Айзък Азимов
Битката за Фондацията (85)

8

Като всеки интелектуалец Хари Селдън ползваше свободно Галактическата библиотека. В повечето случаи го вършеше от разстояние, с компютър, но понякога я посещаваше по-скоро за да се измъкне от напрежението на Психоисторическия проект, отколкото с някаква друга цел. А през последните няколко години, откакто за пръв път формулира своя план да намери други като Уонда, той поддържаше в Библиотеката собствен кабинет, така че да има бърз достъп до богатата й налична информация. Даже нае малък апартамент под купола на съседния сектор, та да може да отива пеш до тази Библиотека, щом постоянно нарастващата по обем изследователска работа му попречеше да се върне в Стрилинг.

Сега обаче неговият план придоби други размери и Хари искаше да се види с Лас Зенов. Това бе първият път, когато щеше да се срещне с него очи в очи.

Не беше лесно да уреди личен разговор с главния библиотекар на Галактическата библиотека. Той възприемаше собствения си пост като нещо много голямо и ценно и често говореха, че ако дори Императорът пожелаел да се консултира с Лас, трябвало сам да отиде в Библиотеката и да чака реда си.

Но Селдън не се тревожеше. Зенов го знаеше добре, въпреки че никога не го бе виждал лично.

— За мен е чест, Първи министре — поздрави той.

— Предполагам, помните — усмихна се гостът, — че от шестнайсет години не съм на този пост.

— Честта да ви титулуват така все още е ваша. Освен това, господине, вие направихте доста да ни отървете от бруталното господство на хунтата, която в много случаи нарушаваше свещеното правило за неутралитета на Библиотеката.

(„Аха — помисли си Селдън, — ето кое обяснява готовността, с която ме прие.“)

— Само слухове — рече той на глас.

— А сега ми кажете — обърна се към него Зенов, който не можа да се въздържи и хвърли бегъл поглед на часолентата върху китката си — какво мога да направя за вас?

— Главни библиотекарю — подхвана Хари Селдън, — не съм дошъл да ви моля за нещо лесно. Онова, което искам, е повече пространство в Библиотеката. Искам позволение да доведа голям брой свои сътрудници. Искам разрешение да предприема разработването на дълга и сложна програма от изключителна важност.

Лицето на Лас Зенов страдалчески се изопна:

— Вие желаете прекалено много. Можете ли да обясните значението на всичко това?

— Да. Империята е в процес на разпадане.

Последва продължителна пауза. Сетне Зенов се обади:

— Чух за изследванията ви в областта на психоисторията. Съобщиха ми, че тая ваша нова наука дава обещания да предсказва бъдещето. Вие за психоисторически предсказания ли говорите?

— Не. Все още не съм стигнал до момента, когато мога със сигурност да надниквам в бъдещето. Но човек не се нуждае от психоистория, за да разбере, че Империята се разпада. Вие сам можете да видите доказателствата за този факт.

— Моята работа тук изцяло ме поглъща, професор Селдън — въздъхна Зенов. — В социалната и политическата сфера аз съм същинско дете.

— Ако желаете, бихте могли да се консултирате с информацията, съдържаща се в Библиотеката. Та погледнете само кабинета си — задръстен е с всевъзможни сведения от всички краища на Галактическата империя.

— Страхувам се, че аз съм последният човек, който е в крак с всичко това — каза Лас Зенов и тъжно се усмихна. — Нали знаете старата поговорка: „Детето на обущаря ходи босо.“ Въпреки туй ми се струва, че Империята е възстановена — отново имаме Император.

— Само като име, главни библиотекарю. В повечето от далечните провинции името на Императора се споменава ритуално от време на време, ала той не играе никаква роля в онова, което вършат. Външните светове контролират своите програми и, още по-важно, държат под контрол местните въоръжени сили, които са извън обхвата на императорската власт. Ако монархът само се опита да наложи авторитета си вън от Вътрешните светове, той би претърпял неуспех. Съмнявам се дали ще минат и двайсет години, преди някои от тези Външни светове да обявят независимост.

— Ако сте прав — въздъхна Зенов, — то ние живеем в най-лошата епоха, която Империята някога е познавала. Но какво общо има това с вашето желание за повече кабинетно пространство и допълнителен персонал тук, в Библиотеката?

— Ако Империята се разпадне, Галактическата библиотека може би няма да се спаси от гигантската касапница.

— О, тя трябва да се спаси — каза сериозно Зенов. — И по-рано е имало трудни времена, обаче винаги е съществувало разбирането, че в качеството си на хранилище на цялото човешко познание Библиотеката на Трантор следва да остане неприкосновена. И по-нататък ще бъде така.

— Може и да не бъде. Вие самият споменахте, че хунтата е нарушавала вашия неутралитет.

— Не толкова сериозно.

— Следващия път може да е по-сериозно, а ние не бива да позволим тъкмо хранилището на цялото човешко познание да бъде разрушено.

— И как вашето засилено присъствие тук ще предотврати това?

— Няма да го предотврати, но проектът, от който се интересувам, ще помогне. Искам да създам една велика енциклопедия, съдържаща цялото познание, от което човечеството ще се нуждае, за да се изгради наново в случай че стане най-лошото — ако щете, наречете я Енциклопедия „Галактика“. Ние нямаме нужда от всичката информация в Библиотеката. Голям процент от нея е съвсем тривиален. Библиотеките на отделните провинции, пръснати в Галактиката, могат също да бъдат разрушени, а и да не бъдат, ако не цялата, то поне значителна част от местната информация се получава чрез компютъризирана връзка от Галактическата библиотека. Затова аз имам предвид нещо абсолютно независимо, което съдържа във възможно най-сбита форма основните знания, необходими на човечеството.

— Ами ако и те бъдат унищожени?

— Надявам се, че няма. Смятам да открия далечен свят, някъде в покрайнините на Галактиката, където да мога да преместя моите енциклопедисти, за да работят на спокойствие. Докато обаче се намери такъв свят, искам ядрото на групата да използва възможностите на Библиотеката и да реши какво ще е нужно за проекта.

— Разбирам какво имате предвид, професор Селдън — направи гримаса Лас Зенов, — но не съм сигурен дали може да се осъществи.

— Защо не, главни библиотекарю?

— Защото главен библиотекар не значи абсолютен монарх. Аз съм обвързан с доста голям Съвет — нещо като законодателен орган — и, моля ви, не си мислете, че мога просто ей така да прокарам вашия проект за Енциклопедията.

— Изненадан съм.

— Не се изненадвайте. Не съм много популярен главен библиотекар. От няколко години насам Съветът се бори за ограничен достъп до Библиотеката, а аз се съпротивлявам. Той се дразни дори от това, че съм ви отпуснал вашия малък кабинет.

— Ограничен достъп ли?

— Точно така. Идеята е, ако някой се нуждае от информация, той или тя да се свърже с библиотекаря и библиотекарят да предостави информацията на човека. Съветът не иска хората да влизат в Библиотеката и сами да се занимават с компютрите. Твърди, че разходите за поддръжка на апаратите и другото библиотечно оборудване са прекалено високи.

— Но това е невъзможно. В Галактическата библиотека има хилядолетна традиция за открит достъп.

— Да, ала през последните години отпусканите ни суми бяха намалени няколко пъти и ние просто не разполагаме със средствата, които получавахме преди. Става много трудно оборудването да се поддържа на нужната висота.

Селдън потри брадичката си:

— Но ако отпусканите суми намаляват, на мен ми се струва, че ще ви се наложи да орязвате заплатите и да уволнявате служители или поне да не назначавате нови.

— Напълно сте прав.

— В такъв случай как ще успеете да натоварите с допълнителна работа оредяващия си персонал, та да получава цялата информация, искана от хората?

— Стремежът е не да намираме цялата информация, която хората търсят, а единствено оная част, която ние смятаме за важна.

— Така че не само ще се откажете от идеята за открита за всички Библиотека, ами и от идеята за пълна Библиотека?

— Страхувам се, че да.

— Не мога да повярвам, че някой библиотекар ще поиска това.

— Не познавате Дженаро Мамъри, професор Селдън.

Хари го погледна неразбиращо.

— Кой ли е пък тоя, се чудите вие — продължи Зенов. — Той е лидерът на онази фракция от Съвета, дето настоява да закрие Галактическата библиотека. Все повече и повече членове са на неговото мнение. Ако пусна тук вас и колегите ви като независима сила, много хора от Съвета, които може и да не са на страната на Мамъри, но които са твърдо против контролирането на която и да е част на Библиотеката от други освен от самите нас, току-виж решили да го подкрепят. А в такъв случай аз ще бъда принуден да си подам оставката като главен библиотекар.

— Виждате ли — рече Селдън с внезапен прилив на енергия, — цялата тази история с възможното закриване на Библиотеката, стесняването на достъпа до нея, отказът на пълна информация, всичко това само по себе си е белег за разпадане на Империята. Не сте ли съгласен с мен?

— Ако така разглеждате въпроса, навярно сте прав.

— Тогава нека да разговарям със Съвета, да му обясня какво може да ни докара бъдещето и какво искам да сторя. Може би ще успея да го убедя, както се надявам, че съм убедил вас.

Зенов се замисли за момент.

— Готов съм да ви позволя да опитате, ала предварително трябва да знаете, че вашият план би могъл и да не мине.

— Налага се да поема тоя риск. Моля ви, направете каквото е нужно и ме информирайте кога и къде да се срещна със Съвета.

Селдън остави Зенов в объркано състояние. Всичко, дето каза на главния библиотекар, бе вярно и банално, но истинската причина, поради която искаше да ползва Библиотеката, си остана скрита.

Отчасти защото той самият още не виждаше ясно отговора на този въпрос.