Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Forward the Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 58 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БИТКАТА ЗА ФОНДАЦИЯТА. 1993. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.006. Роман. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Forward the Foundation, Iasaac ASIMOV]. Предговор: Последният дворец на Свети Айзък, Александър КАРАПАНЧЕВ — с.6–9. Съдържа също: Нашата Азимовиада, Александър КАРАПАНЧЕВ [библиографска справка за издаваните на бългаски творби на автора] — n.429-430. Художник: Пламен АВРАМОВ; Камо (портрет на автора). Печат: ДФ „Балкан прес“, София. Формат: 58×84/16. Печатни коли: 27. Офс. изд. Тираж: 12 000. Страници: 432. Цена: 45.00 лв. ISBN: 954-570-010-6.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

24

Тенисът беше един от любимите му спортове, но Хари предпочиташе да играе, отколкото да гледа другите. По тая причина той с нетърпение наблюдаваше как Император Клеон, облечен в спортни дрехи, търчи по корта, за да върне топката. Всъщност това бе императорски тенис, наречен тъй, защото беше обикнатата игра на монарсите — вариант с компютъризирана ракета, която можеше леко да променя наклона си със съответно притискане на хвата. Хари на няколко пъти се опита да усвои техниката, ала разбра, че овладяването на компютризираната ракета ще погълне много време, а времето на Хари Селдън бе твърде ценно за подобна тривиална цел.

Клеон пласира топката в невъзможна за връщане позиция и взе гейма. Изтича от корта под премерените аплодисменти на функционерите, които наблюдаваха играта, и Селдън му каза:

— Поздравления, сир. Направихте чудесен гейм.

Клеон отвърна с безразличие:

— Така ли мислиш, Селдън? Всички толкова внимават да ме оставят да спечеля, че не усещам никакво удоволствие.

— В такъв случай, сир, можете да наредите на противниците си да играят по-силно — рече професорът.

— Няма полза, пак ще гледат да загубят. А ако пък спечелят, ще изпитам още по-малко удоволствие от загубата, отколкото от някоя безсмислена победа. Императорството си има своите неволи, Селдън. Джоуранъм щеше да го проумее, ако бе успял да стане Император.

Той се скри в личната си кабинка с душ и след съответното време се появи изжулен, изсушен и облечен доста по-официално.

— А сега, Селдън — каза, като махна на всички останали да си вървят, — едва ли можем да намерим по-уединено място от тенискорта, пък и денят е разкошен, така че нека не влизаме вътре. Прочетох микогенското послание на този Слънцар Четиринадесети. Ще свърши ли работа?

— Напълно, сир. Както сам сте разбрали, Джоуранъм е обявен за отцепник от Микоген и е обвинен в богохулство с най-тежки думи.

— Това дали ще го довърши?

— Това, сир, фатално ще намали влиянието му. Днес малцина вярват в идиотската история за роботството на Първия министър. Нещо повече, Джоуранъм се прояви като лъжец и позьор и — още по-лошо — като човек, когото са хванали в лъжа и позьорство.

— Да, хванаха го — замислено кимна Клеон. — Имаш предвид, че да бъдеш непочтен, означава да си ловък, което може да е достойно за уважение, докато да бъдеш хванат, означава да си глупак, а туй никога не е достойно за уважение.

— Много ясно го изразихте, сир.

— Тогава Джоуранъм вече не представлява опасност.

— Не можем да бъдем сигурни в това, сир. Даже сега той би могъл да се възстанови. Все още има своята организация и някои от последователите му ще останат лоялни. Историята ни предлага доста примери за мъже и жени, които са се завръщали след също тъй и дори по-големи катастрофи.