Ник Хорнби
Дългият път надолу (3)

Джес

Ходих на парти на долния етаж, в бърлогата. Партито беше скапано с разни дърти смрадливци, насядали по пода, наливаха се с вино и пушеха огромни цигари, фрашкани с марихуана, и слушаха някакво откачено реге. В полунощ един от тях изръкопляска саркастично, двама се изхилиха и това беше всичко — Честита Нова година и на теб. Дори да беше най-щастливият човек в Лондон, ако беше попаднал на това парти, пак щеше да ти се прииска да скочиш от покрива в дванайсет и пет. А аз изобщо не бях най-щастливият човек в Лондон. Очевидно е.

Отидох единствено защото някой от колежа ми каза, че Час щял да бъде там, само дето той не дойде. Звънях на мобилния му сто хиляди пъти, обаче го беше изключил. Когато се разделихме, той ми каза, че го дебна като хищник, ама това си беше вълнуващо, нали? Не че има нещо хищническо, когато разчиташ само на телефонни обаждания, писма и имейли и тропане по чужда врата. Само два пъти съм се появявала в службата му. Три пъти, ако броим коледното тържество, а аз не го броя, защото той ми беше обещал да ме заведе. Дебнеш като хищник, ако го преследваш по магазините, когато е на почивка, и разни такива, нали? Е, аз не съм се въртяла около разни там магазини. А и не е никакво дебнене, когато някой ти дължи обяснение. То е все едно че ти дължат пари, не говорим за някоя петарка. Например пет-шестстотин кинта, нещо такова. Ако наистина ти дължат шест стотачки и човекът, който трябва да ти ги върне, те избягва, значи имаш право да му потропаш на вратата посред нощ, защото знаеш, че тогава ще си бъде вкъщи. Това са много пари. Хората се обаждат на съдия-изпълнител, чупят краката на длъжниците, само дето аз няма да стигна чак дотам. Озаптих се.

Така че, макар и веднага да видях, че не е на това парти, реших да поостана. Какво друго да правя? Толкова ми беше мъчно за самата мен. Как е възможно да си само на осемнайсет и да няма къде да отидеш на Нова година, освен на някакво тъпо парти в скапана дупка, където не познаваш никого? Е, преживях го някак. Май преживявам по същия начин всяка година. Лесно се сприятелявам, ама след това те се чупят от мен. Знам че е така, само дето не знам защо и как става. Така че и хората офейкват, а партита никакви ги няма.

Така скапах нещата и с Джен, сигурна съм. И тя се разкара, както и всички останали.