Айзък Азимов
Битката за Фондацията (29)

4

— Точно така му рекох — каза Хари Селдън. — „Това ще бъде знак за началото на падането на Галактическата империя.“ И то ще стане, Дорс.

Дорс го слушаше със стиснати устни. Тя приемаше Селдъновото премиерство хладнокръвно, както приемаше всичко друго. Единствената й задача бе да пази него и психоисторията му, но отлично осъзнаваше, че тази задача се утежнява от поста му. Най-добрата защита бе да стане незабележим, а докато символите на Империята — Корабът и Слънцето — продължаваха да светят над Селдън, никакви съществуващи физически бариери нямаше да бъдат задоволителни…

Луксът, в който сега живееха — сигурната защита срещу шпиониращите лъчи и евентуалното покушение; преимуществото за собствените си исторически проучвания да разполага с почти неограничени средства, — не я удовлетворяваше. С готовност би го разменила за старото им жилище в Стрилингския университет или, още по-хубаво, за някой забутан апартамент в безименен сектор, където никой да не ги познава.

— Всичко това е много добре, Хари, скъпи — рече, — ала не е достатъчно.

— Какво не е достатъчно?

— Информацията, която ми даваш. Твърдиш, че можем да загубим Периферията. Как? Защо?

Селдън леко се усмихна:

— Чудесно би било да знам, Дорс, обаче психоисторията още не е на този етап, когато да може да ни го каже.

— Тогава ти как виждаш нещата? Може би като следствие от амбициите на отдалечените местни губернатори да се обявят за независими?

— Това положително е важен фактор. Случвало се е — и ти го знаеш по-добре от мен, — но никога не е продължавало дълго. Тоя път може да е за постоянно.

— Понеже Империята е по-слаба?

— Да, защото сега търговията върви по-трудно отпреди, защото комуникациите са по-ограничени, отколкото са били, защото губернаторите в Периферията наистина са по-близо от всякога до независимостта. Ако някой от тях се надигне с по-специални амбиции…

— Готов ли си да кажеш кой би могъл да бъде?

— Ни най-малко. Всичко, което на този етап можем да извлечем от психоисторията, е, че ако някакъв губернатор с необичайни способности и апетити въстане, условията да постигне целта си ще бъдат много по-подходящи от някогашните. Възможно е причината да е друга — голяма естествена катастрофа или внезапна гражданска война между две различни коалиции от Външните светове. Нищо от това не е предсказуемо отсега, обаче можем да твърдим, че ако се случи нещо подобно, то ще има по-сериозни последици, отколкото би имало преди един век.

— Но ако не знаеш малко по-точно какво ще се случи там, как ще действаш тъй, че да си сигурен в разцепването на Периферията, а не на Трантор?

— Като следя и едното, и другото, опитвам се да стабилизирам Трантор и не се опитвам да стабилизирам Периферията. Не можем да очакваме психоисторията автоматично да направлява събитията, без да узнаем много повече за начина, по който работи. Затуй, така да се каже, ще трябва непрекъснато да използваме ръчното управление. Някой ден техниката ще бъде усъвършенствана и нуждата от ръчно управление ще се намали.

— Аха — каза Дорс, — не сега, а някой ден, нали?

— Да. Дори и това е само надежда.

— Добре, какъв вид нестабилност би заплашила Трантор, ако решим да задържим Периферията?

— Възможностите са същите: икономически и социални фактори, амбициозни съперничества между високопоставените служители. И още нещо. Описах на Юго Империята като прегрята и Трантор всъщност е най-прегрятата й част. Той сякаш направо се разпада. Инфраструктурата — водоснабдяването, отоплението, отстраняването на отпадъците, горивопроводите, всичко — изпитва необичайни трудности и напоследък все повече и повече започва да ме занимава.

— Ами смъртта на Императора?

Селдън разпери ръце:

— Това неизбежно ще се случи, обаче Клеон е в добро здраве. Той е само на моите години, което означава, че бих желал да е по-млад, но все пак не е твърде стар. Синът му е абсолютно неподходящ да го наследи, а пък претенденти ще се намерят достатъчно. Даже повече от достатъчно, за да предизвикат неприятности и да направят от смъртта му проблем. Ала тя може и да не се окаже истинска катастрофа от гледна точка на историята.

— Тогава, да речем, убийството му?

Селдън нервно вдигна поглед:

— Не го споменавай. Даже и да сме подсигурени, не използвай тази дума.

— Хари, не ставай глупав. С подобна възможност също трябва да се съобразяваме. Беше време, когато джоуранъмитите можеха да докопат властта, и ако бяха успели, Императорът по един или друг начин…

— Едва ли, щеше да им бъде по-удобен като фигурант. Но забрави за това. Джоуранъм почина миналата година на Нишая — доста покъртителен пример.

— Той имаше последователи.

— Естествено. Всеки има последователи. Щом проучваш ранната история на Транторското кралство и Галактическата империя, попадала ли си някога на глобалистката партия от моя роден Хеликон?

— Не, не съм. Не искам да засягам чувствата ти, Хари, обаче въобще не си спомням да съм попадала на исторически епизод, в който Хеликон да е играл някаква роля.

— Не си ме засегнала, Дорс. Винаги съм казвал, че свят без история е щастлив свят. Както и да е, преди около двадесет и четири века там имало група хора, които били напълно убедени, че Хеликон е единственото населено място във Вселената. Хеликон е бил Вселената и освен него съществувала само твърдата небесна сфера, обсипана със звездички.

— Е, как са могли да вярват в това? — попита Дорс. — Сигурно са били част от Империята.

— Да, но глобалистите настоявали, че всички доказателства за съществуването на Империята са или илюзия, или преднамерена измама и че имперските пратеници и чиновници са всъщност хеликонци, които по някаква причина играят тази роля. Били са абсолютно имунизирани срещу здравия разум.

— И какво се случило?

— Предполагам, че винаги е приятно да си мислиш, че твоят свят е Светът. Във възхода си глобалистите вероятно са убедили десет процента от населението на планетата да се влеят в тяхното движение. Само десет процента, ала те представлявали едно разпалено малцинство, което надделяло над безразличното мнозинство и заплашвало да вземе властта.

— Обаче не успели, нали?

— Не, не успели. Глобализмът предизвикал намаляване на имперската търговия и хеликонската икономика изпаднала в стагнация. Когато започнало да се отразява на портфейлите на хората, вярването им бързо загубило популярност. Навремето възходът и падението му озадачили мнозина, но психоисторията, сигурен съм, би показала, че това е неизбежно и че изобщо не е било нужно да му се обръща внимание.

— Разбирам. Само че, Хари, каква е поуката? Предполагам, че има известна връзка с онова, което обсъждаме.

— Връзката е, че такива движения никога не изчезват напълно, независимо колко смешни може да са догмите им в очите на разумните хора. На Хеликон сега, в този момент, все още съществуват глобалисти. Не са много, но от време на време седемдесет-осемдесет от тях се събират на нещо, което наричат Глобален конгрес, и си доставят невероятно удоволствие, говорейки си един на друг за глобализма. Е, само преди десет години движението на джоуранъмитите изглеждаше ужасна заплаха за тоя свят, така че въобще няма да бъде изненада, ако са останали някакви отломки. Остатъци от него може да има и след хиляда години.

— Не е ли възможно някоя отломка да бъде опасна?

— Съмнявам се. Това, което правеше движението опасно, беше обаянието на Джоу-Джоу, а той е мъртъв. Джоу-Джоу дори не умря героично или по друг забележителен начин; просто се състари и почина в изгнание като сломен човек.

Дорс се изправи и бързо закрачи из стаята, размахвайки ръце и свивайки юмруци. Сетне се върна и спря пред седналия Селдън.

— Хари — рече, — нека ти кажа какво ме тревожи. Ако психоисторията сочи възможността на Трантор да станат сериозни безредици и ако все още има джоуранъмити, те все още могат да замислят смъртта на Императора.

Селдън нервно се разсмя:

— Плашиш се от сенки, Дорс. Успокой се.

Обаче откри, че не му е толкова лесно да пренебрегне казаното от нея.