Айзък Азимов
Битката за Фондацията (83)

6

Не беше лесно да се получи пълният геном на Уонда. Преди всичко биофизиците, които притежаваха знания и подготовка да работят с генома, бяха малко на брой, а и доколкото съществуваха, винаги бяха заети.

Нито пък бе възможно Селдън да обсъжда открито въпроса, за да заинтересува тия биофизици. Той чувстваше, че е изключително важно да пази в пълна тайна от цялата Галактика умствените способности на Уонда.

Друга трудност беше адски високата цена на процедурата.

Хари поклати глава и попита Миан Енделецки — биофизичката, с която се консултираше:

— Защо е толкова скъпо, доктор Енделецки? Не съм специалист в тази област, обаче според мен процесът е изцяло компютъризиран и след като веднъж се вземе проба от кожата, геномът може напълно да се картографира и анализира само за няколко дни.

— Вярно е, но да се получи молекулата на дезоксирибонуклеиновата киселина с навързаните милиарди нуклеотиди и да се определят позициите на всички пурини и пиримидини е най-малкото, действително най-малкото нещо, професор Селдън. Тогава идва изследването на всеки елемент и сравняването му с някакъв еталон. На първо място вземете под внимание факта, че независимо че разполагаме с пълни данни за някои геноми, те представляват нищожна част от общия брой на съществуващите по света, така че всъщност ние не знаем доколко наистина са еталонни.

— Защо, докторе? — запита Селдън.

— По редица причини. Една от тях е цената. Твърде малко хора са готови да я платят, освен ако нямат сериозно основание да мислят, че техният геном не е в ред. А ако пък нямат особен повод, не желаят да се подлагат на анализ от страх, че ще се открие нещо, което не е както трябва. Е, сега сигурен ли сте, че искате да се определи геномът на вашата внучка?

— Да, много е важно.

— Защо? Проявява ли признаци на метаболична аномалия?

— Не, по-точно обратното… обаче не знам противоположната дума на аномалия… Аз я смятам за твърде необикновен човек и искам да науча в какво именно се състои нейната необикновеност.

— В какъв смисъл необикновена?

— Умствено, ала ми е невъзможно да го обясня в подробности, защото не го разбирам напълно. Може би ще успея, след като се уточни геномът й.

— На колко години е?

— Скоро ще навърши тринайсет.

— В такъв случай ще ми трябва разрешение от нейните родители.

Селдън леко се изкашля:

— То може да се окаже трудно. Аз съм й дядо. Моето разрешение няма ли да е достатъчно?

— За мен — да, но нали знаете, че става въпрос за закона. Не искам да загубя правото си да практикувам професията.

Хари отново трябваше да се срещне с Рейч. Това също бе трудно, защото Рейч още веднъж се противопостави, заявявайки, че той и Манела желаят Уонда да живее нормалния живот на обикновено момиче. Ами ако геномът й се окаже анормален? Ще бъде ли грабната, за да я бодат и проучват като лабораторен екземпляр? Да не би Хари, с фанатичната си страст към своя Психоисторически проект, да наложи на внучката режим, изпълнен с работа и без игри, изолирайки я от другите млади хора на нейната възраст? Селдън обаче беше настойчив:

— Имай ми доверие, Рейч. Никога не бих навредил на Уонда, но трябва да направим изследването. Ако е онова, което подозирам, че е, ние може да сме на прага да променим хода на психоисторията и бъдещето на самата Галактика!

И така, той убеди Рейч, а някак си получи и съгласието на Манела. Тримата възрастни заедно заведоха Уонда в кабинета на доктор Енделецки. Миан Енделецки ги поздрави на вратата. Косата й беше снежнобяла, ала лицето не издаваше годините й.

Тя се взря в момичето, което влезе с подчертано любопитство, но без следа от притеснение или страх. Сетне обърна поглед към тримата придружители.

— Майка, баща и дядо, права ли съм? — попита с усмивка доктор Енделецки.

— Напълно — отговори Селдън.

Рейч изглеждаше гузен, а Манела, с леко подпухналото си лице и позачервените си очи — уморена.

— Уонда — подхвана лекарката, — нали така се казваш?

— Да, госпожо — отвърна Уонда с ясния си глас.

— Ще ти обясня какво точно ще правя с теб. Предполагам, че си служиш с дясната ръка?

— Да, госпожо.

— Чудесно. В такъв случай ще инжектирам малко упойка под лакътя ти. Ще я почувстваш като хладен вятър, нищо повече. След това ще остържа мъничко кожа от теб, съвсем мъничко. Няма да има болка и кръв, нито пък ще остане белег. Щом свърша, ще пръсна дезинфекционно средство на мястото. Всичко ще трае само няколко минути. Добре ли е така?

— Разбира се — кимна Уонда и протегна ръката си.

Когато приключи, доктор Енделецки каза:

— Ще сложа остърганата кожичка под микроскоп, ще избера една нормална клетка и ще включа моя компютъризиран генен анализатор. Той ще очертае границите на всеки последен нуклеотид, но те са милиарди. Това вероятно ще отнеме почти цял ден. Естествено процедурата се извършва автоматично, тъй че аз няма да седя да я наблюдавам, а и вие няма смисъл да стоите тук. След като геномът бъде готов, ще отиде дори повече време да се анализира. Ако искате задачата да е напълно свършена, могат да минат две-три седмици. Затова процедурата е толкова скъпа. Работата е тежка и продължителна. Щом получа резултата, ще ви се обадя — тя се извърна, сякаш отпращаше семейството, и се захвана с блестящия апарат на масата пред себе си.

— Когато се натъкнете на някой необикновен детайл, ще се свържете ли незабавно с мен? — попита Селдън. — Имам предвид, да не чакам до пълното завършване на анализа, ако откриете нещо още в първия час. Не ме карайте да чакам.

— Възможността да се открие нещо още в първия час е много малка, но аз ви обещавам, професор Селдън, че стига да е необходимо, ще се свържа с вас веднага.

Манела сграбчи Уонда за ръка и тържествено я изведе. Рейч се затътри след тях, а Хари поспря и се обърна към Миан Енделецки:

— Това е по-важно, отколкото предполагате, доктор Енделецки.

— Каквато и да е причината, професоре, аз ще направя всичко възможно — кимна биофизичката.

Селдън излезе, стиснал силно устни. Не знаеше защо бе решил, че геномът някак си ще бъде готов за пет минути и че един поглед към него след още пет минути ще му даде отговор. Сега ще трябва да чака със седмици, без да знае какво ще се открие.

Той скръцна със зъби. Щеше ли някога Втората фондация — най-новата рожба на ума му — да бъде създадена, или завинаги ще си остане непостижима?