Читателски коментари (за „Дългият път надолу “ от Ник Хорнби)

Книгата ми хареса.Мислех си, че разказът за четирима, които искат да се самоубият ще бъде тъпо нещо.Зачетох я, за да се убедя, че съм права.В началото ми се струваше, че чета театрална пиеса — много камерно беше всичко.И изведнъж книгата ме грабна и я прочетох за един ден.Дълбоко психологическа е, има много силни моменти — и много тъжни, и много смешни — на момента с ангела направо се попилях от смях (не ми се случва често) .Така, че хора, препоръчвам я горещо и й давам шестица.Накрая не повярвах, че свършва, толкова се чувствах уютно в нея.Книга за хората, които очакват нещо повече от една книга :)

И втората книга, която чета от този автор е също толкова добра като първата. Но тук черният хумор е по-осезателен и подходът на автора е по-оригинален. Това се дължи на идеята му да събере четирима самоубийци, които не по своя воля формират нещо като група на анонимните алкохолици. Те са толкова различни един от друг, че идеята да са заедно им звучи повече от абсурдно, но имат нещо много общо, което им предстои да разберат — нуждата от любов, надежда, подкрепа, самоуважение и нов път /смисъл/ в живота. Просто трябва да се прочете!!!

Книгата е страхотна! И да се похваля: много добре ми дойде по това време на годината — вместо традиционните и все едни и същи коледни филми по TV… :)))

Само искам да добавя, че книгата е екранизирана. Съвсем наскоро гледах филма по Нова тв — „Голямото скачане“. Не е лош, но книгата ми се стори с класи над филма.

Не ми харесва. Едва я дочетох. Идеята ми изглеждаше интригуваща, но мотивите за самоубийство на героите са толкова елементарни, че съсипват уж добрия замисъл.