Айзък Азимов
Битката за Фондацията (60)

10

Селдън влезе без предупреждение в кабинета на Амарил.

— Юго — рязко рече, — срещата с генерал Тенар е била отложена — и се настани със съвсем кисело изражение.

На Амарил му бяха потребни обичайните няколко мига да откъсне мозъка си от работата. Накрая вдигна очи и каза:

— Какво е измислил за оправдание?

— Не той, а неколцина от нашите математици са уредили едноседмично отлагане, за да не се наруши честването на рождения ми ден. Ужасно ме раздразниха.

— Защо си ги оставил да го направят?

— Не съм ги оставял. Просто решили на своя глава да уредят нещата — сви рамене Хари. — Донякъде аз съм си виновен. Толкова време хленчих, че ставам на шестдесет, та всеки си мисли, че трябва да ме развесели, като попразнуваме.

— Разбира се, можехме да използваме тази седмица — отбеляза Амарил.

Селдън приседна по-напред и мигом застана нащрек:

— Нещо не е наред ли?

— Не. Струва ми се, че не, но нямаше да е зле още да поразчепкаме. Слушай, Хари, за пръв път от тридесет години психоисторията е стигнала дотам наистина да може да направи предвиждане. Не е кой знае какво — просто една шепа от огромния контингент на човечеството, — ала засега е най-доброто, което сме имали. Така. Искаме да се възползваме от обстоятелствата, да разберем как действа, да си докажем, че психоисторията е онова, което си мислим: предсказваща наука. Тъй че няма да е излишно да се уверим, че не сме прозяпали нещо. Дори и дребното предсказание е сложно и още някоя седмица проучване би била добре дошла.

— Отлично. Преди да ида да видя генерала, ще си поговоря с теб по въпроса, та да въведем нужните промени в последната минута. Междувременно, Юго, не допускай да изтече каквато и да е информация за това към останалите — към никого. Ако се издъним, не искам хората от Проекта да се обезсърчат. Двамата ще си преглътнем провала и ще продължим да опитваме.

Рядка, изпълнена с копнеж усмивка мина по лицето на Амарил:

— Двамата с тебе. Помниш ли кога бяхме наистина само двамата?

— Помня много добре и не си мисли, че ония дни не ми липсват. Нямахме възможност да работим с…

— Нямахме даже първичния радиант, да не говорим за електролупата.

— Но това бяха щастливи дни.

— Щастливи — рече Амарил и кимна.