Айзък Азимов
Битката за Фондацията (66)

16

Генерал Тенар здравата се бе облещил в Хари Селдън, а пръстите му леко потропваха по бюрото, зад което седеше.

— Тридесет години — рече. — Тридесет години и вие ми твърдите, че все още нямате какво да покажете?

— Всъщност, генерале, двадесет и осем.

Тенар не обърна внимание на забележката.

— И всичко на правителствена издръжка. Знаете ли колко милиарда кредити са инвестирани във вашия Проект, професоре?

— Не съм правил сметка, генерале, но имаме данни, така че бих могъл да ви отговоря за секунди.

— И ние ги имаме. Правителството, професор Селдън, не е безкраен източник на субсидии. Вече не е онуй време. Нямаме Клеоновото небрежно отношение към финансите. Данъците се събират трудно, а нуждата от кредити за много цели нараства. Извиках ви, като се надявах, че по някакъв начин ще ни бъдете от полза с вашата психоистория. Ако не можете, трябва съвсем честно да ви кажа, че ще спрем кранчето. Ако пък съумеете да продължите изследванията си без финансиране от страна на правителството, дерзайте. Не ми ли покажете нещо, което да си заслужава, ще ви се наложи да го направите.

— Генерале, вие изисквате от мен онова, което не мога да ви дам, ала имайте предвид, че прекъснете ли субсидиите, пренебрегвате бъдещето. Отпуснете ми време и евентуално…

— Няколко правителства са слушали вашето „евентуално“ в продължение на десетилетия. Не е ли вярно, професоре, че вашата психоистория предсказва, че хунтата е нестабилна, че моето управление е нестабилно, че не след дълго правителството ще падне?

Селдън се намръщи:

— Методите не са разработени достатъчно, за да мога да кажа, че психоисторията предвижда това.

— Повтарям ви, че тя го предвижда и че всички във вашия Проект го знаят.

— Не — разгорещи се Хари Селдън, — няма такова нещо. Възможно е някои от нас да са интерпретирали известни взаимоотношения като признак, че хунтата е нестабилна форма на управление, но има и други взаимоотношения, които просто могат да се изтълкуват така, че да покажат стабилността й. Това е причината, поради която трябва да продължим своята работа. В настоящия момент е прекалено лесно да се използват непълни данни и непрецизни разсъждения, за да се стигне до каквото си поискаш заключение.

— Обаче ако вие решите да разпространите заключението, че правителството е нестабилно, и кажете, че туй го гарантира психоисторията — даже и в действителност да не е вярно, — така няма ли да се увеличи нестабилността?

— Напълно е вероятно, генерале. Ако пък обявим, че правителството е стабилно, напълно е вероятно да увеличим стабилността му. На няколко пъти съм спорил с Император Клеон по същия повод. Възможно е психоисторията да се използва като инструмент за манипулиране на човешките емоции и да се постигнат някои краткотрайни ефекти. В последна сметка обаче съвсем не е изключено предсказанията да се окажат непълни или абсолютно погрешни. Тогава Проектът ще загуби доверието на хората и в резултат все едно няма да е съществувал.

— Стига! Говорете направо! Какво мислите, че психоисторическата наука показва за моето правителство?

— Показва, че в него има елементи на нестабилност, но не сме сигурни — и не можем да бъдем сигурни — по какъв начин нещата биха се оправили или влошили.

— С други думи науката просто ви съобщава това, което бихте знаели и без нея, и тук правителството е инвестирало несметни купища пари.

— Ще дойде време, когато психоисторията ще ни посочва онова, което не бихме научили без нея, и тогава инвестициите ще се изплатят многократно.

— И кога ще дойде подобно време?

— Надявам се да не е след дълго. През последните няколко години имаме забележим напредък.

Тенар пак започна да почуква с нокът по бюрото.

— Това не е достатъчно. Кажете ми нещо, дето ще ми свърши работа сега. Нещо полезно.

Селдън помисли и отвърна:

— Мога да ви подготвя обстоен доклад, но той ще отнеме време.

— Разбира се, че ще отнеме време. Дни, месеци, години — и някак си докладът никога няма да бъде написан. За глупак ли ме вземате?

— Не, разбира се, че не, генерале. Обаче и аз не искам да ме смятате за глупак. Мога да ви кажа нещо, за което лично ще поема отговорността. Забелязах го при моите психоисторически изследвания, ала е възможно да съм го разтълкувал неправилно. Но щом настоявате…

— Настоявам.

— Преди малко споменахте данъците. Казахте, че те се събират трудно. Сигурно е тъй. Винаги е трудно. Всяко правителство си върши работата, натрупвайки под една или друга форма средства. Единствените два начина да се получат тия средства са: първо, като се обере съседът, и, второ, като се убедят собствените граждани да дават кредитите си мирно и с готовност. Доколкото сме изградили единна Галактическа империя, която от хиляди години прави политиката си с разумни методи, възможността да се обере съседът отпада, ако се изключи някое случайно въстание и потушаването му. Това не се случва достатъчно често, за да може правителството да се издържа, а ако пък вземе да се случва, властта ще бъде твърде нестабилна, та да се задържи дълго.

Селдън си пое дълбоко дъх и продължи:

— Ето защо кредитите трябва да се събират, като се помоли народа да отделя част от личните си доходи в разпореждане на правителството. Предполага се, че тогава Империята ще работи ефикасно и за гражданите ще е по-добре да похарчат своите кредити по тоя начин, вместо да ги стискат — всеки за себе си — и да живеят в опасна и хаотична анархия. Обаче макар подобно искане да е логично и за хората да е по-разумно да плащат данъци като цена за поддръжката на стабилно и активно правителство, те въпреки това го вършат с неохота. За да преодолеят тази неохота, властите трябва да оставят впечатлението, че не прибират прекалено много кредити и че имат предвид правата и добруването на всеки гражданин. С други думи те следва да намалят процента, който се взима при ниски доходи; да позволят да се направят най-разнообразни приспадания, преди да бъде определен данъкът, и така нататък.

Тук Селдън преглътна и отново подзе:

— С времето ситуацията неизбежно става все по-сложна и по-сложна, защото различните светове, различните сектори на всеки свят и различните икономически поделения до един желаят и изискват специално отношение. Средният гражданин не смогва да разбере защо или колко трябва да му вземат; какво може да си позволи и какво не може. Правителството и самото данъчно ведомство често пъти също не знаят. Нещо повече, една все по-голяма част от събираните данъци отива за свръхусложнената данъчна служба — за поддържане на архивите, за преследване на нарушителите, — така че количеството кредити, отделяни за добри и полезни цели, каквото и да правим, намалява. Накрая тази ситуация става неудържима. Тя предизвиква недоволство и подклажда бунтове. Историческите книги са склонни да ги приписват на алчните бизнесмени, на корумпираните политици, на бруталните военни, на амбициозните вицекрале, но всъщност те са просто хората, които се възползват от разрастването на данъците.

Генералът остро запита:

— Да не искате да ми кажете, че нашата данъчна система също е свръхусложнена?

— Ако не е, доколкото ми е известно, ще бъде единствената в историята — рече Хари Селдън. — Ако има едно нещо, което психоисторията да твърди, че е неизбежно, това е прекомерното усложняване на данъците.

— И какво да сторим в такъв случай?

— Не мога да ви кажа. Точно затуй бих искал да подготвя доклад, който — както вие забелязахте — ще отнеме някакво време.

— Оставете доклада. Данъчната система е свръхусложнена, така ли? Не е ли това, което твърдите?

— Възможно е — предпазливо отвърна Селдън.

— И за да коригира нещата, човек трябва да опрости тая система — всъщност да я направи колкото се може по-проста.

— Бих желал да изследвам…

— Глупости! Противоположното на голямото усложнение е голямото опростяване. Няма нужда от доклад, който да ми го каже.

— Ваша воля, генерале — кимна Селдън.

В този момент Тенар внезапно вдигна очи, сякаш го бяха повикали, както наистина и беше. Юмруците му се свиха и холовизионните образи на полковник Лин и Дорс Венабили изведнъж се появиха в помещението.

Потресен, Хари възкликна:

— Дорс! Какво правиш тук?

Генералът не рече нищо, но смръщи вежди.