Ник Хорнби
Дългият път надолу (20)

Морийн

Не е възможно да е хигиенично да живееш в апартамент без стаи. Дори хората, които живеят в ателиета, обикновено си имат баня с врати, стени и прозорец. Мястото, където се провеждаше партито, нямаше дори това. Приличаше на тоалетната на някоя гара, с тази разлика, че нямаше писоар за мъжете. Някаква малка стена отделяше банята и тоалетната от останалата част, така че дори да ми се доходеше, не можех да направя нищо; всеки можеше да заобиколи стената и да види какво правя. Не е нужно да изтъквам колко е нечисто така. Майка казваше, че лошата миризма е както микробите; значи този, на когото беше апартаментът, имаше микроби навсякъде. Не че някой би използвал тоалетната. Когато отидох, за да я намеря, заварих някой коленичил на пода да души капака. Нямам представа защо му трябва на човек да души капака (докато друг гледа! Представяте ли си?). Предполагам, че хората си имат различни извращения. Нещо подобно очаквах, когато влязохме на партито, чух шума и видях що за хора са се събрали тук. Ако някой ме бе попитал какво мисля, че правят тези хора в тоалетната, веднага бих отговорила, че ще душат капака.

Когато се върнах, Джес бе обляна в сълзи, а другите ни бяха оставили малко пространство. Някакво момче й било казало, че Час си е тръгнал, при това с някоя, с която се запознал тук, някакво момиче. Джес искаше да отидем в дома на момичето, а Джейджей се опитваше да я убеди, че идеята не е много добра.

— Всичко е наред — отвърна Джес. — Аз я познавам. Сигурно е станало недоразумение. Сигурно не знае за нас с Час.

— Ами ако все пак е знаела? — попита Джейджей.

— Ами… — започна Джес. — Тогава не мога да оставя нещата просто така, нали?

— Това пък какво трябва да означава?

— Няма да я убия. Не съм чак такава откачалка. Но ще се наложи да я смачкам. Може би да я поразпоря малко.

Когато Франк прекрати годежа ни, мислех, че никога няма да го преживея. Съжалявах и него почти колкото и себе си, защото не му беше лесно. Седяхме в „Амблър Армс“, само че вече името е друго, бяхме в един ъгъл до ротативката, когато собственикът приближи до масата ни и помоли Франк да ме отведе вкъщи, защото никой не искал да се приближи, докато съм се сополивела така, а вечерите, когато нямало много народ, изкарвали доста от ротативката.

Тогава за малко не свърших със себе си — сериозно се бях замислила. След това си казах, че нещата може и да се оправят. Представяте ли си колко неприятности щях да си спестя, ако го бях направила? Щях да убия и двама ни, и мен, и Мати, но тогава не знаех тези неща.

Не обърнах внимание на глупостите на Джес, че щяла да разпори хората. Наговорих големи глупости, когато двамата с Франк скъсахме; разказвах на хората, че на Франк му се е наложило да се премести, че имал умствено увреждане, че бил пияница и ме биел. Това не беше истина, Франк бе мил човек и единственото му престъпление беше, че не ме обичаше достатъчно, а тъй като това не беше кой знае какво престъпление, трябваше да измисля нещо по-значително.

— Бяхте ли сгодени? — обърнах се аз към Джес, а след това ми се прииска да не си бях отваряла устата.

— Сгодени ли? — писна Джес. — Сгодени? Това пък какво е? Гордост и ш… предразсъдъци? „Ооо, господин Дарси Гнуслярси. Позволете да изтъкна истината!“ „Но, разбира се, госпожице Тъпанарова, за мен ще бъде истинско удоволствие“. — Тя каза всичко това с доста особен глас, но вие, предполагам, и сами се сетихте.

— Хората все още се сгодяват — намеси се Мартин. — Въпросът не беше глупав.

— Какви са тия хора, дето се сгодяват?

— Аз бях сгодена — отвърнах аз. Казах го тихо, защото се страхувах от нея, затова тя ме накара да повторя.

— Била си сгодена? Наистина ли? Само че кои от нормалните живи хора се сгодяват? Не ме интересуват тия, дето са живи още от Адамово време. Не ме интересува мнението на хора с обувки и шлифери и тям подобни. — Искаше ми се да я попитам тя какво друго бе обула, ако не обувки, но вече си бях научила урока.

— Както и да е, а ти, мама му с…, за кого беше сгодена?

Не исках да продължаваме по този начин. Не беше честно да се случват подобни неща, когато се опитваш да помогнеш.

— Ти изчука ли го? Обзалагам се, че си го направила. Той изкефи ли се? Кучешката ли го направихте? Така не му се е налагало да те гледа.

Тогава Мартин я сграбчи и я извлече на улицата.