Айзък Азимов
Битката за Фондацията (104)

27

Беше хубав ден, нито много топъл, нито много студен, нито прекалено светъл, нито прекалено сив. Въпреки че бюджетът за поддръжка на градинските площи се бе изчерпал преди две години, няколкото пълзящи многогодишни растения, които обточваха стъпалата към Галактическата библиотека, успяваха да придадат свежа нотка на утрото. (До Библиотеката, построена в древен класически стил, водеше едно от най-грамадните стълбища в цялата Империя, отстъпващо по размери само на стълбището на Императорския дворец. Повечето посетители обаче предпочитаха да влизат по релсата за плъзгарите.) Селдън беше изпълнен с големи надежди за този ден.

Откакто той и Стетин Палвър бяха освободени от всички обвинения в нападение и побой, Хари се чувстваше като нов човек. Макар че изживяването бе болезнено, публичното разглеждане на случая благоприятства за каузата на Селдън. Съдийката Теджан Попдженс Ли, която се смяташе за един от най-влиятелните юристи, ако не и най-влиятелният на Трантор, беше изразила доста гласовито мнението си в деня след емоционалните показания на Риъл Невас.

— Когато стигаме до такъв кръстопът в нашето „цивилизовано“ общество — произнесе напевно съдийката от скамейката си, — където човек с класата и положението на Хари Селдън е принуден да понася унижения, обиди и лъжи просто заради това кой е и какви идеи отстоява, за Империята наистина настъпва мрачен ден. Признавам, че в началото аз също бях подведена. „Защо професор Селдън — разсъждавах аз — да не използва подобно мошеничество в опита си да докаже своите предсказания?“ Но както се убедих, бях абсолютно неправа — при тези думи Ли смръщи вежди и тъмносиня вълна плъзна нагоре по врата й, обхващайки и бузите, — защото приписвах на Селдън мотиви, родени в нашето ново общество, където е вероятно честността, благоприличието и добрата воля на едного да доведат до убийството му. Това явно е общество, в което изглежда, че човек трябва да прибягва до грубост и мошеничество, за да оцелее. Колко много сме се отдалечили от основните си принципи!… Съотечественици транторианци, сега имахме късмет. Ние дължим благодарност на професор Хари Селдън, понеже той ни показа нашето истинско „аз“. Нека вземем присърце неговия пример и решим да бъдем бдителни срещу долните сили в човешката природа.

След заседанието Императорът изпрати на Селдън поздравителен холодиск. С него Агис XIV изразяваше надеждата, че този път Хари вероятно отново ще намери средства за Проекта.

Докато се плъзгаше по входната релса, професорът размишляваше върху сегашното положение на Психоисторическия проект. Добрият му стар приятел, предишният главен библиотекар Лас Зенов, бе минал в пенсия. Докато беше на своя пост, Зенов усилно защитаваше Селдън и неговия труд. Доста често обаче ръцете му бяха вързани от Съвета. Но пък бе уверил Хари, че любезният нов главен библиотекар Трима Акарнио е толкова прогресивен, колкото и той самият, и че е популярен сред много групировки от членската маса на Съвета.

— Хари, приятелю — му беше казал Зенов, преди да напусне Трантор и да замине за родния си свят Венкори, — Акарнио е свестен човек, твърде интелигентен и търпим към чуждите идеи. Сигурен съм, че ще направи всичко по възможностите си, за да ти помогне за Проекта. Оставих му пълни данни за теб и твоята Енциклопедия. Зная, че той ще се вълнува не по-малко от мен за това, че тя представлява такъв принос за човечеството. Пази се, приятелю. Аз ще си спомням с обич за тебе.

И така, днес Хари Селдън щеше да проведе първата си официална среща с новия главен библиотекар. Чувстваше се ободрен от увереността, с която го остави Лас Зенов, и очакваше с нетърпение да сподели своите планове за бъдещето на Проекта и Енциклопедията.

Щом Хари влезе в канцеларията му, Трима Акарнио се изправи. Той вече беше сложил собствен отпечатък на мястото. Докато Зенов тъпчеше всеки ъгъл и скрито кътче от стаята с холодискове и тримерни журнали от много сектори на Трантор, а във въздуха се въртеше замайваща редица видеоглобуси, представящи различни светове от Империята, Акарнио бе разчистил купищата информация и образите, които Лас Зенов обичаше да държи под ръка. Сега на стената господстваше голям холоекран, на който — според предположенията на Селдън — библиотекарят можеше да види всяка една публикация или предаване, стига да пожелае.

Трима Акарнио беше нисък и набит, с леко разсеян поглед, останал от несполучлива корекция на роговиците в детството му, създаващ погрешно впечатление за страшна интелигентност и постоянно отчитане на всичко, което става около него.

— Хубаво, хубаво, професор Селдън. Разполагайте се — домакинът посочи един стол с висока права облегалка срещу бюрото си и сам седна. — Струва ми се, че поискахте тази среща твърде непредвидено. Знаете ли, смятах да се свържа с вас веднага щом се настаня.

Селдън кимна, зарадван, че новият главен библиотекар го бе счел за достатъчно важен, та да планира да го намери още в първите трескаво оживени дни на службата си.

— Но най-напред, професоре, аз ви моля да ме уведомите защо искате да се видите с мен, преди да преминем към моите навярно по-прозаични грижи.

Хари се изкашля и се наведе към бюрото:

— Главни библиотекарю, Лас Зенов несъмнено ви е разказал за работата ми тук и за моята идея за Енциклопедия „Галактика“. Лас беше много ентусиазиран и ми помогна с предоставяне на лична канцелария и пълен достъп до богатите фондове на Библиотеката. Всъщност той установи мястото за евентуалния дом на Проекта за Енциклопедия — един отдалечен Външен свят на име Терминус. Има обаче нещо, което Лас не успя да осигури. За да може работата по Проекта да върви без забавяне, аз трябва да разполагам с кабинетни помещения и неограничен достъп за определен брой мои колеги. Само събирането на информация, която ще се копира и препрати до Терминус, е огромно начинание. А без това не може да започне същинската дейност по съставянето на Енциклопедията. Лас не беше популярен сред членовете на Библиотечния съвет, което вие несъмнено знаете. Вие обаче сте популярен. И така, аз ви моля, главни библиотекарю: бихте ли се погрижили моите колеги да получат привилегии на вътрешни хора, за да продължим нашата изключително важна работа?

При тези думи Хари спря почти бездиханен. Той бе сигурен, че речта му, която многократно беше произнасял наум предната нощ, ще постигне желания ефект. Чакаше с увереност реакцията на Акарнио.

— Професор Селдън! — започна Трима Акарнио. Усмивката, с която Хари очакваше отговора, се стопи. В гласа на главния библиотекар имаше острота, каквато гостът не бе предполагал. — Моят уважаван предшественик ми даде най-изчерпателни обяснения за работата ви в Библиотеката. Той наистина беше много ентусиазиран спрямо вашето изследване и ангажиран с мисълта за идване на вашите колеги тук. Аз изпитвах същото — при паузата на Акарнио Хари вдигна рязко поглед, — ала в началото. Бях готов да свикам специално събрание на Съвета, за да предложа да се предоставят на вас и на енциклопедистите по-големи помещения за кабинети. Но, професор Селдън, всичко това се промени.

— Промени ли се? Как така?

— Професор Селдън, вие току-що приключихте с явяването си като главен обвиняем в най-сензационния случай на нападение и побой…

— Обаче аз бях оправдан — прекъсна го гостът. — Изобщо не се стигна до дело.

— Въпреки това, господине, в очите на обществото вашият последен набег ви е придал, как да кажа, оттенък на лоша слава. О, разбира се, че вие бяхте оправдан по всички параграфи. Но за да се получи подобно оправдаване, вашето име, минало, убеждения и работата ви бяха изкарани на показ пред погледа на сума светове. И дори един прогресивен, правилно мислещ съдия да ви е обявил за безгрешен, какво да речем за милионите, а вероятно и милиардите други средни граждани, които не виждат във вас психоисторика пионер, стремящ се да запази славата на своята цивилизация, ами вилнеещ лунатик, предричащ гибел и мрак за великата и могъща Галактическа империя? Поради естеството на работата си вие заплашвате самата тъкан на Империята. Нямам предвид огромната, безименна, монолитна Империя без физиономия. Не, аз говоря за душата и сърцето й — за нейното население. Когато казвате на хората, че тя се разпада, вие все едно им казвате, че те се разпадат. А средният гражданин не може да приеме това, мили мой професоре. Е, Селдън, харесва ли ви или не, напоследък сте станали обект на подигравки, тема за осмиване, посмешище.

— Извинете, главни библиотекарю, но аз от години насам съм за посмешище в очите на определени кръгове.

— Да, обаче именно на определени кръгове. Ала този последен инцидент и самият публичен форум, на който беше разигран, ви изкараха на присмех не само тук, на Трантор, но във всички светове. И, професоре, ако ние, Галактическата библиотека, ви предоставим кабинет, с което мълчаливо ще одобрим вашата работа, тогава по дедукция ние, Библиотеката, също ще станем за присмех из тия светове. И няма значение колко силно аз лично мога да вярвам във вашите идеи и в Енциклопедията ви. Като главен библиотекар на Трантор трябва да мисля първо за Библиотеката. И така, професор Селдън, молбата ви да доведете свои колеги се отхвърля.

Хари се сви назад в стола си като ударен.

— Освен това — продължи Акарнио — искам да ви предупредя за временно двуседмично отменяне на всички библиотечни привилегии, което влиза в сила от този момент. Съветът свика специално събрание, професор Селдън. След две седмици ще ви уведомим дали сме решили да прекратим или не нашето сдружение с вас.

С тия думи Трима Акарнио привърши, постави длани на лъскавата, изрядно чиста повърхност на бюрото си и се изправи:

— Това е всичко засега, професоре.

Хари Селдън също стана, но не толкова плавно и бързо както домакинът.

— Ще ми позволите ли да се обърна към Съвета? — попита той. — Може би ако успея да им обясня голямото значение на психоисторията и Енциклопедията…

— Страхувам се, че не — каза меко Акарнио и за миг Селдън долови лек проблясък от човека, за когото Лас Зенов му беше говорил. Ала когато поведе Хари към вратата, железният бюрократ у него се върна също толкова бързо.

— Две седмици, професор Селдън — рече Акарнио, докато крилата се отваряха с хлъзгане. — Довиждане дотогава.

Гостът влезе в плъзгара, който го чакаше, и вратата се затвори.

„Какво да правя сега? — чудеше се безутешно Селдън. — Това ли е краят на моята работа?“