижда нищо освен светли и тъмни шарки.

— И като изучаваш тези уравнения, можеш да съдиш какво ни подготвя бъдещето?

— Така е на теория. — Сега стаята бе върнала обичайния си вид. — Само че възникват две трудности.

— Какви?

— Първата е, че въпросните уравнения не са създадени пряко от човешки мозък. Просто сме прекарали десетилетия в програмиране на по-мощни компютри и те са съставили и записали уравненията, а ние, разбира се, не знаем дали са валидни и дали имат смисъл. Това зависи изпяло от валидността и смислеността на първоначалното програмиране.

— Значи могат да са грешни до едно?

— Възможно е — Амарил потърка очи и Дорс не се удържа да не си помисли колко стар и уморен е станал напоследък.

Беше по-млад от Хари с близо дванайсет години, но изглеждаше много по-възрастен.

— Естествено — продължи Амарил с доста отпаднал глас — ние се надяваме, че те не са напълно погрешни, ала тук се явява втората трудност. Въпреки че Хари и аз ги проверяваме и променяме от десетилетия, никога не сме съвсем уверени какво означават уравненията. Съставени са от компютри, така че се предполага, че трябва все пак да означават нещо, но какво? Мислим, че сме разгадали някои участъци. В момента например работя над това, което наричаме сектор А-23, една твърде заплетена система от взаимоотношения. Засега не сме успели да я съотнесем с нищо в реалната Вселена. Въпреки всичко напредваме с всяка изминала година и аз съм сигурен, че психоисторията ще се укрепи като легитимна и полезна техника за боравене с бъдещето.

— Колко души имат достъп до тези първични радианти?

— Всеки математик от Проекта има достъп, обаче не съвсем по собствено желание. Трябва да се попълнят формуляри и да се определи час, както и първичният радиант да бъде нагласен на оная част от уравненията, която сътрудникът ще разглежда. Става малко сложно, щом всички поискат да използват радиантите по едно и също време. В момента нещата са по-спокойни, може би защото все още изпитваме последствията от честването на рождения ден на Хари.

— Няма ли планове за конструиране на допълнителни първични радианти?

Юго Амарил издаде устни напред:

— И да, и не. Би било голямо облекчение, ако разполагаме и с трети, но някой трябва да отговаря за него. Не може да бъде просто обща собственост. Предложих на Хари това да е Тамуил Илар — мисля, че го познаваш…

— Познавам го.

— Смятах Илар да получи следващия първичен радиант. Неговите ахаотични уравнения и електролупата, която изобрети, го правят определено третия сътрудник в Проекта след Хари и мен. Твоят съпруг обаче се колебае.

— Защо? Знаеш ли?

— Да го дадем на Илар означава открито да го провъзгласим като трети човек през главата на други математици, които са по-възрастни и са по-старши в Проекта. Така да се каже, могат да се появят политически трудности. Аз твърдя, че не бива да си прахосваме времето с вътрешна политика, но Хари… Е, знаеш го Хари какъв е.

— Да, знам го. Да предположим, че ти съобщя, че Лин е видял първичния радиант.

— Лин?

— Полковник Хендър Лин от хунтата. Лакеят на Тенар.

— Много се съмнявам, Дорс.

— Той спомена за криволичещи уравнения и аз току-що ги наблюдавах да излизат от първичния радиант. Не мога да не си помисля, че Лин е бил тук и също го е видял как работи.

Амарил поклати глава:

— Не си представям някой да доведе човек от хунтата в кабинета на Хари или в моя кабинет.

— Кажи ми, кой от Проекта смяташ, че е способен да си сътрудничи с хунтата по тоя начин?

— Никой — решително и с явно безгранична вяра рече Юго. — Това е немислимо. Вероятно Лин никога не е виждал първичния радиант, а само са му говорили за него.

— Кой би могъл да му каже?

Амарил се съсредоточи за миг и отвърна:

— Никой.

— Добре де, преди малко ти спомена за вътрешна политика във връзка с възможността Илар да получи третия първичен радиант. Предполагам, че в Проект като този, където участват стотици хора, през цялото време има вражди… търкания… караници.

— О, да. Бедният Хари непрекъснато ми говори за това. Той трябва по един или друг начин да ги оправя и отлично си представям колко го главоболят.

— Толкова ли са лоши тези вражди, че да попречат на работата по Проекта?

— Не са сериозни.

— Има ли хора, които са по-големи кавгаджии или по-непоносими от останалите? Накратко казано, Юго, има ли сътрудници, от които можете да се избавите и евентуално да отстраните 90 процента от търканията за сметка на 5 или 6 процента от персонала?

Амарил вдигна вежди:

— Звучи добре, но не знам от кого да се избавим. Аз на практика не участвам във всички дреболии на вътрешната политика. Това не може да се предотврати, така че що се отнася до мен, просто избягвам разправиите.

— Странно — рече Дорс. — По този начин не отричаш ли достоверността на психоисторията?

— По кой начин?

— Как можеш да претендираш, че ще стигнеш дотам да предвиждаш и управляваш бъдещето, щом не успяваш да анализираш и оправиш такава кухненска история като търканията между хората в същия тоя Проект, който е толкова многообещаващ?

Амарил леко захихика. Това бе необичайно, защото той не си падаше особено по хумора и смеха.

— Съжалявам, Дорс, ала ти се хвана за нещо, което, тъй да се каже, вече сме го решили. Самият Хари още преди години идентифицира уравненията, описващи проблема на междуличностните търкания, а пък аз миналата година добавих последния щрих. Открих, че има начини, по които съответните уравнения да се променят така, че да се намали конфликтността. При всеки подобен случай обаче намаляването й на едно място води до увеличаване на друго. Никога не може да се получи общо намаляване или, ако е там въпросът, общо увеличаване на търканията в една затворена група, тоест в група, от която не излизат стари членове и в която не влизат нови. Чрез ахаотичните уравнения на Илар доказах, че туй е вярно, независимо от евентуалните действия, които някой би предприел. Хари го нарече „закон за съхранение на личностните проблеми“. Това доведе до идеята, че обществената динамика, също като физиката, има свои закони за съхранението и че на практика точно те ни предлагат най-добрите възможни способи за решаване на истински неприятните аспекти от психоисторията.

— Много е впечатляващо — кимна Дорс. — Ами ако свършите с откритието, че нищичко не може да се промени, че всичко лошо се запазва и че да спасите Империята от унищожение, означава единствено да подсилите някакъв друг вид унищожение?

— Някои наистина го предположиха, но на мен не ми се вярва.

— Добре, да се върнем към действителността. Съществува ли нещо в тези търкания вътре в Проекта, което да заплашва Хари? Имам предвид физически.

— Да го заплашва? Разбира се, че не. Как можеш да го допуснеш?

— Не е ли възможно да има хора, които не търпят Хари, понеже е твърде арогантен, твърде нахакан, прекалено погълнат от самия себе си, прекалено алчен да заграби всичката слава? Или, ако пък нищо подобно няма, не е ли възможно да не го понасят просто защото толкоз дълго ръководи Проекта?

— Никога не съм чувал някой да казва нещо такова против Хари.

Дорс не изглеждаше доволна:

— Съмнявам се, че някой би го казал в твое присъствие. Все пак благодаря ти, Юго, за помощта и за това, че ми отдели толкова много от времето си.

Когато тя излезе, Амарил се втренчи след нея. Чувстваше някакво смътно безпокойство, но после отново се хвана за работа и остави ситуацията да се уталожи от само себе си.