Айзък Азимов
Битката за Фондацията (64)

14

Дорс Венабили бе живяла десет години в комплекса на Императорския дворец. Като жена на Първия министър тя имаше достъп до този комплекс и можеше свободно да излиза от купола под открито небе, а за пропуск й служеха пръстовите отпечатъци.

В бъркотията след убийството на Клеон не й отнеха привилегията и сега, когато за пръв път от оня ужасен ден поиска да прекрачи в земите на Двореца, Дорс можеше да го направи.

Всякога бе знаела, че ще го стори толкова лесно само веднъж, защото щом я разкриеха, щяха да анулират пропуска й — но точно днес беше моментът да рискува.

Излезе ли на открито, небето рязко притъмня и тя усети, че температурата определено се понижи. Светът под купола винаги бе държан малко по-светъл през нощния период, отколкото е естествената нощ, и малко по-тъмен през дневния период. И, разбира се, климатът тук винаги беше по-умерен, отколкото навън.

Повечето транторианци не съзнаваха това, тъй като прекарваха целия си живот под този похлупак. За Дорс то бе очаквано, ала всъщност нямаше значение.

Тя пое по централното шосе, към което секцията при хотела „Краят на купола“ се отваряше. Естествено то бе ярко осветено, така че небето в случая не играеше никаква роля.

Дорс знаеше, че няма да измине и стотина метра по пътя, без да бъде спряна, още повече в сегашните параноични дни на хунтата. Непознатото й присъствие незабавно щеше да бъде открито.

Не остана разочарована. Един малък автомобил се впусна към нея и стражарят извика през прозореца:

— Какво правите тук? Къде отивате?

Дорс Венабили игнорира въпросите му и продължи да върви.

Мъжът викна: „Стой!“ Сетне скочи на спирачките и излезе от колата — точно това, което Дорс искаше да стори.

В ръката си стражарят отпуснато държеше бластер, без да заплашва, че ще го използва, а само демонстрирайки неговото наличие. Той рече:

— Вашият справочен номер?

Дорс отвърна:

— Искам колата ти.

— Какво! — служителят изглеждаше побеснял. — Вашият справочен номер! Незабавно! — и сега бластерът се вдигна нагоре.

Дорс спокойно реагира:

— Справочният ми номер не ти трябва — и тръгна към стражаря.

Той направи крачка назад.

— Ако не спрете и не ми дадете вашия справочен номер, ще ви застрелям.

— Не! Пусни бластера!

Стражарят присви устни. Пръстът му започна да се приближава към контакта, но преди да го достигне, той беше загубен.

По-късно така и не успя да опише точно инцидента. Всичко, което можеше да каже, бе: „Откъде да знам, че това е Жената-тигър? (Щеше да дойде време, когато ще се гордее с този сблъсък.) Тя се движеше тъй бързо, че не видях нито какво направи, нито какво се случи. В един момент се канех да я застрелям — бях сигурен, че е някаква луда, — а в следващия бях напълно победен.“

Дорс стисна яко стражаря, като вдигна нагоре десницата му с бластера, и каза:

— Или ще пуснеш оръжието веднага, или ще ти строша ръката.

Мъжът почувства през гърдите си една мечешка прегръдка, която почти му пречеше да диша. Щом разбра, че няма избор, той пусна смъртоносния предмет.

Дорс Венабили го освободи, но преди стражарят да помръдне, за да се възстанови, видя, че непознатата държи собствения му бластер, насочен към него.

— Надявам се, че си оставил детекторите си на мястото — рече тя. — Не се опитвай прекалено бързо да докладваш какво е станало. По-добре изчакай и реши как смяташ да съобщиш на своите началници. Фактът, че една невъоръжена жена ти е взела бластера и автомобила, спокойно може да означава, че вече не си полезен на хунтата.

Дорс запали двигателя и се устреми по централното шосе. Десетгодишният й престой тук й подсказваше ясно къде отива. Служебната кола, в която беше, не представляваше чуждо тяло на терена и естествено нямаше да бъде проследена. Тя обаче трябваше да рискува с бързото каране, защото искаше по-скоро да стигне до целта си. Натисна газта и вдигна двеста километра в час.

Ала скоростта й привлече вниманието. Жената пренебрегна виковете по радиото, изискващи да знаят защо бърза толкова, и не след дълго детекторите на нейната кола съобщиха, че е преследвана от друг автомобил.

Разбираше, че ония ще изпратят предупреждение и че още коли ще я очакват да пристигне, но те не можеха да сторят кой знае какво, освен да се опитат да я ликвидират — нещо, което очевидно никой не желаеше да прави преди по-нататъшно разследване.

Когато стигна до сградата, към която се бе насочила, два автомобила вече я чакаха. Тя спокойно излезе от купето и тръгна към входа.

Моментално двама души й препречиха пътя, явно изумени от факта, че шофьорът на бързащата кола не е стражар, ами жена в цивилно облекло.

— Какво правите тук? Защо е това бързане?

Дорс тихо отвърна:

— Важно съобщение за полковник Хендър Лин.

— О, така ли? — остро попита един стражар. Сега между нея и входа имаше четирима мъже. — Моля, справочния номер?

— Не ме бавете — рече Дорс.

— Казах: справочния номер.

— Губите ми времето.

Някой от стражарите внезапно се сети:

— Знаете ли на кого ми прилича? На жената на стария Първи министър. Доктор Венабили. Жената-тигър.

И четиримата някак си странно отстъпиха назад, но един от тях викна:

— Вие сте арестувана!

— Тъй ли? — учуди се Дорс. — Ако аз съм Жената-тигър, трябва да знаете, че съм значително по-силна от всекиго от вас и че рефлексите ми са доста по-бързи. Предлагам и четиримата да ме придружите спокойно вътре и да видим какво ще каже полковник Лин.

— Вие сте арестувана — повториха и четири бластера се насочиха към Дорс Венабили.

— Добре — кимна Дорс. — Щом настоявате.

Светкавично се задвижи и двама от стражарите изведнъж се озоваха на земята, стенейки, докато жената застана с бластер във всяка ръка.

— Постарах се да не им причинявам вреда — каза Дорс, — но е напълно възможно да съм им счупила китките. Сега оставате само двама, а аз мога да стрелям по-бързо от вас. Само някой да направи и най-малкото движение — най-малкото, — ще се наложи да наруша един дълготраен навик и да ви убия. Това ужасно ще ме разстрои, така че ви моля да не ме принуждавате да го сторя.

От страна на ония стражари, които все още стояха на краката си, отговорът бе абсолютно мълчание и никакво движение.

— Бих ви предложила — рече Дорс — двамата да ме придружите до полковника и после да потърсите медицинска помощ за другарите си.

От предложението й нямаше нужда. Полковник Лин се появи от своя кабинет:

— Какво става тук? Какво…

Непознатата се обърна към него:

— А-а! Позволете ми да се представя. Аз съм доктор Дорс Венабили, жената на професор Хари Селдън. Дойдох да ви видя по важна работа. Тези четиримата се опитаха да ме спрат и в резултат двамина са лошо ранени. Изпратете ги да си гледат задълженията и да си поприказваме. Нищо лошо не ви мисля.

Лин се втренчи в стражарите, а сетне в Дорс. Той спокойно произнесе:

— Нищо лошо не ми мислите? Макар четиримата стражари да не са успели да ви спрат, на мига мога да извикам четири хиляди.

— Тогава извикайте ги — каза Дорс. — Колкото и бързо да дойдат, пак няма да пристигнат навреме, за да ви спасят, ако реша да ви убия. Освободете подчинените си и нека да си поговорим като цивилизовани хора.

Лин освободи стражарите и въздъхна:

— Ех, елате тогава. Само че трябва да ви предупредя, доктор Венабили, че имам добра памет.

— И аз — отвърна Дорс.

Двамата влязоха заедно в кабинета на Хендър Лин.