Айзък Азимов
Битката за Фондацията (68)

18

Селдън също бе изкарал тежка нощ, а и новият ден не обещаваше да бъде доста по-добър. Не бяха много случаите, когато Хари се беше ядосвал на Дорс. Този път обаче бе твърде ядосан.

— Ама че глупава постъпка! — заяви той. — Не беше ли достатъчно, че всички се натресохме в „Краят на купола“? Дори само това стигаше, за да наведе един параноичен властник на мисълта за конспирация.

— Откъде накъде? Ние не бяхме въоръжени, Хари. То си беше празнична история, последен щрих от честването на рождения ти ден. Не представлявахме никаква заплаха.

— Да, докато ти не нахлу на територията на Двореца. Това е непростимо. Втурна се към Двореца да прекъснеш разговора ми с генерала, когато специално — и то няколко пъти — бях дал да се разбере, че не те искам там. Не схващаш ли, че си имам собствени планове?

— Твоите желания, заповеди и планове стоят след твоята безопасност. Аз съм загрижена преди всичко за нея.

— Нищо не ме заплашваше.

— Не бих го повярвала толкова лесно. Досега на два пъти се опитваха да те убият. Защо си мислиш, че няма да има и трети път?

— Двата опита бяха по времето, когато бях Първи министър. Тогава сигурно си е струвало да ме ликвидират. Днес кому е нужно да убие един остарял математик?

— Точно това искам да открия — рече Дорс — и точно това искам да предотвратя. Трябва да започна, като поразпитам туй-онуй тук, в Проекта.

— Не, само ще ми разстроиш хората. Остави ги на мира.

— Няма да ги оставя, Хари. Работата ми е да те защитавам и от двадесет и осем години се занимавам с тази задача. Не можеш да ме спреш сега.

Нещо в блестящите й очи му даде ясно да разбере, че каквито и желания или заповеди да има, Дорс възнамерява да направи туй, което иска.

Безопасността на Селдън стоеше на първо място.