Ник Хорнби
Дългият път надолу (30)

Джес

Не мина дълго, преди вестниците да разберат. Може би два дена. Бях си в стаята и татко ме повика долу, за да ме попита какво съм правила на Нова година. Отговорих, че не е било нищо особено, а той започна да разправя, че вестниците били на друго мнение. Аз се облещих за какви вестници става дума, а той вика, че имало нещо за мен и Мартин Шарп. Дали съм била познавала Мартин Шарп. Затова му обясних, че да, познавам го, запознали сме се онази вечер на партито, само че не го познавам много добре. Та баща ми продължи да пита що за парти е било това, дето ходели такива като Мартин Шарп. Не можах да измисля що за парти е било, затова не му отговорих. Татко почна да пелтечи дали там нещо… ама така и не довърши, затова се хвърлих с главата напред. Искаше да ме попита дали съм го изчукала? Не, не съм! Много мило, няма що! По дяволите! Точно Мартин Шарп ли? Гадост! И така нататък, и така нататък, докато накрая му набих каквото трябва в главата.

Шибаният Час, разбира се, се беше обадил на вестникарите, няма кой друг. Сигурно това лайнце рядко се е пробвал и преди, но не е имал за какво да се хване, разполагал е единствено с мен. Обаче сега, Джес Крайтън и Мартин Шарп в комплект, това е направо… неустоима комбинация. Колко, според вас, ще получи за подобно нещо? Поне две стотачки. Може би дори повече? Честно казано, и аз щях да го направя на негово място. Той винаги е бил безпаричен прошляк. И аз съм безпаричен прошляк. Ако си струваше, досега да съм го продала и да съм забравила.

Татко дръпна завесите и надникна уплашено навън. Имаше някой. Прииска ми се да изляза и да му дам да се разбере, ама татко не ми позволи; каза, че щели да ме снимат точно когато се развилнея, ще изляза кофти и ще съжалявам. Каза, че само човек без достойнство би постъпил така и че хора в нашето положение трябва да са над тези неща и да не им обръщат внимание. Аз веднага се заядох какво ни било положението. Аз нямам никакво положение. А той продължи, че независимо дали ми харесва или не, аз съм имала положение, затова го прекъснах и му казах, че той е този с положението, не съм аз, а пък той продължи да настоява, че и аз съм била с положение и така нататък все в тоя дух. Само че, като се заяждахме по този начин, нямаше да променим нищо, а и аз знаех, че той е прав. Ако не бях в това положение, тогава вестниците нямаше да се интересуват от мен. Всъщност колкото повече се преструвах, че няма никакво положение, толкова повече личеше, че има някакво положение, та колкото повече съм в това положение, абе, нали разбирате какво искам да ви кажа. Ако просто си стоях в стаята и четях, ако си имах истинско гадже, тогава никой нямаше да прояви никакъв интерес. Ако, обаче, легнех с Мартин Шарп или се хвърлех от покрива, тогава щеше да има обратното на никакъв интерес. Щяха да проявят огромен интерес.

Когато преди две години ме изтипосаха във вестниците, веднага след оная работа с Джен, имах чувството, че съм го загазила, не толкова че ми е зле. Както и да е, кражбата от магазин не е убийство, нали така? Всички минават през етапа на кражби от магазините, нали? Говоря ви за истинска кражба, да задигнеш нещо, както прави Уйнона: я чанти, дрехи, такива простотии, и дума не може да става за химикалки и бонбони. Това е етап от развитието ти веднага след понитата и момчешките музикални банди, непосредствено преди тревата и секса. Само че този път ми беше ясно, че е различно и тогава седнах да премисля всичко. Да, добре, знам. Само че по-добре късно, отколкото никога, нали? Мислех си за следното: след като всичко щеше да излезе във вестниците, не беше ли по-добре мама и татко да си мислят, че съм спала с Мартин Шарп, вместо да се докопат до истинската причина, поради която се бяхме запознали? Истината щеше да ги съсипе. Може би дори буквално. Което означаваше, че щях да остана последният жив член на това семейство, а дори аз трябва да мисля за тези неща. Така че, ако вестниците дочуеха нещо, тая работа щеше да стане много смрадлива. В колежа щеше да падне голямо унижение, защото всички ще си мислят, че съм наебала най-големия гнусляр във Великобритания, но така поне щях да постигна нещо по-важно — да си имам двама живи родители.

Работата беше там, че макар и да бях започнала да обмислям нещата, не ги обмислих както трябва. Можех да си спестя много неприятности, ако бях помълчала още две минути, преди да си отворя устата, но аз не го направих. Гадост. А той само изпъшка: „О, не!“. Погледнах го, а той настоя да му разкажа всичко. Обясних, че няма кой знае какво за казване. Била съм на едно парти и той е бил там, а пък аз съм пийнала повечко и сме отишли у тях и това е. А той само попита дали това е краят? Аз започнах да обяснявам, че е като в многоточията, където ти спестяват подробностите. След това въздъхна, повика Господ на помощ и приседна на един стол.

Тук беше най-важното: не бе нужно да казвам, че съм спала с него, нали? Можех да кажа, че сме се натискали или че той се е пробвал, абе нещо такова, но просто не се сетих навреме. В тоя момент си казвах, че ако трябва да избирам между самоубийството и секса, по-добре беше да се спра на секса, не че това трябваше да е изборът пред мен. Сексът ми се стори нещо като онези предложения по пакетите с нишесте, където знаеш, че не си длъжен да следваш указанията, нали? Можеш да пропуснеш глазурата, ако решиш, а аз бях постъпила точно така. („Глазура“ — не е ли много странна тази дума? Май никога преди не съм я използвала.) Но аз не го направих, нали? Трябваше да направя още нещо, но не го направих: преди да му кажа каквото и да е, трябваше да накарам татко да провери какво точно пише във вестника. Аз веднага си казах, че жълтата преса се интересува само от секса… всъщност, честно да ви кажа, не знам какво си помислих. Май както обикновено, не помислих.

Така че татко веднага се лепна за телефона и се обади в офиса и им каза каквото му бях казала, а когато разговорът приключи, заяви, че излиза и ми забрани да отварям и да вдигам телефона, когато се звъни, и да излизам. Затова седнах да гледам телевизия, но след няколко минути надникнах през прозореца и видях оня тип, само че той вече не беше сам.

След това татко се върна с вестник, беше ходил да купи предишния брой. Стори ми се десет години по-стар, отколкото преди да излезе. Показа ми вестника, а заглавието беше: „МАРТИН ШАРП И ДЪЩЕРЯТА НА ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗАЕДНО ОБМИСЛЯТ СМЪРТТА.“

Така че цялото признание за секса бе дяволски тъпо разхищение на време.