Айзък Азимов
Битката за Фондацията (19)

19

Клеон, Императорът на Галактиката, бързо вървеше през колонадата от своите покои в Малкия дворец до канцелариите на направо ужасяващия с многобройността си персонал, който обитаваше различни пристройки към резиденцията — нервния център на Империята.

Няколко от персоналните му аташета го следваха с израз на най-дълбока загриженост. Клеон не отиваше при другите. Обикновено ги повикваше и те идваха при него. Ако ходеше, никога не показваше признаци на бързане или на емоционална травма. И как би могъл? Той беше Императорът и следователно — по-скоро символ на всички светове, отколкото човешко същество.

Сега обаче изглеждаше човешко същество. Отпъждаше настрани всекиго с нетърпеливи махвания на дясната ръка, а в лявата държеше блестяща холограма.

— Първият министър — бе казал с почти давещ се глас, съвсем различен от старателно култивираната дикция, която бе приел ревностно заедно с трона. — Къде е?

И всички висши чиновници, озовали се на пътя му, се затуткаха и заахкаха, защото не знаеха какво трябва да е подобаващото им поведение. Той яростно ги отпрати, като несъмнено ги накара да се почувстват така, сякаш живеят в реален до болка кошмар. Накрая Императорът се втурна леко запъхтян в личната канцелария на Демерцел и викна, буквално викна:

— Демерцел!

Първият министър вдигна поглед със следа от изненада и плавно се изправи, понеже в присъствието на Императора човек не сядаше, без специално да бъде поканен.

— Сир? — рече.

Клеон тресна холограмата върху бюрото му и каза:

— Какво е това? Би ли ми обяснил?

Демерцел погледна предмета, който Императорът донесе. Беше действително прекрасна холограма, ясна и жива. Почти можеше да се чуе как малкото момче — навярно десетинагодишно — произнася думите от надписа: „Не ща някакъв робот да управлява Империята.“

Първият министър тихо забеляза:

— Сир, и аз го получих.

— И кой друг?

— Оставам с впечатлението, сир, че това е постер, който е широко разпространен из цял Трантор,

— Да, а виждаш ли човека, когото туй келеме гледа? — Клеон бучна императорския си пръст в него. — Не си ли ти?

— Сходството е поразително, сир.

— Дали не бъркам, предполагайки, че цялото предназначение на този постер, както го наричаш, е да те обвини, че си робот?

— Предназначението му наистина изглежда такова, сир.

— Спри ме, ако греша, но роботите не бяха ли онези легендарни механични хора, които човек намира в… в трилърите и детските приказки?

— За микогенците, сир, е въпрос на вяра, че роботите…

— Не ме интересуват микогенците и техните вярвания. Защо те обвиняват, че си робот?

— Чиста метафора, сир, сигурен съм. Искат да ме изкарат човек без сърце, чиито възгледи са лишените от съвест изчисления на машината.

— Звучи ми прекалено ловко, Демерцел. Аз не съм глупак — той пак бодна с пръст холограмата. — Опитват се да накарат хората да повярват, че ти действително си робот.

— Ако хората решат да повярват, сир, едва ли можем да го предотвратим.

— Не можем да си го позволим. Това подронва достойнството на поста ти. Още по-лошо, това подронва достойнството на Императора. Намеква се, че аз — аз бих избрал за мой Първи министър механичен човек. Подобна ситуация не трябва да се търпи повече. Я ми кажи, Демерцел, нямаше ли някакви закони, които да забраняват охулването на висшите служители на Империята?

— Да, сир, има, и то много строги — още от големия кодекс на Абурамис.

— Ами охулването на самия Император не беше ли наказуемо със смърт?

— Да, сир. Наказанието е смърт.

— Е, това не само охулва теб, а охулва и мен и който го е направил, следва незабавно да бъде екзекутиран. Естествено зад цялата работа се крие оня Джоуранъм.

— Несъмнено, сир, но доста трудно ще го докажем.

— Глупости! Имам достатъчно доказателства! Искам да го екзекутират.

— Трудността, сир, е там, че на практика законите за охулването никога не са били прилагани. Във всеки случай не през този век.

— И точно затуй обществото е станало така нестабилно и Империята е разклатена до основи. Законите още са си в книгите, тъй че ги приложете.

Демерцел каза:

— Помислете, сир, дали ще е мъдро. Това може да Ви направи да изглеждате като тиранин и деспот. Вашето царуване бе толкова успешно заради добрината и мекосърдечието…

— Да, и виж докъде ме докараха. Нека за разнообразие малко се страхуват от мен, вместо да ме обичат по този начин.

— Настоятелно Ви препоръчвам, сир, да не постъпвате така. Подобен ход може да се окаже искрата, която да възпламени някой метеж.

— Тогава какво ще правиш? Ще излезеш пред хората и ще заявиш: „Вижте ме. Не съм робот.“

— Не, сир, защото, както казахте, туй ще унищожи моето и, което е още по-лошо, Вашето достойнство.

— Изходът?

— Не съм сигурен, сир. Още не съм го обмислил.

— Още не си го обмислил? Свържи ме със Селдън.

— Сир?

— Толкова ли е трудно да проумееш какво ти нареждам? Свържи ме със Селдън!

— Желаете да го призова в Двореца ли, сир?

— Не, за това няма време. Предполагам, че ще успееш да осигуриш поверителна връзка между нас, която да не може да се подслушва.

— Разбира се, сир.

— Тогава действай. Веднага!