Айзък Азимов
Битката за Фондацията (25)

25

— Не се паникьосвай — каза Демерцел, — предложението беше мое. Твърде дълго се задържах и поредицата от кризи е стигнала до точка, където съобразяването с Трите закона на роботиката ме парализира. Ти си естественият приемник.

— Аз не съм естественият приемник — разпалено отвърна Селдън. — Какво знам за управлението на Империята? Клеон е достатъчно глупав да смята, че съм се справил с тази криза чрез психоисторията, което естествено не е така.

— Няма значение, Хари. Ако вярва, че ти си имал психоисторически отговор, той с готовност ще те следва и това ще те утвърди като добър Първи министър.

— Императорът може да ме следва и право към разрухата.

— Чувствам, че твоят здрав разум — или интуиция — ще те насочва към целта… независимо дали имаш или не психоисторията.

— Но какво ще правя без теб… Данил?

— Благодаря ти, че ме наричаш тъй. Вече не съм Демерцел, сега съм само Данил. А Що се отнася до това, какво ще правиш без мен… Защо не опиташ да приложиш на практика някои от идеите на Джоуранъм за равенство и социална справедливост? Той може да не ги е мислил на сериозно, може да ги е използвал единствено като средство да печели сподвижници, ала сами по себе си те не са лоши идеи. И намери начин Рейч да ти помогне. Младежът беше с теб въпреки привързаността си към теориите на Джоуранъм и сигурно се разкъсва, чувствайки се наполовина предател. Покажи му, че не е така. В добавка ще можеш да работиш по-усилно над психоисторията, защото Императорът ще те подкрепя от все сърце.

— Но ти какво ще правиш, Демерцел?

— В Галактиката съществуват и други неща, за които следва да се погрижа. Нулевият закон продължава да важи и аз трябва да действам за благото на човечеството дотолкова, доколкото мога да определя в какво се заключава то. И, Хари…

— Да, Данил?

— Все още имаш Дорс.

Селдън кимна.

— Да, все още имам Дорс — той спря за миг, преди да сграбчи неговата твърда ръка: — Сбогом, Данил.

— Сбогом, Хари — отвърна Данил.

И роботът се обърна. Тежката му мантия на Първи министър зашумоля, той се отдалечи с вдигната глава и изправен гръб по коридора на Двореца.

След като Данил си отиде, Селдън стоя, потънал в мисли, няколко минути. Сетне внезапно тръгна към апартамента на бившия Първи министър. Трябваше да му каже още нещо — най-важното.

Преди да влезе, се заколеба в приглушено осветения коридор. Стаята обаче пустееше. Тъмната мантия бе просната върху един стол. В покоите на Първия министър отекнаха последните думи на Хари към робота: „Довиждане, приятелю.“

Ето Демерцел си беше отишъл; Р. Данил Оливо бе изчезнал.