Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Life on the Mississippi, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
raglub (2014 г.)

Издание:

Марк Твен. Животът по Мисисипи

Американска. Първо издание

Редактор: Ирина Васева

Редактор на издателството: Красимир Мирчев

Художестен редактор: Камен Стоянов

Технически редактор: Петко Узунов

Коректори: Мария Енчева, Теодора Кръстева

Художник: Виктор Паунов, 1985 г.

Издателство Профиздат, 1985 г.

Дадена за набор на 10.VII.1985 г. Формат 32/84/108

Печатни коли 28 Издателски коли 23.52 УИК 23,66

Издателски № 82 (1082)

ЛГ VI КОД 26/95366/22512/5557–133–85

Подписана за печат м. октомври 1985 г.

Излязла от печат м. ноември 1985 г.

ДП „Г. Димитров“ — Ямбол

Цена 2.84 лв.

История

  1. — Добавяне

Глава XL
Замъци и култура

zhivotyt_po_misisipi_zamyk.png

Батън Руж бе целият потънал в цветя като булка, не, дори повече — като същинска оранжерия. Вече се намирахме в истинския Юг. Тук нищо не се е променило, няма компромиси нито половинчати мерки. В парка до щатския парламент растат красиви и ароматни магнолии, с гъсти зелени листа и огромни бели цветове, досущ снежни топки. Ухаят много приятно, но на аромата им трябва да се наслаждаваш по-отдалеч, тъй като е прекалено силен. Такива цветове не са за спалня — могат направо да те задушат, докато спиш. Да, най-сетне наистина бяхме в същинския Юг. Оттук започват захарните плантации — пред погледа се разстилат обширни зелени равнини, осеяни със захарни рафинерии и негърски селища, а тропическото слънце и тропическата жега вече се усещат във въздуха.

Оттук започва и раят на лоцманите: реката чак до Нови Орлеан е широка, водата е дълбока от единия бряг до другия, никакви плитчини, никакви дънери, никакви коренища и останки от потънали кораби.

Навярно сър Уолтър Скот е главният виновник за архитектурата на местния парламент. Немислимо е изграждането на такъв смехотворен замък, ако този автор не беше подлудил две поколения със средновековните си романи. И досега Югът не се е отърсил напълно от изкривяващото въздействие на тези произведения. Все още продължава прехласването по фантастични герои, нелепите им „рицарски“ подвизи и романтичната недоразвитост, макар във въздуха вече да се долавя здравият, практичен полъх на памукопреработвателните фабрики и локомотивите, все по-осезателните владетели на деветнадесетия век. Но още се срещат и останки от натруфения език на шотландския автор и вятърничавите му приумици. Достатъчно е, че в такъв иначе достоен за уважение град на някой си му хрумнало да построи варосан замък с кулички и прочее — жалко подобие и отвътре, и отвън, опитващо се да мине за нещо, от което е безкрайно далеч. Но още по-жалко е, че в наши дни се грижат за този архитектурен фалшификат, поддържат го най-старателно, наместо с някой сандък динамит да довършат работата, започната от милосърдния пожар, а с определената за ремонт сума да построят нещо наистина оригинално.

Батън Руж няма патент за строеж на смехотворни замъци, нито може да се похвали с първенство. Ето няколко реда от едно обявление на девическия институт в град Колумбия, щат Тенеси:

Отдавна зданието на института е прието за образец на поразителна и чудесна архитектура. Посетителите са очаровани от сходството му със старинните замъци, възпети в песни и романи, от неговите кули, бойници и тежки порти, обвити в бръшлян.

Превръщането на един замък в учебно заведение е, дума да няма, нещо романтично, както би било романтично да открием в него хотел.

Сам по себе си замъкът имитация е съвсем безвреден, но като символ, възпитател и крепител на сълзлива средновековна романтика, и то в дните на най-естественото, най-здравото, най-напредничавото, най-достойното от всички столетия в историята на човечеството, той се превръща в опасна и вредна недомислица.

Ще ви предложа и друг откъс — от проспекта на един женски колеж в Кентъки. Названието „Женски колеж“ звучи не лошо, но всъщност двете думи са свързани без всякакво основание, само за по-кратко. Смятам, че може да се измисли още по-сполучливо и по-кратко име, например „Тя колеж“. Така и смисълът си остава същият, ако смисълът има някаква роля в случая.

Директорът е южняк по рождение, по възпитание, по образование и чувства; всички преподаватели са също южняци по чувства, и като изключим родените в Европа, до един са родени и израсли на Юг. Дълбоко убедени, че Югът е най-висшата форма на цивилизация, съществувала някога на нашия континент[1], ние възпитаваме нашите девойки според южняшките представи за нежност, изисканост, женственост, набожност и благоприличие. Затова препоръчваме нашия първокласен девически колеж на всички южняци и ги умоляваме за съдействие.

Какъв пазач на добрите нрави само! Единствено рицар, отгледан в някой замък, може да изстреля толкова галантен призив.

От Батън Руж до самия Нови Орлеан големите захарни плантации започват от бреговете на реката и се губят далеч навътре в сушата, където се сливат с неясните гъсталаци от бодлив кипарис. Бреговете вече не са безлюдни. И отляво, и отдясно се редят къщи, разположени така нагъсто, че Мисисипи тече между тях като широка улица. Областта очевидно е приветлива и гостоприемна. От време на време изниква плантаторски дом с колони и сводест вход, засенчен от шумнатите дървета. Ето ви и впечатленията на двама от множеството чуждестранни туристи, минали по тези места преди половин столетие. Мисис Тролъп пише:

Неизменно равните брегове на Мисисипи се простират еднообразно на много мили от Нови Орлеан. Но изящните пищни палми, тъмните и благородни вечнозелени дъбове и ярките портокалови дървета се срещат навсякъде. Не можехме да им се нагледаме дни наред.

А капитан Базил Хол казва:

 

Цялата област около реката в южната част на щата Луизиана е гъсто населена с плантатори на захарна тръстика, чиито домове — спретнати, със сиви веранди и добре гледани градини, както и безбройните негърски селища, всичките поддържани и чисти — придават на гледката необикновено очарование.

И останалите туристи описват по същия начин привлекателната гледка. Не е необходимо да подменяме и една дума в тези пътеписи отпреди половин век, за да обрисуваме и днешния вид на този край. Като че ли само изразът „спретнати домове“ сега е неуместен. Негърските колиби са опърпани, както и повечето плантаторски жилища, някогашните снежнобели стени са олющени, занемарени и неугледни. Това е последица от войната. Преди двадесет и една години цялото крайбрежие по тези места бе „спретнато“, чисто и приветливо, както е изглеждало през 1827 година, според описанията на нашите гости.

Горките пътешественици! Крайречните жители ги вземали на подбив, отрупвали ги с една от друга по-невероятни измислици и били особено доволни, когато наивниците приемали всичко на вяра и го слагали в книгите си. Така например тукашните хора осведомили мисис Тролъп, че алигаторите или крокодилите, както ги наричали, са ужасни същества и разказали една история — кръвта да ти замръзне: как едно от оклеветените влечуги се вмъкнало през нощта в някаква колиба и изяло една жена и петте ѝ деца. Разбира се, жената би била предостатъчна, за да задоволи апетита и на най-ненаситния алигатор, но лъжците го нахранили и с петте деца за десерт. Трудно бихме могли да си представим, че такива груби шегаджии ще излязат и особено докачливи, но това е така. Днес не ни е лесно да разберем и още по-малко да оправдаем възмущението, с което бе приета книгата на сериозния, честен, интелигентен, изискан, мъжествен, милосърден и добронамерен капитан Базил Хол. Мнението на един съвременен последовател на мисис Тролъп по този въпрос може би ще заинтересува читателя, затова съм го изложил в Приложение В.

Бележки

[1] Тъй като в проспекта липсват каквито и да било примери, длъжни сме да подкрепим твърденията му с няколко цитата:

Ноксвил, Тенеси, 10 октомври. Вчера сутринта, малко след десет часа, генерал Джоузеф, А. Мабри. Томас О’Конър и Джоузеф А. Мабри-младши били застреляни при спречкване. Разпрата започнала вчера следобед, когато генерал Мабри се нахвърлил върху майор О’Конър и го заплашил с убийство. Това станало на пазара и О’Конър заявил на Мабри, че мястото не е подходящо за разрешаване на такъв въпрос. Мабри отвърнал на О’Конър, че скоро ще го лиши от живот. Изглежда Мабри бил въоръжен, а О’Конър — не. Причина за спречкването бил един стар спор между двамата за имот. По-късно същия ден Мабри пратил да кажат на О’Конър, че щом го види, ще го убие. Тази сутрин О’Конър стоял пред вратата на Националната занаятчийска банка, чийто председател беше. Генерал Мабри минал с един господин по Гей Стрийт точно срещу банката. О’Конър влязъл вътре, взел една пушка, прицелил се в генерал Мабри и стрелял. Мабри паднал мъртъв, улучен в сърцето. Докато той се свличал на земята, О’Конър стрелял повторно и го улучил в бедрото. После О’Конър влязъл обратно в банката и взел друга пушка. През това време А. Мабри-младши, син на генерал Мабри, изтичал по улицата, без О’Конър да го забележи, приближил се на четиридесет фута, стрелял с револвер, куршумът ударил О’Конър отдясно и пронизал тялото му близо до сърцето. О’Конър мигновено се обърнал и стрелял в гърдите на младия Мабри. Мабри паднал, пронизан от двадесет едри ловни сачми. В същото време О’Конър рухнал мъртъв на земята, Младият Мабри се опитал да стане, но се строполил наново и издъхнал. Цялото произшествие свършило за две минути и никой от застреляните не продумал вече. В тялото на генерала били намерени трийсет сачми. Един случаен минувач бил сериозно ранен в бедрото, втори — в ръката. На четирима други дрехите били надупчени. Събитието предизвикало голямо вълнение и хиляди граждани се стекли на Гей Стрийт. Само преди няколко дни двамата Мабри били съдени и признати за невинни във връзка с убийството на Мозес Лъсби и Дон Лъсби, баща и син, които застреляли преди около месец. Уил Мабри бе убит от Дон Лъсби миналата Коледа. Майор Томас О’Конър беше председател на местната Занаятчийска банка и най-богатият човек в щата. (Телеграма на „Асошиейтед прес“.)

 

Миналия месец мистър Шарп, учител в женския колеж на Съмървил, Тенеси, „кротък и почтен човек“, бил предупреден, че зет му, някой си капитан Бъртън, се заканва да го убие. Както се предполага, Бъртън вече бил убил едного и ранил друг с нож. Преподавателят се въоръжил с една двуцевка, тръгнал да търси зет си, намерил го да играе билярд в една кръчма и начаса му пръснал черепа. Мемфиският вестник „Аваланш“ съобщава, че постъпката на преподавателя се посрещала с подчертано одобрение от обществеността на града. Знаейки, че законът е безсилен да го защити, учителят решил за по-благоразумно сам да се погрижи за своята защита.

По същото време двама младежи от Северна Каролина се скарали за някакво момиче и си отправили взаимни заплахи. Приятелите им се опитали да ги сдобрят, но усилията им останали безуспешни. На двадесет и четвърти този месец двамата се срещнали на шосето. Единият носел тежка тояга на рамо, другият — брадва. Младежът с тоягата се борил отчаяно, но още от началото съпротивата му била безнадеждна. Един добре насочен удар с брадвата избил тоягата от ръцете му и след миг той лежал вече мъртъв.

 

По същото време двама младежи от Вирджиния, „близки приятели“, продавачи в един железарски магазин в Шарлотсвил, се сбили на шега. Питър Дик хвърлил пипер в очите на Чарлс Роудс, Роудс поискал извинение, но Дик отказал. Тогава решили, че дуелът е неизбежен. Но се явила една мъчнотия — никой нямал в себе си оръжие, а било вече късно и нямало откъде да вземат. Единият предложил да се бият с кухненски ножове, другият се съгласил. В резултат Роудс се строполил на пода с дълбока рана в корема, която може да го отнесе в гроба. Досега не сме получили известие дали Дик е арестуван. Той „изразил дълбоко съжаление“ и както научаваме от кореспондента на „Филаделфия прес“ в Стонтън, в момента се прави всичко възможно произшествието да се потули. (Извадки от пресата.)